Определение №587 от 41758 по гр. дело №1079/1079 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 587

С. 29.04.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1079 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. Е. Б. с постоянен адрес в [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите К. и П.-А. против въззивно решение № 1914 от 26.11.2013г. по в.гр.д.№ 1796 по описа за 2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което e потвърдено решение № 1873 от 8.05.2013г. по гр.д. № 16571/2012г.на Районен съд Пловдив в обжалваната част, с която е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], К., [улица] ап.1102 на съпругата Г. Г. Л. – Б. и са присъдени следващите се разноски.
К. иска да се допусне касационно обжалване като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса – може ли българския съд да определя мерки по предоставяне ползването на семейното жилище, когато то е извън територията на страната, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 552 от 6.03.2013г. по гр.д.№ 1671/11г.на ІVг.о. на ВКС. Счита, че следва да се даде отговор и на въпросите : Понятието „семейно жилище” по смисъла на §1 от ДР на СК приложимо ли е за жилище, което се намира на територията на държава, която не е членка на ЕС /в случая в С. Америка, К., [населено място]/ и кой е съда, който е компетентен да разреши този въпрос?
Не е постъпил отговор на така подадената касационна жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, съобрази следното :
Делото е за развод и спорът между страните е висящ само досежно ползването на семейното жилище. От брака си страните имат едно дете А., роден на 4.10.2008г.
За да постанови акта си в обжалваната част въззивния съд е приел, че пред вид обстоятелството, че страните са и български граждани /освен канадски/ – българският съд е международно компетентен да се произнесе по въпроса за ползването на семейното жилище, съобразно българското право. Позовал се е на чл.7 и чл.21 от КМЧП, съгласно които брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България и когато българските съдилища са компетентни да се произнесат по един от предявените от ищеца искове, те са компетентни и по останалите, ако връзката между делата налага общото им разглеждане. Имайки пред вид така цитираните норми и чл.79 от КМЧП, съгласно който личните отношение между съпрузите се уреждат от тяхното общо отечествено право, а имуществените – по правото, приложимо към техните лични отношения, въззивният съд е приел за ирелевантни конкретните факти по делото, че семейното жилище е в [населено място], К., че съпру-гата и детето са се завърнали в България, за разлика от съпруга, който преимуществено живее там и че жилището е придобито на негово име. Спорът е разрешен съобразно нормата на чл.56 ал.2 от СК, с оглед факта, че родителските права са предоставени на майката и роденото от брака дете не е навършило пълнолетие.
С оглед така изложените мотиви на постановения въззивен акт, поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора и съставлява общо основание за допустимост. По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – въззивният акт да е постановен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – за да се счете, че е налице това основание за допустимост следва в посоченото от касатора решение да е даден отговор на идентичен на сега поставения въпрос и този отговор да е различен от дадения във въззвния акт.
В случая в цитиранато от касатора решение № 552 от 6.03.2013г. по гр.д.№ 1671/11г.на ІVг.о. на ВКС е даден отговор на въпроса – „кой е съдът, компетентен по Регламент /ЕО/ 2201/2003г.на Съвета на Европа да се произнесе по иск за развод между съпрузи с обичайно местопребиваване на територията на държава членка на Съюза и еднакво гражданство на друга държава членка на Съюза, както и относно компетентността по съпътстващите развода въпроси”. Така поставеният въпрос не е идентичен с настоящия, защото за конкретния случай Регламент /ЕО/ 2201/2003г. на Съвета на Европа е неприложим /семейното жилище не е в държава членка на Съюза, а в К./ и страните по настоящето делото нямат обичайно местопребиваване на територията на държава членка на Съюза и гражданство на друга държава членка на Съюза, а са български граждански и за тях е приложим Кодекса на международното частно право. Съгласно чл.7 и чл.8 от КМЧП – брачните искове са подведомствени на българските съдилища, които са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения между съпрузите. Съгласно чл.29 българските съдилища разглеждат делата по българското право, съгласно което /чл.56 ал.1 от СК/ – когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен, дори и служебно, да се произнесе за ползването на семейното жилище.
Допълнителен аргумент за гереизложената теза, че посоченото от касатора решение № 552 на ВКС е ирелевантно за настоящия случай и не обосновава наличие на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е обстоятелството, че Регламент /ЕО/ 2201/2003г.на Съвета на Европа /във връзка с който е постановено решение № 552/ не разрешава поставеният по настоящето дело въпрос за ползването на семейното жилище /последният е извън обхвата му,тъй като той се прилага само за искове за развод, законна раздяла и обявяване нищожност на брака/.
Мотивиран от гореизложеното,като счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1914 от 26.11.2013г. по в.гр.д.№ 1796 по описа за 2013г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Scroll to Top