7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 25.11.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5514 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Б. и Н. П. С. и самостоятелна касационна жалба на М. П. П.,П. П. П.,Ц. К. Б. и Е. К. П. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 29.04.2013г. по гр.д.№735/2008г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е допусната съдебна делба на нива с площ от 302.510 дка ,представляваща имот №087010 по плана за земеразделяне на землище [населено място],м.”К.”,а понастоящем ПИ №83017.87.10 по кадастралната карта на [населено място],одобрена със заповед № РД-18-15/29.03.2006г. на изпълнителния директор на АК; нива с площ от 50.410 дка,находяща се в землището на [населено място],м.”К.”, представляваща имот №087013 по плана за земеразделяне на землище [населено място]; нива с площ от 23.352дка,представляваща имот №087015, м.”К.”,землището на [населено място];нива с площ от 23.535 дка, съставляваща имот №087014,находяща се в м.”К.”,землището на [населено място]; лозе от 2.001 дка,представляващо имот №036034, м.”К.”,землището на [населено място];нива с площ от 25.197дка, представляваща имот №087017,м.”К.”,землището на [населено място]; нива с площ от 25.198 дка,представляваща имот №087016, м.”К.”, землището на [населено място],между съделителите:М. П. П. при квота 1/8 ид.част; П. П. П. при квота 1// ид.част; Е. К. П. при квота 1/8 ид.част; Ц. К. Б. при квота 1/8 ид.част; П. С. Б. при квота 2/8 ид.части; П. Й. П. при квота 1/8 ид.част и М. П. С. при квота 1/8 ид.част,а искането за делба на дворно място с площ от 90 кв.м., находящо се в парцел/квартал/ №38 по градоустройствения план на [населено място] от 1906г. е отхвърлено.
В изложенията към подадените касационни жалби се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата,както и по въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационните жалби П. Й. П. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че съделителите,между които е допусната делбата на земеделските земи,са наследници по закон на общия наследодател П. К. Б.,починал на 13.01.1950г. Правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ като с решение по гр.д.№89/1999г. по описа на Каварненския районен съд е признато за установено, че правото на собственост върху земеделска земя с площ от 50.700дка,находяща се в землището на [населено място],възстановена по преписка №601/10.09.1991г. на наследници на К. П. Б., на земеделска земя с площ от 50.400дка,находяща се в землището на [населено място], възстановена по преписка №603/25.09.1991г. на наследници на С. П. Б. и на земеделска земя с площ от 50.400дка, находяща се в землището на [населено място],възстановена по преписка №602/20.09.1991г. на наследници на П. П. Б.,принадлежи на наследниците на общия наследодател П. К. Б.,на които и следва да бъде възстановена,като след приключване на съдебната процедура е издадено и решение №145-4/21.02.2003г. на ОСЗГ-гр.Ш. за признаване и определяне възстановяването на правото на собственост на наследниците на общия наследодател върху тези земеделски земи с план за земеразделяне.
Прието е,че доброволните делби,извършени с договор №25,том І от 19.01.1998г. досежно възстановените земеделски земи по преписка №601 на ПК-Ш. и с договор №144,том ІІ от 06.03.1998г. досежно възстановените зедмеделски земи по преписка №603 на ПК-гр.Ш. се явяват нищожни на основание чл.75,ал.2 ЗН поради неучастието на всички съсобственици в тях.
Направените възражения за придобивна давност на съделителите М. П. П. и П. П. П. за имот №087017 и имот №087016 от влизане в сила на решението на ПК с №3961/29.11.1994г. до вписването на исковата молба за делба,както и за 75.625 дка от имот 087010; на съделителя П. С. Б. за имот №087013 от влизане в сила на решение №3962/06.09.1994г.,с което правото на собственост е възстановено на наследници на С. Б., до извършването на продажбата на имота с договор от 07.08.2001г. и на съделителите Е. К. П. и Ц. К. Б. за имоти №087014 и №087015 са приети за неоснователни.
Прието е,че правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ със съответните административни актове и съдебни решения на основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ по спора за материално право, поради което с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ давността започва да тече от 22.11.1997г. и изтеклата от 1994г. до тази дата давност не следва да се зачита. Прието е също така,че с исковата молба по гр.д.№89/1999г. на Каварненския районен съд на основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ относно спора за материално право,давността е била прекъсната / исковата молба е депозирана на 03.05.1999г./ до влизане на решението в сила на 19.07.2002г., а съгласно чл.117,ал.1 ЗЗД от прекъсването започва да тече нова давност,която до предявяване на иска за делба /25.06.2003г./ не е изтекла.
По отношение на правните последици на извършената на 07.08.2001г. /н.а.№164/ разпоредителна сделка с имот №087013 в полза на Н. П. С. е прието,че е относително недействителна спрямо неразпоредилите се с дела си съсобственици съгласно чл.76 ЗН, поради което и имотът следва да бъде допуснат до делба между наследниците на П. К. Б..
По отношение на имота с площ от 90кв.м.,представляващ част от УПИ-І за КЖС и обслужване в кв.181 по действащия план на [населено място] е прието,че делбата е недопустима,тъй като същият представлява идеална част от недвижим имот.
Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси както следва:
По въпроса при прехвърляне на идеални части от съделител на трето лице в хода на делото пред първата инстанция дали производството следва да продължи между първоначалните страни или делбата следва да се допусне между действителните участници в имуществената общност, който е поставен и в двете самостоятелни касационни жалби:
Доколкото в случая след предявяване на иска за делба прехвърлителни сделки с имоти,предмет на делбата,не са били извършвани, този въпрос не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване-П. С. Б. и С. К. Б. са се разпоредили с имот №087013 в полза на Н. П. С. на 07.08.2001г.,т.е. преди предявяване на иска за делба.
По въпроса допустимо ли е конституиране на нова страна в делбеното производство за пръв път пред въззивната инстанция,който е поставен и в двете касационни жалби:
Делото е образувано при действието на ГПК/отм./ и приложение следва да намерят правилата на този процесуален закон,вкл. досежно възможността задължителен другар да бъде конституиран в производството пред въззивния съд. Съдът изцяло се е съобразил по така поставения въпрос с разясненията,дадени в т.12 на ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС,в което е прието,че при действието на ГПК/отм./ необходим другар може да бъде конституиран за пръв път пред въззивния съд,да бъдат повторени процесуалните действия,извършени пред първата инстанция без негово участие и делото да се реши по същество. Ограниченията на чл.133 и чл.147 от сега действащия ГПК,в каквато насока са наведените от касаторите доводи,в това производство не намират приложение.
По въпроса допустимо ли е обективно съединяване на иск за делба на имот с иск за обявяване недействителността на правна сделка и следва ли в делбеното производство да се разреши спора за собственост между бившите собственици на земеделски земи и сегашните добросъвестни владелци,поставен в касационната жалба на П. С. Б. и Н. П. С.:
Изводите на въззивния съд досежно възможността в делбеното производство съдът да се произнесе по доводи за нищожност на договори за делба на основание чл.75,ал.2 ЗН,за относителна недействителност на извършени разпореждания със сънаследствени имоти по реда на чл.76 ЗН,за спорове за собственост,вкл. и възражения за придобивна давност, съответстват на разясненията, дадени в ППВС №7/28.11.1973г.,т.3 и т.7 и в ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС. Посочените от касаторите решения касаят различни от разглежданата в случая хипотези и дадените разрешения са неприложими-в обжалваното решение нотариални актове,обективиращи прехвърлителни сделки не са отменяни.
По въпроса представлява ли изменение на иска по реда на чл.116 ГПК/отм./ включването в предмета на делбата на имот,за който няма фактически твърдения за правото на собственост и имотът не е индивидуализиран; надлежно ли е извършено изменението на иска с включването на друг имот в предмета на делбеното производство,както и надлежно ли е предявено искане за включване на имот,заявен устно в първото по делото заседание,в което не е присъствала страна,поставен и в двете касационни жалби:
Така поставените въпроси не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като искането за включване в делбата на имот с №83017.87.10 по кадастралната карта на [населено място] не е извършено устно,а въз основа на писмена молба, съдържаща се в кориците на гр.д.№172/2003г. на Каварненския районен съд /лист 71/,която е била докладвана в открито съдебно заседание на 26.01.2004г., за което всички съделители са били надлежно призовани. Всички съделители са имали възможност да изразят становище по искането и да представят доказателства в подкрепа на поддържаната теза,като имотът е бил и надлежно индивидуализиран впоследствие,което е допустимо според трайно установената съдебна практика. Въпросите отразяват становището на касаторите за правното значение и последици от извършените по делото съдопроизводствени действия,което обаче не се подкрепя от съдебна практика в същия смисъл,нито може да обоснове предпоставки за промяна на трайно установената такава.
По въпроса допустимо ли е до делба да се допускат бъдещи вещни права,а не съществуващи към датата на предявяване на иска,поставен и в двете касационни жалби:
Становището на съда не противоречи на разясненията, дадени в ППВС №7/1973г.,както поддържат касаторите,тъй като разрешените от съда спорове касаят установяване на права,а не създаване на такива. Трайна е практиката на съдилищата,че последващите изменения в статута на имотите,предмет на делбата,следва да бъдат съобразени в делбеното производство и не променят неговия предмет и с тази практика въззивният съд се е съобразил.
По въпроса по приложението на чл.79 ЗС,поставен и в двете касационни жалби:
Решението на въззивния съд е съобразено с разясненията, дадени в ТР №1/2012г. от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС,поради което и основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
По въпроса извършени преди влизане в сила на решението по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ разпоредителни действия /делби и продажби/ имат ли вещно правно действие,поставен и в двете касационни жалби:
Според настоящия състав не е необходимо да се извършва тълкуване на приложимите правни норми по така поставения въпрос,тъй като правото на собственост е възстановено с последващо решение на ОСЗ-гр.Ш.,което има сила на констативен нотариален акт,в който смисъл практиката е категорична,както и досежно вещно-правното действие на извършените преди това решение разпореждания с имота.
По въпроса за родовата подсъдност на иска за делба на имоти с данъчна оценка над 10000лв.,поставен в касационната жалба на М. П. П., П. П. П.,Ц. К. Б. и Е. К. П.:
Поставеният въпрос не сочи на необходимост от тълкуване на правилата за родовата подсъдност,тъй като правилото,определящо съда, който е компетентен да разгледа иск за делба като първа инстанция, е изрично установено в разпоредбата на чл.278,ал.1 ГПК-искът за делба се подава до районния съд независимо от цената на имуществото,предмет на делбата.
По въпроса легитимира ли се автоматично ищеца като собственик на възстановените земи,разпоредени чрез делба или друга сделка преди изменението на решението на ПК досежно правоимащите лица,поставен в касационната жалба на М. П. П.,П. П. П., Ц. К. Б. и Е. К. П.:
Досежно легитимиращия ефект на решението на ОСЗ /ПК/ вкл. в хипотеза на постановено такова след решение на съд по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, както и за непротивопоставимостта на извършено разпореждане с чужд имот на действителния собственик обжалваното решение съответства на трайно установената съдебна практика и тълкуване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е необходимо.
По въпроса когато в производството по допускане на съдебна делба пред втората инстанция са конституирани нови съделители,съдът следва ли да постанови изричен диспозитив за тяхното участие или неучастие в делбата, поставен в касационната жалба на М. П. П., П. П. П.,Ц. К. Б. и Е. К. П.:
Така поставеният въпрос според настоящия състав съдържа довод за непълнота на въззивното решение /евентуално за наличие на очевидна фактическа грешка с оглед изложените в решението съображения досежно правата на новоконституирания съделител/,по който настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе при липсата на изричен диспозитив за правата на новоконституирания съделител.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 29.04.2013г. по гр.д.№735/2008г. по описа на Добричкия окръжен съд.
След обявяване на настоящето определение делото да се върне на Добричкия окръжен съд за произнасяне по искането за допълване на решението /евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка/ досежно правата на Н. П. С..
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: