3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
С., 09.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2080/2016 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба, подадена от : „В.1837” Г., със седалище и адрес на управление Федерална Република Германия, [населено място] 74076, [улица], „К. Л. Ферзихерунгс А., [населено място], „У. Ф АГ, [населено място], „Х. И.” – Застрахователно акционерно дружество, [населено място] на М., „Ц. И. П.” – филиал за Германия, [населено място] на М. и „Ч. Ю.” С.А. – дирекция за Германия, [населено място] на М.„ чрез процеуалния им пърномощник и съдебен адресат адвокат Ю. С., срещу решение № 115 от 15.08.2016 г. по т.д. № 3428/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. в частта, имаща характер на определение, с която е оставено без разглеждане искането на посочените дружества за присъждане на разноски за касационното производство.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, предвид представените по делото доказателства за действително направени разноски и депозиран в касационното производство списък по чл.80 ГПК. Към жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, което не следва да се преценява, тъй като настоящото частно производство е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, а не по чл.274, ал.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си, счита атакуваното определение за правилно. Поддържа, че касационното производство за частните жалбоподатели е приключило с постановяване на определението по чл.288 ГПК и в срока по чл.248 ал.1 ГПК не е подадена молба за допълване или изменение на това определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане искането на дружествата – частни жалбоподатели за присъждане на разноски за касационното производство, с определението, съставляващо част от постановеното решение по т.д. № 3428/2014 г., съдебният състав на ІІ т.о. на ВКС е съобразил, че с постановеното на 11.02.2016 г. определение по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от [фирма] искове срещу ответниците съзастрахователи за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 913 073.91 евро и мораторна лихва в размер на 255 630.37 евро. С обявяване на определението по чл.288 ГПК въззивното решение в тази част е влязло в сила, като в предвидения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен срок, считано от 11.02.2016 г. не е заявено искане за изменение в частта за разноските.
Определението е правилно.
Дружествата – частни жалбоподатели не са страни в касационното производство в неговата втора фаза, свързана с разглеждане по същество на подадената от [фирма] касационна жалба в частта, в която е допуснато касационно обжалване. Касационното производство по отношение на частните жалбоподатели е приключило с недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което са отхвърлени исковете на ищцовото дружество по отношение на тези дружества – съзастрахователи. В определението по чл.288 ГПК липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Тези страни – ответници по иска и ответници по касационната жалба е следвало да поискат допълване на определението, при спазване на преклузивния едномесечен срок от постановяването му. Искането за присъждане на разноски в полза и на останалите дружества – съзастрахователи, направено в публично съдебно заседание на 14.06.2016 г., както и в писмена защита, депозирана от адв. С., е преклудирано. В тази насока правилно е констатирано от касационния съдебен състав по т.д. № 3428/2014 г., че е пропуснат срока по чл.248 , ал.1 ГПК, което обуславя недопустимост на искането за присъждане на разноски.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съвместна частна жалба, подадена от : „В ” Г., със седалище Федерална Република Германия, [населено място], „К Л Ферзихерунгс А., [населено място], „У. Ф АГ, [населено място], „Х. И.” – Застрахователно акционерно дружество, [населено място] на М., „Ц. И. П.” – филиал за Германия, [населено място] на М. и „Ч. Ю.” С.А. – дирекция за Германия, [населено място] на М., срещу решение № 115 от 15.08.2016 г. по т.д. № 3428/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. в частта, имаща характер на определение, с която е оставено без разглеждане искането на тези дружества за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: