6
6
Определение по т. д. № 3984/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №3984/13 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 26.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3984 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 217/03.07.2013 г. по в. т. д. №746/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 1399/05.10.2012 г. по т. д. № 435/2012 г. на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
С първоинстанционното решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от дружеството жалбоподател, срещу М. М. Е. от [населено място] за установяване дължимост на сумата 308 900 лв. по запис на заповед от 01.12.2010 г. с падеж на 01.12.2011 г., за която е издадена заповед за изпълнение № 12776/21.12.2011 г. по гр. д. №21015/2011 г. на Варненски районен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в отсъствие на коментар в обжалвания въззивен съдебен акт на оплакванията, изложени във въззивната жалба. Излагат се твърдения за неправилно приложение на процесуалния закон във връзка с реквизитите на въззивната жалба, за неправилно процедиране на въззивния съд, както по отношение валидиране на въззивната жалба, така и по повод изводите за неподписване от ищеца на исковата молба, и за преклудиране на възможността да се оспорва подписа под исковата молба след първо съдебно заседание /цитира се чл. 154 ГПК (отм.)/.
Въведени са твърдения за нарушения на правата на страната в съдебното производство, вкл. и чрез лишаване на клиента му от адвокатска защита в рамките на процедура по чл. 176 ГПК.
По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, алтернативно разглеждане на спора от ВКС.
В представеното с жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, пр. 1 от ГПК приложното поле на касационно обжалване е обосновано с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, образувано по исковата молба на [фирма] [населено място] /в последствие коригирано на [населено място]/, Варненски апелативен съд е приел, че исковата молба не е била подписана от управителя /и собственик/ на търговското дружество И. С. К., а от неизвестно трето лице. Адвокатското пълномощно от 15.02.2012 г. за упълномощаване на адв. дружество „И. К. и партньори” за процесуално представителство по конкретното дело също не е подписано от представляващия дружеството К., а от неизвестно трето лице.
Във връзка с установяване автентичност на подписи върху документи, представени в исковото производство – освен изброените по-горе, и декларации с посочени дати и с означение, че изхождат от И. К., с нотариална заверка на подписите, документи за придобиване на дялове и участие в търговското дружество, спесимен от подпис, декларации – представени пред търговския регистър, съдът се е позовал на заключенията на единична и тройна графологични ескпертизи, които са посочили, че подписите под конкретно изброоените в заключенията документи не са на представляващия ищцовото дружество И. К..
Съдът е обосновал своите изводи, мотивирайки се и с експертните заключения. Според тройната графологична експертиза единственият документ, изхождащ от К. и представен пред въззивния съд е декларация от 12.02.2013 г., нотариално заверена, в която същият е декларирал своя постоянен адрес – този отразен в личната му карта в [населено място], на който е бил издирван, и тъй като не е бил намерен дори е обявен за общонационално издирване /стр. 78/.
Във връзка с възникналия спор, повдигнат от ответницата по процесуалния въпрос за отсъствие на надлежно упражнено право на иск, и за оставяне на исковата молба и на въззивната жалба без движение, като нередовни, въззивният съд е изслушал и обясненията по чл. 117, ал. 1, т. 2 ГПК на И. К., в качеството му на законен представител на юридическото лице /ищец/. В обясненията си, намерили отражение в съдебния протокол от 09.04.2013 г., К. е отрекъл да притежава горепосоченото търговско дружество, твърдял е, че не знае къде се намира дружеството – дали във В. или в С., не знае каква дейност развива, като според него шеф е С. С. /собственик на [фирма]/, че от последния разбрал, че С. търси пари от М..
В съдебно заседание К. е обяснил, че не работи, няма доходи, от време на време С. му давал някой лев, препитава се като събира желязо, че парите 308 000 лв. не са негови, че са пари на управителя С., както и че М. няма задължения към него лично. По отношение на адвоката е обяснил, че го познава отскоро, че го е видял във [фирма] / погрешно посочвано от К. като ”Ф.”/ и се казва А., като се е затруднил да посочи дали е подписвал пълномощни.
В съдебното заседание на 09.04.2013 г. няма потвърждаване на извършените от името на ищеца процесуални действия от управителя К., а декларацията с нотариална заверка с дата 25.01.2013 /стр. 71/, представена с молба от адв. К. е неистинска, предвид подписването й от неизвестно лице, съгласно експертните заключения.
Според Варненски апелативен съд, правото на иск не просто е ненадлежно упражнено – без представителна власт от ищеца, а изобщо не е упражнено от посочения в исковата молба ищец [фирма]. Установено е, че от негово име е действало неустановено трето лице, което е подписало вместо К. исковата молба и адвокатското пълномощно на адв. К., който в последствие е подавал всички молби, допълнителната искова молба, представял е доказателства и въвеждал доказателствени искания, депозирал е и въззивната жалба .
Според съда, исковият процес е опорочен от самото му начало. Само ненадлежно извършени процесуални действия могат по указание на съда да се потвърждават от страната, съгласно чл. 101, ал. 1 от ГПК. Посочил е, че е недопустимо искова молба до съда да не изхожда от посочения в нея ищец, а адвокатското пълномощно да не изхожда от посочената в него страна – упълномощител. Заключил е, че установените във въззивното производство неистинско предявяване на иска и подаване на въззивна жалба въз основа на неистинско пълномощно са порочни процесуални действия и те не могат да бъдат поправяни от страната.
Процесът е опорочен и постановеното решение е недопустимо на соченото основание.
Варненски апелативен съд за пълнота е изложил и съображения досежно процесуалните действия пред въззивния съд и се е аргументирал защо приема, че няма валидно потвърждаване от управителя К. на всички процесуални действия по делото в указания за това срок, който е изтекъл към 06.02.2013 г./ в протокол от 09.04.2013 г. няма потвърждаване на процесуалните действия/.
В изложението на жалбоподателя в т. 1, озаглавена: „Съображения за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК” , както и в т. 2: „Съображения за наличие на предпоставката по чл.280, ал. 1, т. 2 ГПК” липсва формулиран правен въпрос, а са подредени цитати от съдебни актове и се твърди, че точно такъв е настоящият случай, или че много сходен е настоящият случай. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.
В случая, липсва правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, а и ВКС няма правомощие сам да определя правния въпрос, който би бил от значение за конкретното дело, поради което жалбоподателят не е доказал общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Приложената съдебна практика – Решение № 425/30.04.2009 г. по гр. д. № 252/2008 г. на ВКС, ГК не е сходна, предвид различните факти по делото, пресъздадени в мотивите на решението и приложимостта на ГПК /отм./, а приложените определения разглеждат случаи, при които е била оспорена представителна власт на адвокат, с препращане към посоченото решение на ВКС, или хипотези на обжалване на разпореждания за връщане на въззивна жалба, след като е изпълнено указание за подписване на жалбата, или при констатирани други нередовности.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е съобразил постановките на т. 5 на ТР № 2/2013 , 09.12.2013 по т. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, относими към компетенциите на въззивния съд по приложимия нов ГПК да дават указания за поправяне на нередовности на исковата молба, с цел да обезпечат постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.
По т. 3 от изложението, жалбоподателят се позовава на т. 3 на чл. 280 ГПК и посочва два въпроса: 1. Може ли в рамките на процедура по чл. 176 ГПК страната да бъде лишена от право на адвокатска защита и при какви условия? и 2/ може ли съдът по свой почин да формулира въпроси към страна по реда на чл. 176 ГПК, без да има искане на противната страна в тази насока?
Не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставените от жалбоподателя правни въпроси не допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Отделно от това, разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 217/03.07.2013 г. по в. т. д. №746/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: