О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 24.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 4176 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по повод частна касационна жалба подадена от К. И. Б.,чрез процесуалния й представител адв.Д. К., срещу определение №469/ 21.05.2013 г. по ч.гр.д.№193/2013 г. на Габровския окръжен съд.
Ответниците по частната касационна жалба Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Г., М. В. И., И. Б. И. и И. А. А. не вземат становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на цитираното определение, ВКС,състав на ІІІ г.о., констатира следното:
Частната касационна жалба е допустима, като подадена в срок ,от страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 15.02.2013 г. по гр.д.№3245/2012 г. на районен съд-гр.Г.,за връщане като недопустима на молба вх.№1214/14.02.2013 г. подадена от К. И. Б. , за възстановяване на срок за обжалване на постановеното по делото решение №1/18.01.2013 г. С него непълнолетният И. А. А. е настанен в семейството на роднини-бабата и дядото по майчина линия М. В. И. и И. Б. И., до завършване на средното му обазование, но не повече от 20-годишна възраст, на основание чл.28 вр.чл.25 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.4 ал.1 т.2 от Закона за закрила на детето/ЗЗД/.За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че частната жалбоподателка, която е майка на настаненото дете , не е страна по делото и няма правен интерес да обжалва постановеното по него решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е изведен следният процесуалноправен въпрос: кои са лицата, които имат право да обжалват постановен съдебен акт в производство,образувано по чл.28 ЗЗД. Излага се становище, че въззивният съд неправилно е приел, че родителите не са надлежно легитимирани страни да търсят защита срещу постановения в това производство съдебен акт. Поддържа се касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради създадена противоречива съдебна практика по въпроса. В подкрепа на това становище е приложено определение № 193/25.03.2011 г. по гр.д.№355/2011 г. на окръжен съд-гр.В.Т., в което е прието,че родителите са надлежна страна в производството. Не са налице данни,че това определение е влязло в сила.
Касационно обжалване на определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото е допустимо при условията на чл.280 ал.1 ГПК.Касаторът следва да докаже правния си интерес от касационно обжалване като обоснове наличието на общо и допълнително основание за допускането му. В случая следва да се приеме,че общо основание е налице, тъй като изведеният процесуалноправен въпрос е обуславящ изводите на въззивния съд. Не е доказано обаче наличието на допълнително основание –не са представени съдебни актове , които да са влезли в сила и по които да е дадено различно разрешение по въпроса. Единственото определение , което е приложено, не съдържа данни дали е влязло в сила. Поради това не е доказано твърдението за наличие на създадена съдебна практика ,с различно разрешение по въпроса.Необосноваването на допълнително основание има за последица недопускането на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е ДЕ Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №469/ 21.05.2013 г. по ч.гр.д.№193/2013 г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: