О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№586
София, 14.04. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 173 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. М. М. срещу въззивно решение № 542/21.06.2010 г. на П. апелативен съд, постановено по гр.д. № 544/2010 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещните страни В. В., П. А. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „М.-8-П. А.” и О. застрахователна компания, АД София – трето лице-помагач на едноличния търговец, не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
А. М. е предявил искове за причинените му неимуществени вреди срещу прекия причинител В. В., и срещу възложителя на работата, при изпълнение на която е причинено увреждането – за 87 500 лв. Работодателят е привлякъл трето лице помагач О. застрахователна компания, АД – София.
Исковете са отхвърлени.
Поставените правни въпроси – заплащането въз основа на споразумение със застрахователя обезщетения за причинени вреди от прекия извършител, пречка ли е да се търси обезщетение от деликвента и възложителя на работа; обезщетението по справедливост ли следва да се определя, нищожно ли е споразумението със застрахователя поради противоречие с добрите нрави, след като бащата на починалото лице получава наполовина от обезщетението, което получават непълнолетните му деца. Така поставени въпросите, са без значение за постановения от Пловдивския апелативен съд резултат.
Въззивната инстанция е приела, че е налице съпричиняване на увреждането от страна на сина на касатора – Недко М., който е починал в резултат на пътнотранспортно произшествие. Обезщетението на бащата за причинените му неимуществени вреди е определено по справедливост на 30 000 лв. и намалено със 60 %, поради което съдът е изчислил крайният размер на дължимото обезщетение на 12 000 лв. Отчетено е, че А. М. е вече изцяло обезщетен за същите вреди, тъй като по силата на извънсъдебното споразумение е получил от застрахователя на едноличния търговец сумата от 12 500 лв.
Следователно, в случая искът не е отхвърлен, защото съдът е приел, че не може да се търси обезщетение над вече платеното от застрахователя. Без значение е поради това и въпроса за валидността на извънсъдебното споразумение, щом А. М. е удовлетворен изцяло за причинените му неимуществени вреди. Отделно, обстоятелството, че децата и съпругата на Недко М. са получили по-високи суми като обезщетения, не прави споразумението в частта, касаещо бащата А. М. противно на добрите нрави.
Повдигнат е и въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД – справедливо ли е при „сходни случаи”, бащата на починалия да получи обезщетение в по-малък размер от този на двете деца и съпругата на Недко М.. Той не обуславя допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се изясни първо, че получените от децата и съпругата на Недко М. обезщетения не са определени от съда, а по споразумение между тях и застрахователя; те не са и предмет на разглеждане от въззивния съд. Ясно е също така, че не е налице и „сходство”, тъй като личните връзки и отношения между починалия Недко М. и роднините му са строго индивидуални, каквото е и конкретното отражение на неговата смърт върху психиката и емоциите им.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 542/21.06.2010 г. на П. апелативен съд, постановено по гр.д. № 544/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: