8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 30.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2043/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.В. Р. от АК [населено място], срещу въззивно решение № 1363 от 16.02.2016г. на Софийски градски съд , постановено по в.гр.д.№ 14638/2015год., с което в резултат на частична отмяна и потвърждаване на решение от 31.08.2015г. по гр.д.№26077/2015г. на Софийски районен съд като краен резултат са уважени предявените от А. Е. Д. искове по чл.344 т.1, т.2 и т.3 КТ и е отменено като незаконно уволнението й от длъжността „Ръководител отдел „Корпоративен контрол””, извършено с Акт за прекратяване № РД-ЛС-146/08.04.2015г. на изпълнителния директор на дружеството, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ (поради сключване на договор за управление), възстановена е била А. Е. Д. на заеманата длъжност и й е присъдено обезщетение от 24750 лева за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 09.04.2015г. , със законната лихва за забава от 15.05.2015г., датата на подаване на исковата молба по делото, до окончателното плащане , както и деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 3300лв., а по сметка на СРС ответникът е осъден да заплати деловодни разноски в общ размер 1279,30лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло. Към жалбата е приложено изложение на основания за допускане на касационното обжалване.
Ответната страна А. Е. Д., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в представен писмен отговор чрез адвокат И. С. и адв.К. Г., изразява становище, че не са налице предпоставки по чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на сумата 1650лв.- разноски, сторени в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
За да обоснове извод, че предявените искове са основателни, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие поради сключването на договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца; че с прекратяването на трудовото правоотношение със служител от ръководството на предприятието на посоченото основание се цели да бъде осигурено изпълнението на сключения договор за управление и обусловеността на прекратяването на трудовия договор от сключването на договор за управление на предприятието и предвиденият начален момент, от който уволнението може да бъде извършено, несъмнено сочат, че в случая на чл. 328. ал. 2 от КТ се касае за възможност за прекратяване на заварени трудови правоотношения със страна предприятието и служители от тези по § 1, т. 3 от ДР на КТ; че за да бъде прекратено трудово правоотношение по чл. 328, ал. 2 от КТ, служителят от ръководството на предприятието трябва да заема длъжността отпреди започването на изпълнението на договора за управление. След анализ на доказателствата е обосновал извод, че в случая по отношение на ищцата, като служител от ръководството на предприятието, заемаща длъжността „Ръководител отдел „Корпоративен контрол”, е било предприето уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ от Ж. К., изпълнителен директор на [фирма], съгласно вписване в Търговския регистър от 16.07.2014г., при сключен с председателя на Съвета на директорите договор за управление, съответно избор на Ж. К. като изпълнителен член на Съвета, съгласно протокол № 34-2014/10.07.2014г. на заседание на Съвета на директорите и избор на Ж. К. за член на Съвета на директорите съгласно решение по протокол № РД-18-20/10.07.2014г. на Министъра на икономиката и енергетиката, в качеството на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на [фирма]. Издаден е бил Акт на изпълнителния директор на дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с № РД-ЛС-146/08.04.2015г считано от 09.04.2015г. Приел е също, че длъжността, от която е била уволнена ищцата, е била заета от нея не преди започналото изпълнение на договора за управление от изпълнителния директор, а след това, т.е. че трудовото правоотношение, по което ищцата е изпълнявала длъжността, не е било заварено. В подкрепа на извода си е посочил, че до 26.01.2016г. ищцата е заемала длъжността „Ръководител отдел „Корпоративен контрол и международно сътрудничество”; че при структурни и длъжностни промени в щатното разписание (разписание на длъжностите на [фирма] към 26.01.2015г., утвърдено от Ж. К. като изпълнителен директор), длъжността на ищцата е била премахната, както и е бил премахнат ръководеният от нея отдел „Корпоративен контрол и международно сътрудничество”; били са предвидени два отделни отдела – „Корпоративен контрол” и „Международно сътрудничество и връзки с обществеността” с нова организационна структура, съответно две длъжности за ръководители на отделите, при разпределение на съществуващите преди това трудови функции – отделно управление, организация и координиране на корпоративния контрол и на международното сътрудничество и връзките с обществеността, с нови подчинени длъжности на ръководителите; че с допълнително споразумение № 7 от 26.01.2015г. ищцата е заела новосъздадената длъжност „Ръководител отдел „Корпоративен контрол””; че Споразумението от 26.01.2015г. е било такова по чл. 119 от КТ и е касаело промяна на длъжността на А. Е. Д., като е било уговорено тя да „премине” на длъжността „Ръководител отдел „Корпоративен контрол”” от преди това заеманата длъжност „Ръководител отдел „Корпоративен контрол и международно сътрудничество”. Обосновал е извод, че уволнението на ищцата по чл. 328, ал. 2 от КТ от длъжността „Ръководител отдел „Корпоративен контрол””, извършено от изпълнителния директор Ж. К., е незаконосъобразно, тъй като с оглед изложеното по-горе, тя е заемала длъжността, от която е била уволнена, след сключен договор (допълнително споразумение) с този изпълнителен директор и при създаване на длъжността съгласно ново разписание на длъжностите в предприятието, утвърдено от изпълнителния директор, след започнало изпълнение на договора за управление. Счел е, че в случая не се касае за заварено трудово правоотношение, само което той е имал право да прекрати по чл. 328, ал. 2 от КТ. Обосновал е и извод, че е неоснователно възражението на работодателя, че в процесния случай е била налице единствено промяна в наименованието на длъжността на ищцата. В тази връзка е посочил, че с оглед данните по делото действително по новата длъжност на ищцата „Ръководител отдел „Корпоративен контрол”” е имало частично съвпадение на изпълняваните от нея преди това трудови функции, но длъжността „Ръководител отдел „Корпоративен контрол”” е била нова длъжност, в нов отдел, с нова структура и подчинени длъжности, като не е било отречено, а е потвърдено от сключилото договора за управление лице съществуването на трудово правоотношение с ищцата. Приел е и това, че е без значение дали обстоятелствата по сключването на допълнителното споразумение от 26.01.2015г. ще се формулират като упражнено от изпълнителния директор право на избор на екип, както и дали КТ предвижда такова право изрично, тъй като КТ предвижда приложимост на прекратителното основание по чл. 328, ал. 2 от КТ по отношение на заварени трудови правоотношения, т.е. длъжността от съответния служител от ръководството на предприятието да е заета преди започването на изпълнението на договора за управление, което не е налице в случая. Прие е и това, че няма пречка лицето, сключило договор за управление на предприятието, да сключва споразумение по чл. 119 от КТ със служителите на ръководни длъжности, но значението на такова споразумение е с оглед на неговия конкретен предмет. В случая се касае за постигнато съгласие за изменение на заеманата от ищцата длъжност, съответно следващо нейно уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ като служител, заел длъжността си по съгласие с лицето, изпълняващо договора за управление, което по вече изложените съображения е незаконосъобразно. С оглед изхода по главната претенция е обосновал извод за основателност и на акцесорните такива.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на спора въпроси, които се разрешават противоречиво от съдилищата, разрешени са в противоречие със задължителната за съдилищата практика и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – съответно чл.280 т.2, т.1 и т.3 ГПК. Като такива счита въпросите : „1.Преклудира ли се правото на работодателя да прекрати трудово правоотношение с лица, заемащи ръководна длъжност, когато са изпьлнени изискванията на чл. 328, ал. 2 от КТ, но е налице предходно изменение на трудовото правоотношение, касаещо несъществено изменение на трудовото правоотношение като промяна в наименованието на длъжността и отпадането на част от задълженията на служителя?; 2. Съставлява ли промяната в наименованието на длъжността и отпадането на част от задълженията па служителя извършено по реда на чл. 119 КТ, сключване на нов трудов договор?; 3.Извън кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ, може ли съдът да преценява други обстоятелства, с оглед установяване законността на уволнението?” Във връзка с първия въпрос касаторът поддържа основанието по чл.280 т.2 ГПК , като се позовава на решение от 03.01.2008 на САС, по кас.гр.д. 737/2007г., решение № 296 от 19.12.2011 на ОС Ловеч по в.гр.д. 574/2011г. и Решение №153 от 30.01.2012 на ОС Пловдив, по в.гр.д. 3343/2011г., с които е прието, че законът не поставя като условие пред работодателя в лицето на новоизбрания управител или изпълнителен директор да направи преценка дали да измени трудовите правоотношения с ръководните служители, както и, че нормата на чл. 328, ал. 2 КТ въобще визира правото на еднократна промяна на трудовите правоотношения, като за преценката на наличието на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение е абсолютно ирелевантно дали преди уволнението работодателят е сключил допълнително споразумение със служителя. По отношение на втория въпрос касаторът поддържа основанието по чл.280 т.1 ГПК като се позовава на решение № 7 от 04.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3029/2013 г., ІІІг.о., с което било прието, че когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции, на които в последствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. По отношение на третия въпрос поддържа основанието по чл.280 т.3 ГПК с твърдението, че по въпроса липсва съдебна практика.
Първият формулиран от касатора въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като не е поставен в контекста на правните разрешения на въззивния съд, а е привързан към субективното разбиране на касатора за установените в процеса факти, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата. Видно от мотивите на съда, същият след анализ на доказателствата е обосновал извод, че с допълнителното споразумение ищцата е заела нова длъжност; че при сравняване на съществените трудови функции, включени в първоначално заеманата от ищцата длъжност, и тези, включени в заетата от нея по допълнителното споразумение, категорично се обосновава извод, че не е налице само промяна в наименованието на длъжността, а се касае за нова длъжност, в нов отдел, с нова структура и подчинени длъжности. Становището на касатора, че тези изводи на съда са неправилни и необосновани и са последица от неправилен анализ на доказателствата , е касационно оплакване по чл.281 ГПК, което не подлежи на преценка в тази фаза на производството. Същевременно следва да се посочи, че не е установено и наличието на поддържаното допълнително основание по чл.280 т.2 ГПК. Решенията, на които се позовава касаторът, са постановени при различна фактическа обстановка и не могат да обосноват извод за наличие на противоречиво разрешаван правен въпрос в поддържания от касатора смисъл. Отделно от това следва да се има предвид, че съгласно трайната и последователна практика на ВКС, съобразно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 поради сключване на договор за управление на предприятието, като уволнението може да се извърши в рамките на девет месечен срок след започване на изпълнението по договора за управление. Очевидно е, че правилото дава възможност на сключилия договора за управление да прецени доколко работещите в ръководството на предприятието към момента на сключването на договора са подходящи за осъществяването на програмата, заложена в договора за управление и установява принцип за еднократност на избора по посочения ред – арг. от Решение № 537 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 218/2009 г., IV г. о., ГК. Въззивният съд не се отклонил от това правно разрешение.
Общо основание съставлява вторият поставен от касатора въпрос в изложението. По отношение на него обаче не е установено поддържаното допълнително основание по чл.280 т.1 ГПК. За установяване на това основание касаторът се е позовал на решение № 7 от 04.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3029/2013 г., ІІІг.о. същото обаче е неотносимо, тъй като дава правно разрешение на друг правен въпрос, различен от посочения от касатора, а именно – „приложими ли са разпоредбите на чл. 70 и 71 КТ при изменение на трудовото правоотношение от длъжността „горски стражар” по чл. 34 ЗГ /отм./ в „главен специалист-горски инспектор” по чл. 198 ЗГ?” За да се установи наличието на поддържаното основание по чл.280 т.1 ГПК, следва касаторът да се позове на съдебен акт от обхвата на задължителната за съдилищата практика, който дава различно правно разрешение по същия правен въпрос, разрешен в обжалваното решение. В случая касаторът не е сторил това.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280 т.3 ГПК във връзка с последния – трети въпрос по изложението. Ъпросът така както е поставен от касатора не е правно разрешен от въззивния съд и не обуславя решаващите му изводи, поради което и не съставлява обща предпоставка по чл.280 ГПК. Не е установено и наличието на поддържаното допълнително основание. На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване – от значение за развитие на правото пък би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос. Това би наложило тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните разпоредби и в крайна сметка доусъвършенстване на правоприлагането. Касаторът не е изложил съображения в тази насока, а единствено твърдението за липса на съдебна практика не е достатъчно да обоснове извод за наличие на това основание.
В обобщение не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Основателно е искането на ответника по касация за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Видно от представения договор за правна помощ ответникът по касационната жалба е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 1650лв. Предвид изложеното и с оглед изхода на делото, касаторът следва да се осъди да заплати на ответната страна деловодни разноски в размер 1650лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1363 от 16.02.2016г. на Софийски градски съд , постановено по в.гр.д.№ 14638/2015год.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], да заплати на А. Е. Д. сумата от 1650лева, представляваща разноски, сторени пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: