3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
С., 27.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 355/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. С. Иванова от [населено място], подадена чрез нейната дъщеря и пълномощник В. М. Маленкова, срещу постановеното от Пловдивски окръжен съд определение № 397 от 01.02.2012 г. по ч. гр. д. № 3241/2011 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на К. С. Иванова, съдържаща искане за спиране на образуваното изпълнително дело № 20117580401496 по описа на ЧСИ М. О. с рег. № 758 и е прекратено производството по делото.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно. Твърди, че в адресираната до Пловдивски окръжен съд жалба е посочила ясно причината, заради която иска спиране на изпълнението – наличие на убедителни писмени доказателства за несъществуване на вземането, предмет на издадената в полза на Държавен фонд “Земеделие” заповед по чл.417 ГПК. Поради това счита за незаконосъобразен отказа на съда да разгледа жалбата и да спре предприетото по повод на заповедта принудително изпълнение.
Ответникът по частната жалба Държавен фонд “Земеделие” – [населено място], оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор и моли за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е основателна.
Производството по ч. гр. д. № 3241/2011 г. е образувано пред Пловдивски окръжен съд по подадено от К. С. Иванова – чрез пълномощника й В. Маленкова, възражение вх. № 26725/24.11.2011 г. С възражението е поискано спиране на изпълнително дело № 201175804011496 по описа на ЧСИ М. О., образувано въз основа на издадени в полза на ДФ “Земеделие” заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против К. С. Иванова. Искането е обосновано с твърдения, че присъдените със заповедта парични суми не се дължат от длъжника по изпълнителното дело, а за доказване на твърденията са представени писмени доказателства. С последващи молби от 16.01.2012 г. и 30.01.2012 г., депозирани по повод дадени от Пловдивски окръжен съд указания, молителката е уточнила, че иска спиране на изпълнителното дело поради представените убедителни писмени доказателства за недължимост на отразените в заповедта по чл.417 ГПК суми и своевременно направеното възражение срещу заповедта.
За да остави възражението /означено като “жалба”/ без разглеждане и да прекрати производството по делото, Пловдивски окръжен съд е приел, че не са отстранени нередовностите на възражението и не е посочено ясно на какво основание – чл.420, ал.2 ГПК, чл.435 и сл. ГПК или чл.423 ГПК, се иска спиране на изпълнителното дело.
Постановеното от Пловдивски окръжен съд определение е процесуално недопустимо.
Възражението, с което К. С. Иванова е сезирала Пловдивски окръжен съд, съставлява по същността си искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 201175804011496 по описа на ЧСИ М. О. на основанието, предвидено в чл.420, ал.2 ГПК. Този извод произтича както от буквалното съдържание на т. нар. възражение, в което е посочено, че се иска спиране на изпълнителното дело поради наличие на убедителни писмени доказателства за несъщствуване на паричното вземане, предмет на издадената в полза на взискателя ДФ “Земеделие” заповед по чл.417 ГПК, така и от факта, че искането за спиране е направено в срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК, компетентен да се произнесе по искане за спиране на изпълнението, заявено в срока по чл.414 ГПК и обосновано с наличие на убедителни писмени доказателства за несъществуване на изпълняваното вземане, е съдът, постановил незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК. В случая незабавното изпълнение е постановено от Районен съд – Първомай и този съд притежава изключителната компетентност да разгледа искането за спиране и да се произнесе по неговата допустимост и основателност. Като се е произнесъл по допустимостта на възражението, без да разполага с уредената в чл.420, ал.2 ГПК специфична за заповедното производство компетентност, Пловдивски окръжен съд е постановил недопустимо определение, което следва да се обезсили. Подаденото от К. С. Иванова възражение, което има характер на искане за спиране на изпълнението при предпоставките на чл.420, ал.2 ГПК, следва да се изпрати на компетентния да го разгледа съд – Районен съд – Първомай.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 397 от 01.02.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 3241/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд – Първомай за разглеждане на подаденото от К. С. Иванова – чрез пълномощника й В. М. Маленкова, възражение вх. № 26725/24.11.2011 г. с характер на искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 201175804011496 по описа на ЧСИ М. О. при предпоставките на чл.420, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :