О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
гр. София, 22.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3920/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. Т. Д. – Р. срещу определение № 428 от 30.06.2015 г. по ч. гр. дело № 305/2015 г. на Апелативен съд – [населено място].
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Апелативен съд – В. е потвърдил определение № 1983 от 03.06.2015 г. по гр. дело № 739/2015 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, единадесети състав в частта, с която Варненски окръжен съд с оглед родовата им подсъдност е изпратил за разглеждане от Варненски районен съд предявените от Д. Т. Д. – Р. против К. П. Р. искове: за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 181 НК – престъпление против семейството и за осъждане на ответника да заплати обезщетения за вреди в размер на сумата 5001 лв., сумата 11808 лв., сумата 1145 лв., сумата 1087 лв. и сумата 53.18 лв., както и за установяване на престъпно обстоятелство – лека телесна повреда и за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на сумата 5001 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че установителните искове са неоценяеми и са подсъдни на районния съд. Относно осъдителните искове съдът е приел, че всеки от тях е с цена под 25000 лв. и по правилата на родовата подсъдност подлежат на разглеждане от районния съд. Въззивният съд е посочил още и това, че изложените от ищцата различни обстоятелства и във връзка с всяко от тях заявена конкретна претенция за заплащане на суми под 25000 лв. обуславят извод за предявени обективно съединени искове, а не за един иск с цена сбора от претендираните суми. Апелативният съд е констатирал, че нито един от исковете, които Варненски окръжен съд с оглед родовата им подсъдност е изпратил за разглеждане от Варненски районен съд няма връзка с установителния иск за установяване на престъпно обстоятелство – обсебване и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от същото в размер на сумата 34962.51 лв., представляваща стойността на отнетите от ответника вещи, които искове са останали за разглеждане от Варненски окръжен съд и са предмет на образуваното пред него производство по гр. дело № 739/2015 г. Съдът е приел, че връзката между предявените от ищцата искове не е от такова естество, че да налага задължително съвместното им разглеждане при положение на различна родова подсъдност на исковете, поради което е изложил и следващия извод, че първоинстанционният съд е разполагал с правото да раздели производството по претенциите и да изпрати за разглеждане на районния съд подсъдните му искове.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила три въпроса и е изложила твърдения за наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, с погрешно посочени разпоредби на чл. 180, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК /в ГПК има една разпоредба по чл. 180, която дефинира частния документ, като доказателство/. Въпросите са формулирани, както следва: „1. Как се определя родовата подсъдност, в случаите, при които е предявен иск за заплащане на обезщетение по чл. 88, ал. 1 ЗЗД с цена на иска над 25000 лева, като се вземе стойността на претендираното обезщетение, или като се вземе поотделно стойността на всяка вреда, сборът от които формира стойността на исковата претенция. В тази хипотеза касае ли се за един иск или за множество обективно съединени искове за всяка една от произлезлите вреди от неизпълнението на договора.”; „2. Как се определя родовата подсъдност, в случаите при които с една искова молба са предявени обективно съединени няколко иска по чл. 124, ал. 5 ГПК съединени с иск за обезщетение за вреди, подсъден на окръжен съд?” ; „3. Намират ли се във връзка с предмета на делото исковете, в случаите при които с една искова молба са предявени няколко обективно съединени иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, които са съединени с иск за обезщетение за вреди по чл. 88, ал. 1 ЗЗД и допустимо ли е разделянето на тези искове предвид функционалната свързаност на установителните искове и връзката им със съединения иск за обезвреда ?”.
С първия от цитираните въпроси жалбоподателката не релевира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е формулиран с оглед становището на страната, че е предявен един иск обезщетението, по който се формира от различни по размер вреди. Така въведен въпросът не е съобразен с обстоятелствената част на исковата молба и съдържащият се в нея петитум, както и не е съобразен с приетите от въззивния съд правни разрешения, от които единствено страната може да извежда правни въпроси / в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС /. Всяка една от претенциите, които Варненски окръжен съд с оглед родовата им подсъдност е изпратил за разглеждане от Варненски районен съд няма връзка с иска, останал за разглеждане от Варненски окръжен съд. Фактическият състав на този иск включва отнемане на принадлежащи на ищцата вещи от ответника, а фактическите състави на другите искове, изпратени по подсъдност на районния съд съдържат други обстоятелства. Претенцията за сумата 5001 лв., неимуществени вреди се свързва с нарушаване на задължение по чл. 181 НК, претенцията за сумата 11808 лв., имуществени вреди се свързва с лишаване на ищцата от грижи и издръжка по съдебно разваления договор, предмет на нот. акт № 22, том VІ, дело № 1401/1993 г. и отнемане на владението й върху процесния апартамент, предмет на същия нотариален акт, претенцията за сумата 1145 лв., имуществени вреди е относима към лишаването на ищцата от ползване на процесния апартамент, претенцията за сумата 1087 лв., имуществени вреди произтича от разваляне на договор за наем на офис, сключен с трето лице, претенцията за сумата 53.18 лв. е за дължим от ответника електрически ток, претенцията за сумата 5001 лв., неимуществени вреди е във връзка с причинена на ищцата от ответника лека телесна повреда при нанесен побой. Липсва общ правопораждащ фактически състав и между отделните искове, изпратени за разглеждане от районния съд. Въпрос, който не произтича от разрешенията на въззивния съд не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателката не е обосновала и допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът разгледан в решението по гр. дело № 1361/2010 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. – как се преценява родовата подсъдност в случаите, при които е предявен иск за заплащане на обезщетение по чл. 88, ал.1 вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска над 5000 лв., като се вземе предвид стойността на претендираното обезщетение, или като се вземе предвид стойността поотделно на всеки един разход, сборът от които формира стойността на исковата претенция не е идентичен с въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд и които се отнасят до искове връзката, между които не налага задължително съвместното им разглеждане при положение на различна родова подсъдност на претенциите. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с посочения въпрос жалбоподателката не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият от цитираните въпроси се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В приложението липсва мотивирано изложение на допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството, а в хипотезата при която липсва съдебна практика чрез посочване на конкретни разпоредби и обосноваване на съществуваща според страната непълнота, неяснота или противоречивост на същите, за да се създаде практика по прилагането им. Жалбоподателката не е взела предвид разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС и вместо мотивиране на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е изложила доводи по чл.281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по допускане на касационно обжалване и с които не се релевират основания по чл. 280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че с поставения въпрос не е обосновано основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Третият от цитираните въпроси е поставен във връзка със становището на страната за връзка между исковете по чл. 124, ал. 5 ГПК и „иск за обезщетение за вреди по чл. 88, ал. 1 ЗЗД”, който е с цена над 25000 лв. Както вече се посочи по- горе общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се формира въз основа на въпрос, произтичащ от становище на страната, а въпросът следва да се постави във връзка с правните разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на делото. Жалбоподателката не е формулирала цитирания въпрос във връзка с правните разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на делото, с които се третира въпросът за липсата на връзка между исковете, която да налага задължително съвместното им разглеждане при положение на различна родова подсъдност на претенциите. Освен това въпросът е фактически и не релевира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. При необосноваване наличието на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се разглеждат и сочените допълнителни основания за допускане на касационен контрол. В тази връзка следва да се добави още и това, че цитираният въпрос не е идентичен с въпроса, по който се е произнесъл ВКС с решение по гр. дело № 1011/2011 г., тъй като в касационното решение се третира въпрос за съединяване на главен иск с евентуален иск, каквато не е хипотезата, по която се е произнесъл апелативния съд с определението, обжалвано пред настоящата инстанция. Не е налице и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липсата на мотивирано изложение по тази норма чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството, а в хипотезата при която липсва съдебна практика чрез посочване на конкретни разпоредби и обосноваване на съществуваща според страната непълнота, неяснота или противоречивост на същите. По отношение на останалите съдебни актове, на които се позовава жалбоподателката към вече изложеното следва да се има предвид и следното. Решението на ОС – Враца по гр. дело № 88/2012 г. не съдържа данни за влизане на съдебния акт в сила, поради което и съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС не формира съдебна практика, съответно с него не се обосновава допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. С определението по гр. дело № 330/2014 г. на Апелативен съд – Б. не се обосновават предпоставки за допускане на касационно обжалване при липсата на обосновано общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС. Няма данни и за влизането на акта в сила. С определението по гр. дело№ 122/2012 г. на Апелативен съд – Б. също така не се обосновава допълнително основание, както поради вече изложените мотиви за липсата на общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК, така и поради недоказване на допълнително основание поради прилагането от жалбоподателката на част от съдебния акт /определението не е представено в цялост/ и липсата на данни за влизането му в сила.
Необосноваването на основания по чл. 280, ал.1 ГПК има за последица недопускане касационно обжалване на определението. Поради това не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 428 от 30.06.2015 г. по ч. гр. дело № 305/2015 г. на Апелативен съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: