5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№585
София.16.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 852/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адвокат И. Д., срещу решение № 577 от 19.11.2013 г. по в.гр.д. № 841/2013 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 630 от 08.04.2013 г. по гр.д. № 1071/2012 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която дружеството е осъдено заплати на И. И. И. сумата 8 000 евро – неустойка за неизпълнение по чл.26, ал.2 от сключен на 12.05.2009 г. предварителен договор между страните. По отношение на претендираните от ищеца разноски въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, като е отменено първоинстанционното решение за разликата над 8 199 лв. до 10 399 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковата претенция, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е основано на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК с твърдения, че „обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата в РБългария и, че неговата отмяна ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, както и, че „от значение за правилното решаване на делото е дали са налице предпоставките за присъждане и заплащане на неустойките по процесния предварителен договор” К. се позовава на множество решения на ВКС, с които различни съдебни състави са се произнесли по предпоставките за присъждане на валидно уговорена неустойка съобразно договорната свобода по чл.9 ЗЗД, правото на ответната страна да иска намаляване на неустойката поради прекомерност, както и по въпроси, свързани с преценка дали неустоечното съглашение излиза извън пределите на нравствено допустимото. По делото е постъпило и допълнение на касационната жалба/без вх. № и дата/ в което се твърди, че материалноправния въпрос съставлява нарушение на материалния закон, а така също е формулиран следният процесуалноправен въпрос: „ Следвало ли е въззивният съд да изгражда своите изводи по делото на факти и обстоятелства, като не са били налице предпоставките за присъждане и заплащане на неустойките по процесния предварителен договор, без значение дали той е действащ или прекратен”. По този въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация И. И. И., чрез процесуалния си пълномощник адвокат Н. Г., счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно. По съображения в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор се иска недопускане на касационно обжалване, алтернативно оставяне без уважение на касационната жалба, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – П. е приел за установено, че страните валидно са договорили неустойка за неизпълнение на задълженията на продавача да прехвърли собствеността върху имота, заедно с предаване на акт обр.15 до края на м.ноември 2010 г. по предварителен договор от 12.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот – офис в [населено място]/съответно индивидуализиран/. Позовавайки се на клаузата на чл.26, ал.2 от договора е прието, че неизпълнението на задължението на продавача за прехвърляне на имота с окончателен договор в срок повече от 60 дни след падежа, обуславя дължимостта на уговорената неустойка в размер на 8 000 евро, която сума съставлява първа вноска от дължимата продажна цена/наименована задатък/. Въззивният съд е отчел и връчената на ответното дружество нотариална покана, съдържаща изявление за разваляне на договора и искане за връщане на платеното по договора и за заплащане на уговорената неустойка за неизпълнение при разваляне на предварителния договор. Констатирано е, че с първоинстанционното решение е уважен и предявения от И. иск за връщане на даденото по договора в размер на 38 000 евро, като поради оттегляне на въззивната жалба в тази част, осъдителното решение е влязло в сила.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е допуснал смесване на основанията за касационно обжалване с поддържаните основания за неправилност на атакуваното въззивно решение, което е недопустимо съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1. Допускането на обжалването е основано и мотивирано с твърдени от касатора нарушения на материалния закон по отношение функциите на неустоечното обезщетение, изискванията за неговата валидност и предпоставките за дължимост на уговорената неустойка. Дори и да се приеме, че съобразно правомощията на касационната инстанция следва да се конкретизира материалноправният въпрос относно предпоставките за дължимост на неустойката, той не би обосновал приложното поле на касационно обжалване, доколкото конкретната преценка за наличието на тези предпоставки е направена от въззивната инстанция след обсъждане на релевантните факти и доказателства, както и съобразяване на надлежно въведените в процеса възражения от ответника. Преценката за законосъобразност и обоснованост на изводите на решаващия въззивен състав би могла да се осъществи само след евентуално допускане на обжалването, но не и в производството по чл.288 ГПК, в какъвто смисъл е и посоченото тълкувателно решение..
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос /в допълнението на касационната жалба/ всъщност съставлява оплакване за необоснованост на изводите в атакувания съдебен акт, основано единствено на поддържаните от касатора доводи за липса на предпоставките за присъждане на неустойка за неизпълнение, уговорена в хипотезата на разваляне на предварителния договор от изправната страна – купувач, които доводи не са възприети от решаващия състав.
Цитирането и представянето на съдебна практика, включително и на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е относимо към допълнителните предпоставки за достъп до касация по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, но преценката на ВКС за наличието на тези предпоставки се извършва само при надлежно формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, релевантен за изхода на спора, т.е само след доказване на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на конкретен правен въпрос, попадащ в приложното поле на касационно обжалване, освобождава касационната инстанция от задължението да обсъжда доколко са доказани поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на касационно разглеждане на делото.
При този изход на делото и с оглед съдържанието на представения договор за правна защита и съдействие, включващ не само подаването на отговор на касационната жалба, но и процесуално представителство пред ВКС, заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение не се дължи в пълен размер, а в размер на ? , или 1000 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 577 от 19.11.2013 г. по в.гр.д. № 841/2013 г. на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. И. И. сумата 1 000/ хиляда/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: