1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
ГР. С., 24.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.09.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №5641/13 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. А. и М. Т. срещу въззивното определение на Хасковски окръжен съд /ОС/ по ч.гр.д. №557/13 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведените от касаторите искове по чл.537, ал.2 от ГПК – за обявяване нищожността на констативен нот. акт №15/98 г. на нотариус при РС – Хасково, с който първият ответник С. Р. е признат за собственик на описания в исковата молба недвижим имот и по чл.26 от ЗЗД – за признаване нищожността на нотариален акт №150 /98 г. и изповяданата с него продажба на недвижимия имот от ответниците С. Р. и П. Р. на ответниците М. Д. и В. Р..
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Поставят като съществен за спора и решен в противоречие с представената практиката на ВКС / р. по гр.д. №264/03 г. на първо г.о./ въпросът: дали институтът на недействителността може да се приложи в настоящия процес по отношение на констативния нот. акт и дали нищожността може да се установи само с отрицателен установителен иск. Основанието по т.3 не е обосновано откъм специфичните му предпоставки, посочени в ТР №1/19.02.10 г. По същество са изложени съображения, че нищожността на нотариалните актове може да се установи по специалния ред, предвиден в чл.26-35 ЗЗД и спорът не е разрешен с предходно вл. в сила решение, както е приел въззивният съд, тъй като не е налице обективен идентитет между делата.
За да потвърди извода на първоинстанционния съд за недопустимост на исковете, въззивният съд е приел, че разпоредбите на чл.26 и сл. ЗЗД са неприложими за констативния нотариален акт, оспорен с първия иск. Извършеното с акта нотариално удостоверяване би било нищожно само на основанията по чл.576 ГПК, на които ищецът не се позовава.По втория иск е приел, че нищожността на правната сделка се установява с отрицателен установителен иск, като интерес от иска е налице, когато отричането на собственическите права на ответниците има преюдициално значение за признаване и упражняване на правата на ищците върху имота. В настоящия случай обаче правата на ищците върху имота са отречени със сила на пресъдено нещо с вл. в сила решение по иск с пр. осн. чл.108 ЗС и те нямат интерес от претендираното по реда на чл.26 ЗЗД установяване.
При тези изводи поставените въпроси не са от значение за спора, нито са в противоречие с представеното с изложението р. по гр.д. №264/03 г. на ВКС, първо г.о., което дефинира понятието „основание на иска” като фактическите обстоятелства, от които ищецът черпи претендираното право. В изложението се сочи, че с констативния нот. акт е признато право на собственост на ответника върху имота, което ищците оспорват.Във връзка с това в практиката на ВКС е изразено разбирането, че искането за отмяна на констативен нотариален акт / макар ищците да претендират не отмяна, а нищожност на нот. акт, която се основава на други предпоставки, както е посочил въззивният съд/ не може да се предяви самостоятелно, а е последица от уважаване на иск за собственост върху имота – ТР №178/86 г. и ТР №3/29.11.12 г. на ОСГК на ВКС. В случая не се спори, че ревандикационният иск на ищеца за имота е отхвърлен. Затова не са налице предпоставки за разглеждане на първото искане / както като такова за нищожност на нот. акт на специалните основания по чл.576 ГПК, така и като такова за отмяна на акта по чл.537 ГПК/, не е налице и правен интерес за водене на втория иск, според посоченото от ОС.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Хасково по ч.гр.д. №557/13 г. от 29.07.13 г.
Осъжда А. А. А. и М. Т. Т. да заплатят на М. С. Д. деловодни разноски за това производство в размер на 250 / двеста и петдесет/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: