2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр. София, 17.12.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3856 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото К. за п. на к. и за о.на н. п. и. (К…., к.) срещу определение № 1258/11.04.2017 г., постановено по частно гр. дело № 1772/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение от 01.03.2017 г. по гр. дело № 1200/2016 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело, образувано по иск по чл. 75, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.).
Ответникът К. Т. Т. в отговора на частната касационна жалба излага становище за неоснователност на същата.
С определение № 375/25.10.2018 г. частното касационно производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателно решение № 4/2016 по това тълкувателно дело е постановено на 15.11.2018 г. и е обявено на 07.12.2018 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1, във вр. с чл. 292 от ГПК.
Спирането на частното касационно производство е било постановено, тъй като изведените в изложението към частната касационна жалба, процесуалноправни въпроси: 1) към кой момент следва да е налице наказателноправната предпоставка, а именно – привличането на лицето като обвиняем за престъпление, попадащо в предметния обхват на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), и дали тя е предпоставка само за образуване на проверка по ЗОПДНПИ (отм.) или наличието ? е основание за допустимост на иска за отнемане на имущество в полза на държавата; и 2) прекратяването на наказателното производство срещу лицето, поради липса на осъществен състав на престъпление, представлява ли основание за прекратяване на съдебното производство по ЗОПДНПИ (отм.) срещу същото проверявано лице, за което е направено обосновано предположение за незаконно придобито имущество, предвид установено след проверка, значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.); попадат в предмета на разглеждане на посоченото тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС.
В тълкувателното решение № 4/2016 от 07.12.2018 г. по това тълкувателно дело е прието, че прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), извън случаите по чл. 22, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че в исковата молба по делото са наведени твърдения, че комисията-ищец е била сезирана от прокурора за извършване на проверка по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), поради образувано срещу ответника досъдебно производство за разследване на престъпление по чл. 249, ал. 3, пр. 1 и 3, ал. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2 и с чл. 26, ал. 1 от НК. Установил е също, че с прокурорско постановление от 04.11.2016 г. наказателното производство срещу ответника е било прекратено, тъй като при извършените процесуално-следствени действия в досъдебното производство не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение за извършване от него на това престъпление. С оглед на това, въззивният съд е приел, че с прекратяването на наказателното производство е отпаднало законовото основание за образуването на производството по проверката по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), обуславящо съществуването на процесуалното право на осъдителен иск с правно основание чл. 75, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), поради което е налице абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на този иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата.
От горното е видно, че възприетото от въззивния съд разрешение на формулираните от комисията-касатор процесуалнопревни въпроси, е в пълно съответствие със задължителните указания, дадени с тълкувателно решение № 4/2016 от 07.12.2018 г. по тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС. Поради това, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по частно гр. дело № 3856/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1258/11.04.2017 г., постановено по частно гр. дело № 1772/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: