О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 01.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Диана Хитова гр.д.№ 5893/ 2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. П. И., като майка и законна представителка на малолетното дете К. М. С. ,чрез пълномощник адв.Л. Н., срещу решение №33/ 22.01.2015 г. по гр.д. № 902/2014 г. на Окръжен съд-Перник.
В касационната жалба се твърди, че доходите на ищеца са два пъти по-високи от доходите на майката, че от определяне на издръжката са изминали повече от три години, че създаването на семейство не освобождава ищеца от задълженията му. Иска се отмяна на обжалваното решение.
С молба, депозирана в изпълнение на разпореждане за оставяне без движение на касационната жалба и указание за изготвяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, се поддържа, че обжалваното решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изтъква се, че от предявяване на исковата молба до постановяване на решението са изминали повече от три години. През този период детето К. е пораснало и нуждите му са се увеличили, а не както приема въззивният съд, че са намалели. Прави се оплакване, че липсата на мотиви на обжалваното решение, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Тъй като мотивите са дефинитивно изискване за съдържание на съдебния акт съгласно чл.121 ал.4 от КРБ, поради прякото действие на нормите й, не е необходимо прилагане на допълнителни материали по чл.280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. С. С. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.Ф. Ф., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена преди изменението в ГПК, със ЗИД ГПК , публикуван в бр.50/2015 г. на Държавен вестник , в предвидения от закона срок ,от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие .
С обжалваното решение, изменено в частта за разноските с влязло в сила определение № 269/ 31.03.2015 г., и поправено с влязло в сила решение № 127/12.04.2016 г., е отменено решение № 724 /10.09.2014 г. по гр.д.№ 00586/ 2014 г. на Районен съд-Перник, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. С. С.-ответник по касационната жалба в настоящото производство, срещу К. М. С.,чрез своята майка и законна представителка Д. П. И., иск с правно основание чл.150 СК, за изменение на определения с решение по гр.д.№204/2011 г. на Районен съд-Перник размер на дължимата от ищеца издръжка за сумата 50 лв. и същата е намалена от 250 лв. на 200 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска 27.01.2014 г. В останалата част, с която искът за намаляване на издръжката до размер на сумата 100 лв.месечно е отхвърлен, решението на първоинстанционния съд е потвърдено и като необжалвано е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че при определяне на първоначалната издръжка майката е била в отпуск по майчинство и е получавала минималната работна заплата , а ищецът е получавал трудово възнаграждение от 3 557,14 лв. Към настоящия момент той е сключил брак с друга жена, с която са родители на детето Н., родено на 14.07.2013 г. Трудовото му възнаграждение е в размер на 3 600 лв. и е получил еднократен бонус от 2 987 лв. Майката сега получава средно месечно възнаграждение в размер на 1 355,88 лв. Отчитайки новонастъпилите обстоятелства във връзка със създаването на семейство от ищеца и раждането на детето Н., а така също и че доходът на майката е нараснал, е направил извод,че предходната издръжка следва да бъде намалена със сумата 50 лв.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК- т.1, за да обоснове допускането на касационно обжалване на атакуваното решение, касаторът следва докаже наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд по предмета на делото, отразени в неговите решаващи мотиви. За да бъде обосновано допълнително основание, така поставения въпрос следва да бъде развит в някоя от хипотезите по чл.280 ал. ГПК. В касационната жалба и изложението към нея се съдържат оплаквания за допуснати нарушения по чл. 281 т.3 ГПК, които не се разглеждат в настоящото производство. Касационният съд не може да изведе въпрос въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като би нарушил диспозитивното начало.Становището на касаторката не е съобразено с разрешенията в цитирното ТР.
Необосноваването на общо основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото би следвало да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски в касационното производство,но не са представени доказателства да са сторени такива.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33/ 22.01.2015 г. по гр.д. № 902/2014 г. на Окръжен съд-Перник, поправено с влязло в сила решение № 127/12.04.2016 г. и изменено в частта за разноските с влязло в сила определение № 269/31.03.2015 г .,постановени по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: