О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№587
гр.София, 07.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 49/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. Г. З. от гр. Р. е подала касационна жалба вх. № 8* от 02.10.2009 год. срещу въззивното решение № 258 от 11.08.2009 год. по в.гр.дело № 64/2009 год. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 98 от 10.10.2008 год. по гр.дело № 5630/2007 год. на Русенския районен съд. С последното е отхвърлен иска на жалбоподателката срещу М. М. П., С. Б. Г., Л. Б. Г., Й. И. Ш., Л. Р. Р., Р. Рафаилова Т. , М. С. С. , М. И. А., В. И. С., М. С. Д. и Р. И. С. за делба на четириетажната монолитна многофамилна жилищна сграда с площ 217 кв.м., построена в дворно място, находящо се в гр. Р., ул.”В” № 31 с площ 1427 кв.м., представляващо поземлен имот 63427.2.4018 по кадастралната карта на гр. Р..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и допускане на съдебна делба на сградата.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи прилагането на института на узаконяване на незаконно строителство в съсобствен имот, възникването на съсобствеността от административния акт за узаконяване и уреждането на правата на съсобствениците по отношение на узаконеното строителство. Според жалбоподателката, правната теория и цялата съдебна практика са категорични, че хипотезата на чл.302 ППЗТСУ/отм./ е пример за възникване на съсобственост по силата на административен акт, като съсобствеността възниква в патримониума на съсобствениците на терена под извършеното незаконно строителство, а уреждането на отношенията между тях става по общия ред, в случая – по реда на чл.34 ЗС.
Ответницата по касация Р. И. С. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Поискана е делба на изградената в незавършен вид четириетажна монолитна многофамилна жилищна сграда в поземлен имот 63427.2.4018 по кадастралната карта на гр. Р., за който ищцата/сега касатор/ твърди, че е съсобствен между конституираните съделители. Безспорно е било, че процесната сграда е построена от „А”ЕООД Р. със собственик и управител К е била узаконена с акт за узаконяване № 90 от 13.04.1998 год. на името на наследодателя на ищцата/касатор/ Г. А. К. /починал на 24.04.2004 год./, на името на съделителите-ответници по иска и жалбата и на името на строителя К. Г. К. Не се спори по-нататък, че са били развалени по съдебен ред сключените от наследодателя на Й. З. и от останалите съделители през 1995 год. договори с „А”ЕООД- Р. за прехвърляне на идеални части от собствените недвижими имоти в кв.290 по плана на гр. Р. срещу задължение за построяване чрез групов строеж за сметка на строителя, но в полза на прехвърлителите конкретизирани обекти в бъдещия строеж. Съгласно заповед № 1* от 30.09.1994 год. на кмета на Община Р. сградата следвало да бъде построена в парцели ІV-4020, 4022, 4023, 4018 и VІІ-4018 в кв.290, като със заповед № 793 от 29.04.1996 год. на кмета на общината било одобрено частично изменение на регулационния план и двата парцела били обособени в общ парцел ****, 4020, 4022, 4023. Заповед № 793/29.04.1996 год. е била отменена с влязло в сила на 01.06.2004 год. по адм.дело № 60/2004 год. на Русенския окръжен съд решение, а със заповед № 5* от 20.09.2002 год. от общия парцел ****о отменената заповед са обособени УПИ *, 4020, 4022 и УПИ *. Съгласно заключението на вещото лице инж. С/л.75-76 от гр.дело № 5630/2007 год. на РРС/, ситуационно процесната сграда попада изключително във възстановения парцел **** и незначително – в парцел ****, 4020 и 4022 (по заповед № 5* от 20.09.2002 год.), а според заключението на същия експерт /л.л.74-75 от в.гр.дело № 64/2009 год. на РОС/ имотите на съделителите са били включени изцяло в обособения с отменената заповед общ парцел ****, 4020, 4022, 4023.становено е също така, че парцел ****, 4020, 4022, 4023 по заповед № 1899/30.09.1994 год. включва изцяло имоти пл. №№ 4* и 4023 и частично /незначително/ имот пл. № 4* като останалата значителна площ от имот № 4* е обособена в самостоятелния парцел **** по същата заповед. В заключението, прието на 30.06.2009 год. е посочено, че в действащата кадастрална карта са допуснати грешки в отразяване на границите на ПИ с идентификатор 63427.2.4018/посочен в исковата молба/ и тези на ПИ с идентификатор 63427.2.5660.
Въз основа на тези данни, въззивният съд е приел, че поради тези неотстранени грешки, по делото липсват безспорни и категорични данни кои от съделителите се явяват съсобственици в ПИ 4018, върху който съгласно скица № 3665/15.04.2009 год. и обясненията на експерта в заседанието на 30.06.2009 год. е разположена част от процесната сграда, обозначена с буквата „А” и защрихована на скицата. Прието е още, че липсват данни и да е приложена регулацията по заповед № 1899/30.09.1994 год., с която е одобрен ЧЗРП и кварталнозастроителен и силуетен план на кв.290 по плана на гр. Р.. Поради всичко това, въззивният съд е приел, че не може да се направи извод точно върху имотите на кои съделители е разположена узаконената сграда, което е релевантно за юридическото основание за възникване на съсобствеността върху нея – в случая приращение по чл.92 ЗС.
Въззивният съд е намерил за неоснователен довода на ищцата/касатор/, че съсобствеността е възникнала по силата на влезлите в сила актове за узаконяване № 90 от 13.04.1998 год. и № 115 от 08.09.1996 год. на строежа и сградата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и на търговската колегия на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Липсва позоваване и на влезли в сила съдебни актове, в които да се разрешават противоречиво материалноправни или процесуалноправни въпроси, постановени по дела, в които са разгледани аналогични казуси.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му по реда на чл.290 ГПК ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, жалбоподателката не сочи непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, нито поддържа, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор или че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и е било въз прието друго. Жалбоподателката не твърди, че нормата на чл.302 ППЗТСУ/отм./ се нуждае от тълкуване. Напротив, според нея, правната теория и цялата съдебна практика са категорични, че възниква съсобственост върху узаконеното строителство. Това твърдение по своята същност съставлява оплакване за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по което обаче Върховният касационен съд може да се произнесе само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, каквито в случая не са посочени. Нормите на чл.162, ал.2 ЗТСУ/отм./ и чл.302, ал.2 ППЗТСУ/отм./ предвиждат, че строежите се узаконяват на името на собственика на земята, съответно на името на лицето, което има право на строеж, на надстрояване и пристрояване. По своята същност узаконяването е съвкупност от технически действия и два административни акта, с които се легализира незаконен строеж и му се дава правнозастроителен режим. За случаи като процесния приложима е била разпоредбата на чл.302, ал.3 ППЗТСУ/отм./, съгласно която незаконни строежи в съсобствени имоти и в сгради под режим на етажна собственост да бъдат узаконявани и служебно на името на всички съсобственици, като изрично е предвидено, че в тези случаи споровете относно правата върху узаконения строеж се решават по съдебен ред. Очевидно е, че нормата е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване по реда на чл.290 ГПК по въпроса дали актът на узаконяване на строежа има вещноправни последици или не.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 258 от 11.08.2009 год. по в.гр.дело № 64/2009 год. на Русенския окръжен съд по жалба вх. № 8* от 02.10.2009 год. на Й. Г. З. от гр. Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/