Определение №584 от по гр. дело №438/438 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е
 
 
                                                           №  584
 
 
                                   София  08.06.2010 година
 
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година в състав :
 
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                    ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 438 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
 
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби-от С. Ц. С. от гр. В., чрез процесуалния си представител-адвокат С. и от В. Д. Ц.- от гр. Р.,чрез процесуалния си представител-адвокат Н. против въззивно решение № 138 от 15.12.2009г. по в.гр. д . № 246 по описа за 2009г. на Разградски окръжен съд, с което е обезсилено изцяло решение № 114 от 11.05.2009г. по гр.д. № 157/09г.на Разградски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е определен на основание чл.70 ал.2 от СК режим на лично отношения на В. Д. Ц. с внучката й Ц. С. С. ,родена на 12.11.2005г.с право да взема и вижда детето всяка първа и трета събота от месеца в часовете от 10.00 до 18.00ч.,като е отхвърлил предявения иск в останалата му част като неоснователен.
И в двете представени изложения/към двете касационни жалби/като основание за допустимост се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,във връзка с поставените въпроси за това следва ли определения режим на лични отношения между баба и внуче да пречи и да се противопоставя на определения режим на лични отношения с някой от родителите и за определяне на критерия:”интерес на детето”. Позовават се на решение № 188 от 20.11.2009г. по гр.д. № 1948/09г. и на решение № 164 от 27.03.2009г.по гр.д. № 1948/08г.-двете на ІІ г.о.на ВКС.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да определи режим на лични отношения между ищцата и нейната внучка – всяка първа и трета събота от месеца в часовете от 10.00 до 18.00ч. – въззивният съд подробно е изследвал взаимоотношенията между страните и като е счел,че майката на детето,на която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето,препятства контактите му с неговата баба е преценил,че този режим е съобразен с динамиката на мерките на лични контакти с бащата и засяга равнопоставено и двамата родители.
При така изложените мотиви на въззивния съд,поставеният от касаторите въпрос –за противопоставянето на определения режим на лични отношения на бабата с този на някой от родителите и за интереса на детето – е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с решаваща воля на съда. За същия, обаче,няма доказателства да е решаван противоречиво от съдилищата,нито може да бъде определен като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в подадените две касационни жалби.
Представените от касаторите решения на ВКС не обосновават извод за противоречиво решаване,тъй като разглежданите в тях казуси не са идентични с настоящия,а и характера на производството – спорна съдебна администрация,в която съдебната намеса се предприема въз основа защита на обществен интерес – изисква конкретна преценка,съобразно специфичните особености на всеки конкретен случай.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като поставените въпроси не налагат промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика,за осъвременяване на тълкуването й, съобразно изменения в законодателството и обществените условия и приложимите закони не са непълни, неясни или противоречиви и не се налага създаване на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й /което съгласно т.4 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г.на ОСГК и ТК-следва да е налице,за да се приеме,че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /.
В настоящия случай-действително определеният режим на лични отношения на молителката частично съвпада с този на бащата/за нея са определени всяка първа и трета събота от месеца в часовете от 10.00 до 18.00ч.,а за бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00ч.в събота до 19.00ч.в неделя,с преспиване в съботната вечер/. Съдът е съобразил конкретните факти по делото,че бабата живее в един град с детето/гр. Разград/,а бащата живее в друг/гр. Варна/,че обичайно бащата осъществява личните си контакти с детето заедно с бабата и в нейния дом,както и факта,че с оглед заеманата от ответника длъжност-той не е в състояние винаги да се възползва от предоставения му режим. Същевременно – с така определения режим- е осигурена възможност за бащата,ако желае да осъществява по друг начин/не заедно с майка си/ контактите си с детето /за това той разполага с още един ден-неделя/. Така определения режим на лични отношения между баба и внуче,осигурява и баланса между засягането на определения режим на лични отношения с бащата и ограничаването на предоставения по силата на предходно съдебно решение режим на майката,на която е предоставено упражняването на родителските права. Така определения режим държи сметка и се опитва да смекчи установения по делото факт на негативно отражение на борбата за надмощие на близките му върху крехката психика на петгодишното дете, принудено да прави избор между хора,които обича в неестествена,конфликтна среда.
С оглед на горното,като намира,че поставените от касаторите въпроси не се решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №138 от 15.12.2009г. по в.гр.д. № 246 по описа за 2009г. на Разградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Scroll to Top