О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
гр. София, 15.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 510 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. второ от ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. Х. П. от с. Т., обл. Бургас, против решение № 614 от 26 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2008 г., в частта му, с която касационната жалба на частната жалбоподателка е оставена без разглеждане срещу въззивно решение в частта му относно искове за неплатено трудово възнаграждение.
В частната жалба се сочи единствено, че частната жалбоподателка поддържа иска си така, както е предявен.
Ответникът Детска г. “Р” в гр. П. не дава отговор по смисъла на чл. 276 ал. 2 от ГПК.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е допустима.
За да постанови решението в атакуваната му част тричленният състав на ВКС приел, че решението в частта му, с която исковете на П. за неплатено трудово възнаграждение са отхвърлени, са за отделни парични вземания, по които въззивното решение не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 218а ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
От частната жалбоподателка са предявени обективно съединени искове за заплащане на дължими трудови възнаграждения по реда на чл. 128 от Кодекса на труда. Претендират се суми от 127,87 лева, 63,93 лева, 98 лева, 98 лева, 70 лева, 40 лева. С въззивното решение е прието, че тези суми не се дължат на частната жалбоподателка, тъй като вече били заплатени от работодателя.
Решението на касационния съд, имащо характер на определение, е правилно.
Решението е постановено при действието на ГПК от 1952 г. По този процесуален ред са изключени от касационен контрол въззивните решения на окръжните съдилища по искове за парични вземания по граждански дела с цена на иска до 5000 лева, както разпорежда чл. 218а ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.). В разглеждания случай предявените срещу ответника искове за заплащане на неплатено трудово възнаграждение, са под посочения размер, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложеното, независимо от интереса на касаторката решението да бъде контролирано и от ВКС, съдът правилно е оставил касационната жалба без разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 614 от 26 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2008 г., в частта му, с която касационната жалба на А. Х. П. от с. Т., обл. Бургас, е оставена без разглеждане срещу въззивното решение № 372 от 1 март 2007 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2006 г., в частта му относно искове за неплатено трудово възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: