5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 585
гр. София, 16.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 607 по описа за 2019 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба 4630/27.12.2018 г. по регистъра на ОС – Благоевград /Окръжен съд – Благоевград/ на В. Г. К., подадена чрез адвокат З. Г. И. против решение № 5166 от 15.11.2018 г. по гр. дело № 619/2018 г. на ОС – Благоевград.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Благоевград – И. Ф., в който са изложени доводи за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради следните съображения:
Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 7269 от 29.08.2017 г. по гр. дело № 2246/2016 г. на Районен съд – Благоевград, с което първоинстанционният съд е отхвърлил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, предявен от В. Г. К. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между 2000 лв. и 20000 лв. За да постанови този резултат второинстанционният съд е мотивирал съображения за правилност на първоинстанционния съдебен акт в посочената част. По отношение на елементите от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, съдът е обосновал мотиви за доказаност на иска по основание, като е приел, че по обвинението за извършено престъпление от общ характер – чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, К. е бил оправдан с влязла в законна сила присъда по НОХД № 19052/2014 г. на Софийски районен съд, както и че е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение. Подробно са аргументирани съображения за доказаност на твърденията за неимуществени вреди до присъдения размер от 2000 лв., респективно за недоказаност на твърденията за неимуществени вреди за разликата между 2000 лв. и 20000 лева.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че трябва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не се поставя правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и разрешаването, на който е обусловил изхода на делото. В тази част от изложението се възпроизвеждат приети в практиката на ВС /Върховен съд/ и ВКС изводи относно съдържанието на понятието „справедливост“, начинът за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и същевременно се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение. По – конкретно се твърди, че ОС – Благоевград неправилно бил преценил характера и степента на увреждането, като не се съобразил с експертизата, не се съобразил и с начина и обстоятелствата, при които било получено увреждането, а също така с последиците, които обвиненията, нанесли на К., продължителността и степента на интензитет на последиците от увреждането. Според касатора, съдът не отчел възрастта му по време на задържането, продължителността на наказателното производство, характера на обвинението. Така предявено изложението формира оплаквания и доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат при допуснат касационен контрол и които няма правно значение за селектиране на касационната жалба, тъй като не съставляват основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не се произнася служебно по наличието на основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК. При липсата на конкретно формулиран от касатора правен въпрос, каквато се констатира в случая, общото основание не се извежда служебно от ВКС, който не разглежда в тази хипотеза и сочените допълнителни основания. Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи още, че въззивният съд е разгледал изброените от касатора и посочени по – горе обстоятелства, които са съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, а несъгласието на касатора с изводите на решаващия състав не съставлява неотчитане на същите. Достигането на окръжния съд до изводи, различни от желаните от страната може да има относимост единствено към спор за обосноваността им, но не релевира основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Затова касационният съд намира, че с тази част от изложението не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В изложението е поставен въпрос със следното съдържание, за който се твърди, че е налице допълнително основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Кой размер на вреди е обичаен и нормален за претърпените от едно лице неудобство, унижение, притеснени и несигурност, получени в следствие на негативните последици от незаконно наказателно преследване, и как се определя по – големия размер на обичайния, предвид индивидуалните белези на характера на претърпелия неимуществени вреди“. Страната поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, „поради необходимостта от точното прилагане на закона“. В мотивите на въззивното решение са изброени релевантните за прилагането на чл. 52 ЗЗД обстоятелства – характера на обвинението, което съдът не определя като тежко по смисъла на чл. 93, ал. 7 НК, продължителността на наказателното преследване – около 2 години, взетата мярка за неотклонение – „Подписка“, конкретния психически и емоционален стрес, проблемите от лично естество и в приятелския кръг, които съставът на ОС е определил като неотличаващи се с интензитет, по – голям от обичайния. Съдът е изложил разбирането си за претърпени вреди в размер, който не е по – голям от обичайния, като въз основа на съдебно – психологическата експертиза е приел, че състоянието на тревожност на ищеца е било по – голямо в дните на съдебните заседания, което е преценил като нормална психологическа реакция, а състоянието му като тревожно, без достигане на критериите за остра стресова ситуация. По така мотивираните правни разрешения касаторът не е обосновал предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която се нуждае от промяна, поради изменение на законодателството или обществените условия. Липсва изложение на доводи, аргументиращи неточно приложение на закона от окръжния съд, в съответствие с практика на ВКС, която е формирана в резултат на неточно приложение на закона или не е актуална. Изложението не съдържа мотивиране и на другата хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – развитие на правото чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни норми, съдържащи непълна, неясна или противоречива правна уредба, за да се създаде практика по приложението им. Ето защо и по тази част от изложението и цитирания въпрос настоящата инстанция намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол.
Следващата, последна част от изложението се поддържа на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Неправилно касатора свързва това основание с необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърденията за необоснованост жалбоподателя намира в това, че въззивният съд е приел доказаност на иска по основание, но е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията за разликата между 2000 лв. и 20000 лв., като според касатора обезщетението – 2000 лв. е присъдено в занижен размер. Дори и като довод за нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК така изложеното от касатора разбиране не съдържа разграничение на доказването на иска по основание и по размер, съгласно което доказването на основанието на претенцията не обуславя уважаването й в пълен размер, ако вредите са доказани частично. Основанието и размера на иска самостоятелно подлежат на доказване. Същият характер, на оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК имат доводите за неотчитане на обстоятелства, релевантни за присъждане размера на обезщетението. Както се посочи по – горе въззивният съд ги е съобразил и обсъдил, като подробно е разгледал недоказването от страна на ищеца на твърденията за необратими негативни последици върху здравословното състояние, както и недоказване от страна на ищеца на следните твърдения : за уронване на престижа и доброто име като политическа фигура, за това, че бил уволнен в резултат на процесното обвинение, както и че поради същата причина дълго време не могъл да си намери работа. В решението е обоснован извод и за недоказването от ищеца на причинно – следствена връзка между увреждането и публикациите във вестник „Струма“ и информационни интернет сайтове, подробно отразени в съдебния акт. Както се посочи по – горе несъгласието на касатора с изводите на съда не релевира основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Други предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК настоящата инстанция не констатира, предвид постановяване на решението от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвяне на акта в писмена форма, подписан от съдебния състав, който го е постановил с ясни мотиви и диспозитив, при наличие и надлежно упражнено право на иск и право на жалба. Затова не следва да се допусне касационен контрол по това основание.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 1, 2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5166 от 15.11.2018 г. по гр. дело № 619/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: