3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр. София, 23.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №247/19 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. И. М. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №2507 от 30.102018 на Софийски апелативен съд по гр.д. №1518/2018 г., в частта, с което е отменено първоинстанционното решение № 61от 04.01.2017 г. по гр.д. № 1607/2017 г. на СГС, в частта, с която е бил уважен искът на същия срещу ЗК „Лев Инс“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 105 000 лева и 250 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 22.08.2016 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и искът за тази част е отхвърлен от въззивния съд
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
. Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП,виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищцата и причинната връзка между последните. Въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата виновно причинено от водача на лек автомобил,чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищеца са причинени следните травматични увреждания: счупване на тялото на дясната бедрена кост, пунктиформена рана на дясното бедро, закрито счупване на дясната коленна капачка, закрито счупване на дясната петна кост, остеомелит на същата, травма на нервните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб, Проведени са две последователни оперативни намеси.В последствие се е възбудило гнойно огнище в дясната пета, което е наложило оперативно премахване на нежизнени фрагменти от петната кост и изчистване на раната. Счетена е за доказана причинно-следствената връзка на остеомелита с травмите от ПТП. Същото е установено за гнойно-възпалителния процес, който е засегнал бедрената кост. Вещото лице, изслушано в производството пред въззивния съд, е освидетелствало пострадалия и е констатирало , че на дясното му бедро има все още три открити рани с дренажи за отделяне на гноен секрет.Дясната тазобедрена става е със значително затруднено движение, което се отнася и за съответните коленна и глезенна стави.
С оглед изложеното и искът е счетен за неоснователен над размера от 150 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди. Прието е и съпричиняване на вредата по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД в съотношение на 30 на сто, изразяващо се в управление на МПС/ мотоциклет „Кавазаки“/ от страна на пострадалия с позволена, но несъобразена с конкретните атмосферните условия/ дъжд и мокра пътна настилка/ скорост, доколкото според заключението на в.л. по САТЕ, ако същият е карал с 24 км.ч. ударът и последствията от него, биха могли да се избегнат.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора въпрос, този за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/.Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно посоченото ППВС..
С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация.
Касаторът е освободен от внасяне държава такса,съгласно чл.83 ал.1, т. 4 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№2507 от 30.102018 на Софийски апелативен съд по гр.д. №1518/2018 г. в обжалваната част.
Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.