О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
гр. София, 07.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 684 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на № 50 от 11.01.2010г. постановено от Варненски окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. №1377/2009г., с което е отменено решение на Варненски районен съд гр.д. № 654/2008г. в частта, с която е признато за установено по отношение на П. Г. Г., че А. К. В. е изключителен собственик на 23710/24750 ид.ч. от дворно място с площ 1500 кв.м. в с. Д., обл. Варна, съставляващо парцел **** в кв. 7 с построената в него едноетажна жилищна сграда и е допусната делба на този имот при квоти: 24230/24750 ид.ч. за А. В. , и 520/24750 ид.ч. за П. Г. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от А. К. В. против П. Г. Г. иск за установяване, че тя е собственик на 23710/24750 ид.ч. от посочения имот на основание чл. 21, ал.2 СК и е допусната делба на същия имот при равни дялове на съделителите А. В. и П. Г.
Жалбоподателката А. К. В. намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за предпоставките за признаване влагането на лични средства при придобиване на имот по време на брака и по-конкретно дали участието на единия съпруг в сделката е предпоставка за признаване на приноса му по чл. 19, ал.2 СК, след като другия съпруг е предявил иск за признаване на частична трансформация. На второ място сочи процесуалноправния въпрос за преценката и обсъждането на релевантните за спора доказателства. Счита, че въпросите са решени в противоречие с практиката и са решавани противоречиво от съдилищата. Позовава се на две решения и три определения на Върховния касационен съд.
Касационна жалба е подадена и от ответника по иска П. Г. Г. Той обжалва решението в частта за допускане на делбата, респ. за неуважаване на предявеното от него възражение за пълна трансформация при придобиване на имота. В изложението си по чл. 283, ал.3, т.1 ГПК се позовава на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос относно доказателствената стойност на съдебното решение, с което се одобрява споразумението по чл. 99, ал.3 СК/отм./ в смисъл, че това споразумение не доказва пълното уреждане на имуществените отношения между съпрузите и непосочените в него имоти подлежат на делба. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Страните взаимно са оспорили жалбите си, включително и относно предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск за съдебна делба, обективно съединен с иск за частична трансформация по чл. 21, ал.2 СК/отм./ предявен от А. В. против П. Г. От страна на ответника е заявено оспорване на иска за делба с възражение, че имотът е негова лична собственост поради извършена пълна трансформация на лично имущество при придобиването му. Безспорно е, че страните са бивши съпрузи – бракът им е сключен през 1984г. и е прекратен през 2000г. Прекратяването на брака е станало по реда на чл. 99, ал.3 СК, като в одобреното от съда споразумение между съпрузите не са посочени недвижими имоти, а е уреден единствено въпроса за ползване на семейното жилище в гр. В.. П. недвижим имот – дворно място с къща в с. Д. е придобит за сумата 23 710 лв. с нотариален акт за продажба от 20.09.1994г. на името на ответника П. В. са придобити още 130 кв.м. по регулация. Спорът е относно произхода на средствата, с които е заплатена продажната цена. Ищцата твърди, че те са от продажба на неин наследствен имот в гр. В..становено е, че през май същата година 1994г. тя е продала свой личен имот за сумата 45 000лв., като имотът е бил ипотекиран и с част от сумата е платена ипотеката. Според гласните доказателства останалата част от парите ищцата дала на брат си да ги съхранява с цел ответника да не ги разпилее. Признато е за безспорно между страните, че при сделката на 20.09.1994г. ищцата не е присъствала и парите са платени на продавача от ответника П. С оглед тези фактически обстоятелства съдът е счел за недоказано, че парите от продажбата на наследствения имот са вложени за покупката на процесния имот, отчитайки отношенията на недоверие между страните и неучастието на ищцата в сделката, при положение, че се е страхувала от разпиляване на парите й от ответника. Също така съдът е взел предвид, че твърденията за влагането на лични средства при покупката се подкрепят само от показанията на св. С брат на ищцата, който е заинтересован. Възражението на ответника за пълна трансформация съдът също е приел за недоказано. Твърденията са за влагане на сума от продажба на наследствен имот през 1989г., от получена рента за земеделска земя, продадени талони от ТКЗС; внесена сума в “Ю” ООД и изплатена вноска за закупуване на лек автомобил. Съдът е изложил съображения, че от продажбата на личния имот през 1989г. до закупуването на процесния е изминал дълъг период от време, а за останалите сделки има само доказателства, че такива вземания евентуално съществуват, но не и точно какви суми е получил ответника: няма данни в какъв размер е рентата, за каква сума са продадени талоните, изтеглена ли е вноската за лекия автомобил и каква сума е получена; върната ли е внесената сума в “Ю”ООД /като е ноторно известно, че това е финансова пирамида/ .
П. преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
По жалбата на А. В. Поддържа се противоречиво разрешаване на два въпроса. Първият е по приложението на чл. 21, ал.2 СК/отм./ и по-конкретно дали участието на единия съпруг в сделката по придобиване на имота е предпоставка за признаване на неговия принос при придобиването, след като другият съпруг има искане за признаване на частична трансформация. Посочени са Решение № 1* от 20.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 6237/2007г., Vг.о. и Решение № 1* от 27.10.2008г. на ВКС по гр.д. № 3157/2007г., ІV г.о., както и три определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК. Първото от посочените решения разглежда казус, при който е признат личен принос на единия съпруг при придобиване на имот по време на брака с оглед на това, че в кратък период преди това са извършени разпоредителни сделки с лични имоти. Не може да се приеме, че има противоречие с обжалваното решение, тъй като в случая съдът е отчел извършената преди покупката на имота продажба на личен имот на ищцата, но въз основа на други доказателства /гласните такива/ е счел за недоказано влагането на получените средства при придобиването на имота. Вярно е, че извършването на разпоредителна и придобивна сделка в кратък период от време създава предположение за влагане на средствата от първата сделка във втората, но този извод не е еднозначен, а следва да бъде обоснован и с други данни по делото, каквито в случая не са налице. Второто решение № 1052/2008г. има за предмет също претенция по чл. 21 СК поради влагане на средства от продажба на лично имущество, но фактическите обстоятелства са различни от тези по настоящето дело /спорът е за това дали продаденият имот е бил лична собственост, след като в сделката са участвали и двамата съпрузи/ и поради това същото е неотносимо към настоящия случай.
Що се отнася до приложените определения на ВКС, постановени в производство по допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК, съдът счита, че те не съставляват част от практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в тях не се разглежда правния спор по същество, а се извършва единствено селекция на жалбите въз основа на посочени в закона критерии.
Вторият въпрос, посочен от касаторката-ищца е процесуалноправен и е свързан с преценката и обсъждането на релевантните за спора доказателства, но не е налице позоваване на никоя от трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК. Изложените съображения за неправилна преценка на доказателствата в действителност съставляват твърдения за неправилност на решението, които не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство, а само при наличието на общото и някое от допълнителните основания за допускане на касационен контрол. Само за пълнота може да се посочи, че по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК правният въпрос, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й поради изменения в законодателството и обществените условия. В касационната жалба липсва обосноваване на което и да е от тези изисквания.
В обобщение не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението по жалбата на А. К. В..
По жалбата на П. Г. . В неговото изложение за допускане на касационно обжалване, направено по указание на съда с молба от 18.03.2010г., се извежда въпроса за значението на споразумението по чл. 99, ал.3 СК/отм./ досежно имоти, които не са включени в него, като според жалбоподателя след като законът изисква пълно уреждане на имуществените отношения, а в случая имотът не е посочен в споразумението и не е доказан пропуск в това споразумение, то това следва да доведе до отхвърляне на иска за делба. Цитирано е Тълкувателно решение №60 от1987г. на ОСГК което дава разрешение на въпроси относно характера и съдържанието на споразумението по чл. 99, ал.3 СК/отм./. Развит е и възглед, че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Не може да се приеме, че е налице основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК свързано с противоречие със соченото тълкувателно решение, тъй като то дава най-общо разяснение на характера на споразумението и реда за сключването му. В него обаче липсва заключение относно правното положение на имоти, които не са включени в споразумението. Поради това то е неприложимо за конкретния случай.
На второ място, при даденото по-горе /във връзка с жалбата на А. В. / обяснение кога разрешеният от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона, следва да се приеме, че настоящата хипотеза не обуславя допускане на това основание. По повдигнатия въпрос относно споразумението по чл. 99, ал.3 СК/отм./ е налице трайно установена съдебна практика, според която режимът на непосочените в него недвижими имоти се определя от закона – чл. 26, ал.1 и чл. 27 СК/отм./ – имуществената общност се прекратява и се превръща в обикновена съсобственост при равни дялове. Пропускът един имот да се посочи в споразумението не води до преобразуването му в лично имущество, ако според способа на придобиване той е бил съпружеска имуществена общност.
Предвид изложеното не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по жалбата на П. Г. Г..
В. от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 от 11.01.2010г. постановено от Варненски окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. №1377/2009г. по касационните жалби на А. К. В. и П. Г. Г., двамата от гр. В..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: