3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
С., 14.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1961 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 461 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 798/2010 г. на П. окръжен съд е потвърдено решение № 1288 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 2779/2010 г. на П. районен съд, с което на основание чл. 150 СК е изменена определената по гр.д. № 3356/2008 г. издръжка, дължима от С. П. П. от[населено място] за малолетните му деца както следва: издръжката за детето А. С. П. е увеличена от 70 лева на 120 лева, а за детето В. С. П. от 60 лева на 100 лева, при допуснато предварително изпълнение на решението. В решението е прието за установено, че след присъждане на издръжката по гр.д. № 3356/2008 г. на П. районен съд, нуждите на малолетните деца са се изменили – налагат се по-високи разходи за обучението им, в т.ч. допълнителни разходи за обучение по английски език, за закупуване на музикални инструменти; явила се е и необходимост от периодично закупуване на лекарства и провеждане на лечебни терапии. Съпоставяйки нуждите на децата с възможностите на родителите им, съдът е приел, че ответникът, който е съдружник в търговско дружество, в активна трудова възраст, работоспособен и не дължи издръжка за други лица от кръга на тези по чл. 143 СК, следва да заплаща по 100 лева за детето В., родена на 08.07.2002 г. и по 120 лева месечна издръжка за малолетното дете А., родено на 14.06.1999 година.
Касационна жалба против решението на П. окръжен съд е постъпила от С. П. П. от[населено място]. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като обуславящият изхода на делото въпрос: следва ли размера на издръжката да се определя въз основа на доказателства за доходите на задълженото лице или издръжката може да бъде определена и въз основа на предположение какъв доход би могло да реализира лицето, е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба А. и В. С. П., действувайки чрез своята майка и законен представител Г. В. А. я оспорват като неоснователна. Претендират съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът въз основа на какви доказателства се определя дължимата издръжка от родителя за малолетните му деца не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото предвид разрешението му в трайно установената съдебна практика. Съгласно установената съдебна практика, съобразена в обжалваното съдебно решение, издръжката се определя след преценка на нуждите на децата и възможностите на родителите им въз основа на доказателствата за тези обстоятелства. Когато искът е доказан по основание – установено е, че нуждите на децата са нараснали, както и че родителят не е възпрепятстван да реализира доходи, то съдът определя размера по своя преценка, изхождайки от всички данни за възможностите на родителите. В съответствие с така установената практика, при липса на доказателства за доходите на бащата, който е в работоспособна възраст – роден през 1973 година и няма данни да е препятстван да реализира доходи поради заболяване или други причини и същевременно при доказателства за упражнявана от него търговска дейност в качеството му на съдружник в дружество с ограничена отговорност, съдът е определил доходите му при условията на чл. 162 ГПК в размер на средната работна заплата за страната, която по данни на Н. статистически институт за 2010 година възлиза на 560 лева. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК (чл. 127 ГПК отм.) е и формираният в решението извод за липса на доказателства, че бащата не реализира осигурителен доход; че представеното удостоверение от съдружниците на [фирма], съставляващ частен свидетелствуващ документ, удостоверява, че изявленията са направени от подписалите го лица, без да се ползва с материална доказателствена сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците на касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 50 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна защита от 17.12.2010 г. с адвокат З. М. от П. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 461 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 798/2010 г. на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА С. П. П. от[населено място], [улица], с Е. [ЕГН] да заплати на А. С. П. и и В. С. П., действуващи чрез своята майка и законен представител Г. В. А. от[населено място], [жк]бл. 62, вх. Б, ап.3 сумата 50 (петдесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: