Определение №587 от 10.7.2019 по гр. дело №2127/2127 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587

гр. София, 10.07.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2127 по описа за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 62 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 796/2018 г. на Пазарджишки окръжен съд е потвърдено решение № 303 от 24.11.2017 г. по гр.д. № 932/2017 г. на Велинградски районен съд, с което са уважени обективно и субективно съединени искове, предявени от Национална агенция по приходите против А. К. М., К. А. А. и Н. А. М.-Б., всички от [населено място] за прогласяване на недействителни на основание чл. 216, ал.1, т. 4 и т. 6 ДОПК до размер на 1/2 ид. част на дарения, извършени по договори от 12.04.2013 г. по нот. акт № …. г. и нот. акт № …. г. на нотариус с рег. № …. в регистъра на Нотариалната камара. В решението е прието за установено, че през 2012 г. срещу ответника А. К. М., в качеството му на едноличен търговец с фирма „КАМ-2003-А. М.” е било проведено ревизионно производство, приключило с ревизионен акт от 12.12.2012 г., връчен му лично на 08.01.2013 г., с който са били установени дължими публични задължения в размер на 75488 лева. На 12.04.2013 г. А. М. и съпругата му Б. Г. М. са дарили на дъщеря си ответницата К. А. придобит по време на брака им в режим на съпружеска общност недвижим имот, съставляващ втори етаж от жилищна сграда с площ от 90 кв.м., застроена в УПИ-…. от кв. …. по плана на [населено място], за което е бил съставен нот. акт №…, том…, регистър …., н.д. № …. на нотариус С. Д. с район на действие Велинградски районен съд. Същият ден – 12.04.2013 г. А. М. и съпругата му Б. Г. М. са дарили на дъщерите си ответниците К. А. и Н… М. – Б. двуетажна жилищна сграда с площ от 188,94 кв.м. (първия етаж на К. А., а втория на Н… М. – Б.), застроена в УПИ … от кв. … по плана на [населено място], за което е бил съставен нот. акт № …, том …, регистър …, н.д. № … на нотариус С. Д.. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че извършените сделки, с които ответникът А. М. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество, след вече възникнало публично задължение, за което е бил уведомен с връчването на ревизионния акт от 12.12.2012 г. са увреждащи държавата, негов кредитор, поради което и на основание чл. 216, ал.1 ДОПК ги е обявил за недействителни. Прието е, че първоинстанционният съд е изложил мотиви съобразно въведените в исковата молба твърдения, сочещи на квалификация по чл. 216, ал.1, т. 1 ДОПК, а вписаната в диспозитива квалификация по чл. 216, ал.1, т. 4 и т.6 ДОПК е резултат на фактическа грешка, редът за отстраняване на която е по чл. 247 ГПК, без това да влияе на правилността на решението по същество.
В касационните жалби против решението на Пазарджишки окръжен съд, постъпили от А. К. М., К. А. А. и Н.А. М.-Б. се поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросите допустимо ли е съдът да обяви недействителност на сделки на основание, което не е заявено в петитума на исковата молба и следва ли искането, по което съдът дължи произнасяне да бъде изрично посочено в петитума на исковата молба са от значение за точното приложение на закона и развитито на правото.
Ответникът по касационните жалби Национална агенция по приходите счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд е валидно и допустимо. Поставено е от надлежен съдебен състав в кръга на правораздавателната му власт и в предвидената от закона форма; при наличието на всички процесуални предпоставки и липса на процесуални пречки за разрешаването на правния спор по съществото му. Не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. ІІІ-то ГПК – решението е постановено в съответствие с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 216, ал.1, т.1 ДОПК, съгласно която безвъзмездните сделки с имуществени права на длъжника, сключени след датата на установяване на публичното задължение и уведомяването на длъжника са недействителни по отношение на държавата.
Не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите следва ли искането, по което съдът дължи произнасяне да бъде изрично посочено в петитума на исковата молба, съответно допустимо ли е съдът да обяви недействителност на сделки на основание, което не е заявено в петитума на исковата молба са разрешени в съдебната практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е съобразил съдебната практика, съгласно която съдът дължи произнасяне в рамките на заявения с исковата молба петитум; ищецът не е длъжен да даде правна квалификация на предявения иск, а да посочи всички обстоятелства, на които основава претенцията си; правната квалификация се определя от съда въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е определил правната квалификация на исковете въз основа на въведените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, които сочат на претенции с правно основание чл. 216, ал.1, т.1 ДОПК и е постановил решението си в рамките на заявения петитум – ищецът е поискал извършените от длъжника сделки да бъдат прогласени за недействителни спрямо държавата, въвеждайки твърдения, че ответникът безвъзмездно се е разпоредил с имущество, след като е бил уведомен за съществуващо към него публично задължение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК, на ответника по касация Национална агенция по приходите следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП.
Делото следва да се върне на Велинградски районен съд за производство по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 303 от 24.11.2017 г. по гр.д. № 932/2017 г. съобразно изложените изложените във въззивното решение констатации.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 796/2018 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА А. К. М. с ЕГН [ЕГН], К. А. А. с ЕГН [ЕГН] и Н. А. М.-Б. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място] да заплатят на Национална агенция по приходите сумата 300 лева разноски по делото.
ВРЪЩА делото на Велинградски районен съд за провеждане на производство по чл. 247 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top