О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 13. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 25 септември 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 461/09 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М в качеството му на пълномощник на С. М. Д. против определение № 600 от 18.02.2009 г. по ч.гр.д. № 69/09 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на С. М. Д. против определение № 1* от 27.08.2008 г. по гр.д. № 6418/08 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по предявения от С. Д. против К. Б. М. иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/6 ид. част от недвижим имот.
В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението, чиято отмяна се иска. Частният жалбоподател счита, че същото следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като процесуалният въпрос от кой момент започва да тече преклузивният срок по чл. 33, ал.2 ЗС е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се на решение № 826 от 27.07.2000 г. на ВКС по гр.д. № 112/2000 г., ІІ г.о. и решение № 52 от 08.06. 1982 г. по гр.д. № 32/82 г. на ОСГК.
Ответниците З. М. М. и К. Б. М. чрез своя пълномощник адв. В. Т. в писмено възражение са изразили становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното:
С решение по гр.д. № 212/ 04 г. на Варненския окръжен съд е било отменено решението на Варненския районен съд от 07.11.2003 г. по гр.д. № 7* г. и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който З. Д. Д. се е задължила да продаде на З. М. М. недвижим имот – надпартерен/ втори/ етаж от къща в гр. В., ул. ”. № 12, построена в парцел **** в кв. 38 по плана на града, при условие, че купувачите З. М. М. и К. Б. М. заплатят на С. М. Д./ наследник на продавачката/ сумата 1 166.66 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Това решение е влязло в сила на 09.06.2005 г.
На 25.08.2008 г. С. М. Д. е предявил против З. М. М. и К. Б. М. иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС, като е твърдял, че в двуседмичния срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД З. и К. М. не изпълнили задължението си за заплащане на дължимата сума, поради което той предявил иск по чл. 297, ал.2 ГПК/ отм./, който бил отхвърлен с решение, влязло в сила на 11.01.2008 г./ гр.д. № 1570/07 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Тезата на жалбоподателя е, че производството по чл. 297, ал.2 ГПК/ отм./ е продължение на процеса по чл. 19, ал.3 ЗЗД, поради което решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен, е произвело вещноправно действие от момента на влизане в сила на отхвърлителното решение по чл. 297, ал.2 ГПК/ отм./ и следователно от този момент започва да тече двумесечния преклузивен срок по чл. 33, ал.2 ЗС, в който може да упражни потестативното право на изкупуване срещу купувача.
Въззивният съд не е споделил това разбиране. Приел е, че при успешно проведен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, жалбоподателят е могъл да иска изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС на дела на продавача в двумесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, заместващо окончателния договор, тъй като той е участвувал като страна в производството по чл. 19, ал.3 ЗЗД.
Съдебните решения, на които се позовава жалбоподателят, са неотносими към повдигнатия процесуален въпрос за началния момент, от който започва да тече срокът по чл. 33, ал.2 ЗС. Те третират въпроса за възможността правото на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС да се упражни в производството по чл. 19, ал.3 ЗЗД, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.
Повдигнатият процесуален въпрос не е и от значение за точното прилагане на закона, тъй като по него има утвърдена съдебна практика, която приема, че срокът по чл. 33, ал.2 ЗС започва да тече от датата на узнаване на продажбата. Съдебното решение, с което се уважава иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД замества окончателния договор, който се счита сключен от датата на влизането му в сила. От този момент правото на собственост преминава от продавача върху купувача. В частната жалба и изложението към нея не се навеждат доводи за необходимостта тази практика да бъде променена като неправилна.
В обобщение на изложеното, не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 600 от 18.02.2009 г. по ч.гр.д. № 69/09 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: