Т.д № 698/18 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
гр. София, 02.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 19 септември , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №698/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на Д. И. Д. е обжалвано решение № 2115 от 13.10.2017 г. по гр.д. № 1664/17 на Апелативен съд-София, ГК, 4 с-в, с което е отменено решение № 63 от 05.01.2017 г. по гр.д. № 15552/2014 на ГО на СГС, в частта, с която искът на касатора срещу ЗАД „Армеец“АД-София за заплащане на основание чл.226 КЗ/отм./на застрахователно обезщетение, до размера на 40 000 лева, за болки и страдания претърпени при ПТП на 14.04.2014 г. е бил уважен със съответните последици, и въззивният съд е постановил друго решение, с което е отхвърлил иска изцяло.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата ЗАД „Армеец“АД –гр. София изпраща писмен отговор, в който изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение,в обжалваната част, с която искът на касатора срещу „Армеец“АД за заплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.226 КЗ/отм./ за болки и страдания претърпени при ПТП на 14.04.2014 г. е счетен за неоснователен въззивният съд се основал на доказаните по делото факти за механизма на самото увреждане, установени от приетото по делото заключение на САТЕ, протокола за ПТП и показанията на част от разпитаните свидетели, които съдът е кредитирал. Съобразно последните ищецът, като водач на мотоциклет „Х. ФХС 400Д“ с рег. [рег.номер на МПС] е паднал с мотоциклета преди кръстовището на [улица]и „Ал.Велики“ в [населено място], като се е движил в лявата лента на първата улица по посока центъра на града. От своя страна водачът на „Ауди 6“ с рег.№ 93 92 КМ С. П., чиято ГО на водач на МПС е застрахована в ответното застрахователно дружество, е бил спрял в дясната лента при включени аварийни светлини. Липсвало е каквото и да е съприкосновение между мотоциклета и лекия автомобил. Съдът е изложил подробни съображения за това, защо не кредитира показанията на св. Г. за това, че водачът на лекия автомобил е предприел маневра от дясната към лявата лента за заход за обратен завой, с което е станал причина за опита за спиране, съответно падането на мотоциклетиста, който се е движил в лявата лента. Тези показания се разминават, както с показанията на другия очевидец на инцидента- св. А., така и обясненията на самия ищец , дадени пред съда в насока, че лекият автомобил не е напускал изобщо дясната лента. Отделно от това некредитирането на показанията на първия свидетел е обосновано и с разминаването им с останалите доказателства и с твърдението на самия ищец, че през цялото време до падането се е движил с мотоциклета в лявата лента/св.Г. сочи,че мотоциклетистът се е движил в дясната такава/.
От така възприетата и обоснована фактическа ситуация , съставът на въззивния съд е направил извод за липса на пълно доказване на виновно противоправно поведение от страна на водача на л.а П. , което да е в причинна връзка с падането на пострадалия мотоциклетист Д., съответно с настъпилите за него травматични увреждания, което изключва ангажирането на отговорността на първия спрямо пострадалия, съгласно чл.45 ЗЗД , а от тук и функционалната отговорност на застрахователя по застраховка ГО.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значими за изхода по спора правни въпроси, които се основават на оплаквания за неспазване на изискването на процесуалния закон въззивният съд да изложи мотиви в решението си, в които да обсъди в пълнота, заедно и поотделно събраните по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи на страните свързани с твърденията им по спора.
Настоящият състав на ВКС намира, че така формулираният правен въпрос не се явява обуславящ изхода по настоящия спор, доколкото се основава на процесуални нарушения, които не са налице в случая: въззивният съд е изложил мотиви в решението си, в които обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взимайки в предвид именно конкретните оплаквания от страна на ЗАД „АРМЕЕЦ“АД във въззивната жалба и доводите на ответника срещу нейната основателност развити отговора на същата. Ето защо отговорът на поставените правни въпроси не би довел до резултат по спора, който да се различава от този, даден с обжалваното въззивно решение. Следователно липсва основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски: възнаграждение на юрисконсулт, с оглед представеното пълномощно и направеното искане и представения списък по чл.80 ГПК в размер на 450 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр.с чл.37 ал.1 ЗПрПом и чл.25 ал.2 от Наредба за плащането на правната помощ.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2115 от 13.10.2017 г. по гр.д. № 1664/17 на Апелативен съд-София, ГК, 4 с-в.
ОСЪЖДА Д. И. Д. да заплати на ЗАД „Армеец“АД-София сумата от 450 лева-разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.