5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр.София, 29.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 360 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1710 от 24.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2962 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 557 от 12.7.2013 г. по гр. д. № 426 по описа за 2013 г. на Карловския районен съд, четвърти граждански състав, за отмяна на уволнението на Г. К. М., извършено със заповед № [ЕГН] от 8.2.2013 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на [фирма] да му заплати 4 272,64 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 11.02.2013 г до 10.07.2013 г.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е недопустимо необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Счита, че съдът се е произнесъл с недопустимо решение, тъй като е отменил заповед, чиято отмяна не е поискана с исковата молба и е възстановил ищеца на работа, която не е посочена в петитума на исковата молба. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Когато страните са договорили в длъжностната характеристика, качествата, които следва да притежава служителят и съответно са уговорили и измерители на трудовото изпълнение, неизпълнението на поставените цели и задачи показател ли е за липсата на качества за ефективно изпълнение на възложената работа?
2. На кого принадлежи преценката за липсата на качества? Когато констативната записка и уволнителната заповед са изготвени от едно и също лице, това води ли до извод за субективизъм при определяне кои качества липсват на работника или служителя и може ли това да бъде основание за незаконосъобразност на уволнителната заповед?
3. Зависи ли преценката за липса на качества от това колко време даден служител е на дадена длъжност?
4. Когато страните изначално са определили какви са измерителите на трудовото изпълнение, може ли да се приеме, че неизпълнението на възложените цели не е критерий дали работникът или служителят притежава необходимите качества да изпълнява ефективно възложената работа?
5. Възможно ли е прекратяване на безсрочен трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ след изтичане на уговорения в него срок за изпитване? Може ли да се приеме, че неупражняването на правото да се прекрати трудовото правоотношение едностранно в срока за изпитване е пречка за упражняване на правото да се прекрати договорът поради липса на качества?
6. Увеличаването на трудовото възнаграждение индикира ли по несъмнен начин, че той се справя с възложената му работа и след извършването на такова увеличение не е възможно за неопределен срок от време да е налице несправяне на служителя с възложената работа поради липса на качества?
7. Допустимо ли е съдът да се произнесе по предявен иск при явно противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба? Търсената защита е била срещу заповед за дисциплинарно уволнение, а съдът е отменил заповед за уволнение поради липса на качества.
8. Доколко съдът може да се произнася по обстоятелства, които не са въведени в предмета на спора от страна на ищеца? В исковата молба ищецът не е оспорил липсата на качества по т.2, 3 и 4 от уволнителната заповед.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата Г. К. М. не взема становище по нея. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът [фирма] счита, че въззивното решение е недопустимо, тъй като ищецът е поискал отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и връщане на работа, а първоинстанционният съд е отменил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ и е възстановил ищеца на длъжността „мениджър екип „Банкиране на дребно” в [фирма]-клон К.. Ищецът наистина погрешно е посочил в исковата молба, че уволнителната заповед е за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Тази заповед обаче е била точно индивидуализирана от ищеца посредством дата и номер и при тълкуване на обстоятелствената част става ясно, че действителното искане на ищеца е за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, както правилно са приели съдилищата. Следователно не се касае за несъответствие между основание и петитум, водещо до невъзможност да се индивидуализира спорният предмет/решение № 348 от 26.10.2011 г. на ІІІ ГО на ВКС/, а за обикновена техническа грешка в исковата молба, която може да се отстрани от съда посредством тълкуване волята на страната.
Достатъчно ясно е било и искането по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на същата длъжност и първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск, а само е конкретизирал решението, посочвайки детайли на заеманата преди уволнението длъжност, за да улесни изпълнението. Противно на твърдението на касатора, ищецът е оспорил всички твърдения в уволнителната заповед за качествата, които според работодателя му липсват. Ето защо решението на въззивния съд не е недопустимо и касационно обжалване по последните два процесуални въпроса на касатора не следва да се допуска.
Материалноправните въпроси на касатора касаят мотивите на съдилищата за признаване уволнението за незаконосъобразно. Ищецът Г. М. е започнал на 17.09.2007 г. работа като линеен мениджър в клон на [фирма] в [населено място] с трудов договор със срок за изпитване. С допълнително споразумение от 18.11.2009 г. той е бил назначен на длъжност „мениджър екип банкиране на дребно” в клона, а със заповед от 8.2.2013 г. трудовото му правоотношение е прекратено поради липса на качества. В заповедта е посочено, че от 18 показателя клонът има неизпълнени девет показателя за периода от 1.1.2012 г. до 31.12.2012 г. Според работодателя неизпълнението се дължи на липсата на ръководни умения на ищеца. В исковата молба за отмяна на уволнението ищецът е посочил, че няма конкретни факти, установяващи липсата на качества, заявил е, че не е запознат с докладната записка, на която се позовава работодателят и е оспорил, че от тази докладна записка може да се направи извод за трайно отсъствие на качества. Според него работодателят не е отчел реално икономическата обстановка и обстоятелството, че неговите резултати са били по-добри от сходни като екип и население клонове на банката. За да уважи исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, Карловският районен съд е приел за недоказано, че лошите резултати на клона се дължат на липсата на качества на служителя. Пловдивският окръжен съд е добавил, че докладната записка и уволнителната заповед изхождат от едно и също лице, което е предпоставка за липса на обективност при определянето на липсващите качества на служителя. Посочил е, че работодателят не се е възползвал от възможността да прекрати договора преди изтичане на изпитателния срок, даже е увеличил трудовото възнаграждение и през продължителния срок на изпълнение на трудовите задължения работодателят не е имал забележки към служителя. Всички тези обстоятелства според въззивния съд опровергават твърдението на работодателя за липса на качества. Материалноправните въпроси на касатора са относими към тези мотиви на съдилищата, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като не би се стигнало до друг краен резултат от спора. Както е посочил въззивният съд, трайната практика на ВКС възлага в тежест на работодателя да докаже законосъобразността на уволнението/решение № 219 от 7.6.2013 г. по гр. д. № 1378/2012 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 1935 от 10.01.2006 г. по гр. д. № 1456/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други./. Това означава, че в хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ работодателят следва да установи трайната липса на нужните за изпълнението на трудовите задължения качества на работника или служителя, когато твърденията в уволнителната заповед са оспорени с исковата молба. В случая работодателят е поискал и пред двете инстанции да бъде изслушан един свидетел за установяване на тези обстоятелства, но съдилищата са отказали да го допуснат. Касаторът обаче не поставя въпрос относно това процесуално нарушение на въззивния съд, а касационната инстанция не може служебно да го изведе от фактите по делото/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо работодателят вече не може да докаже законосъобразността на уволнението, поради което касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по поставените от него материалноправни въпроси също не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1710 от 24.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2962 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: