ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 584
София, 22.06. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 5346 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ж. В. като процесуален представител на Националната агенция за п. /НАП/ София срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 28.VІІ.2008г. по в.гр.д. № 317/2007г.
Ответникът по касационната жалба С. Г. С. от София не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Софийският градски съд по въззивна жалба само на ответника е оставил в сила решението на СРС от 26.ІХ.2006г. по гр.д. № 231/2005г., поправено с решение от 09. ХІ.2006г., в уважителните му части по предявените от С. Г. С. срещу НАП искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, по т.3 – до сумата 3107.88лв. за периода 03. ХІІ.2004г. – 12.V.2005г., отменил е решението в уважителната му част по иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за разликата над 3107.88лв. до уважения размер 3349.95лв. за периода 23. ХІ. – 03. ХІІ.2004г. и е отхвърлил иска за тези разлика и период.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца и прекратяването поради това на трудовия му договор с ответника със заповеди съответно № 354/08.VІ.2004г. и № 355/08.VІ.2004г., връчени чрез пощата с обратна разписка на 23. ХІ.2004г., е незаконно, тъй като към момента на връчването на заповедите /предвид разпоредбите на чл.195 ал.3 и чл.333 ал.7 от КТ/ ищецът се е намирал в отпуск поради временна нетрудоспособност, имал е призната с решение на ТЕЛК № 5651/04. Х.2004г. 75.7% трайна нетрудоспособност за срок три години, с оглед на което по отношение на него са били приложили разпоредбите на чл.333 от КТ за закрила, а по делото не е установено работодателят да е съобразил тези разпоредби чрез искане на мнение от ТЕЛК и на разрешение от ИТ. При това положение и на основание чл.344 ал.3 от КТ уволнението е отменено, без спорът да е разгледан по същество.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационно обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по приложението на чл.333 ал.1 т.2 от КТ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, и се е позовал на решения на състави на ВКС, касаеща практика, която не е относима към разглеждания казус. Твърди се, че съдът е приел, че защитата по посочената разпоредба е приложима в случая, въпреки че заповедта за уволнение е издадена много време преди представянето на документ от ТЕЛК за трудоустрояване и за определяне на процент нетрудоспособност.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличие на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по съществен процесуалноправен и/или материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото.
В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Дори да се приеме, че от текста на изложението може да се извлече същественият материалноправен въпрос /защото такъв изрично не е формулиран/ – приложима ли е закрилата по чл.333 ал.1 т.2 от КТ, ако трудоустрояването е настъпило след издаването, но преди връчването на заповедта за уволнение, то той е решен в пълно съответствие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като изводът на въззивния съд в тази насока е в пълно съответствие с постановките на посочената разпоредба, както и на чл.195 ал.3 и чл.333 ал.7 от КТ, които са ясни, пълни, непротиворечиви, не се нуждаят от тълкуване, по тях има многобройна, трайна и непротиворечива съдебна практика. От друга страна, този въпрос не е и от съществено значение за спора по делото. Това е така, тъй като дори да бъде допуснато касационно обжалване по него, по силата на чл.290 ал.2 от ГПК той не може да бъде предмет на касационна проверка, защото не е сред основанията за касационно обжалване по чл.281 от ГПК /съдът не взема предвид в тази връзка депозираната на 10. Х.2008г., т.е. след изтичането на преклузивния срок, молба на НАП, съдържаща само касационни основания/, и тъй като то няма да доведе до промяна на крайния резултат с оглед на обстоятелството, че незаконността на уволнението съдът е обосновал и с несъобразяването му със защитата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ, която пък не е сред основанията за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІІ-В състав, от 28.VІІ.2008г. по гр.д. № 317/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: