3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 24.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1611/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Р. А. И. против решение № 356 от 15. 07. 2011 г. по гр. д. № 565/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. Поддържа се неправилност на решението поради необоснованост на същото и поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 329 КТ. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба Областно пътно управление – Б. излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С въззивното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционно решение и е отхвърлил предявени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, не е незаконно на твърдяните от нея основания. Приел е, че е било налице съкращаване на щата на работодателя, тъй като към влизане в сила на съдебното решение за възстановяване на ищцата на заеманата преди предходното й дисциплинарно уволнение длъжност „Началник отдел „Счетоводно и административно обслужване, той и главен счетоводител” е съкратена /в предходното щатно разписание в Управление „Обща администрация” са съществували 11 бр. длъжности, от които 6 бр. в посочения отдел и 5 бр. извън отдела, а в следващото щатно разписание отделът не съществува като самостоятелна структура в рамките на управлението и включените в управлението длъжности са общо 8 бр., като сред съкратените длъжности е била и заеманата от ищцата/. Приел е, че съкращаването на щата е реално и е извършено от компетентния орган – от директора на О. – Б. и съобразно разпорежданията, дадени от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”. Приел е, че работодателят не е бил длъжен да извършва подбор, тъй като трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност и длъжността „главен специалист счетоводител” не са сходни. Приел е, че доводът на ищцата за недопускането й до работа е неотносим към спора и не следва да се обсъжда, тъй като уволнението не е извършено на основание чл. 327, т. 8 КТ. Твърдението, че е подала в рамките на срока по чл. 345, ал. 1 КТ молба за заемане на длъжността на която е възстановена е направено с оглед довода й, че е направила искане за заемане на длъжността и работодателят не е могъл да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие. А и от събраните доказателства се установява, че в деня на явяването й при работодателя същата е била уведомена, че заеманата от нея щатна бройка не съществува, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и е и са подготвени документите за уволнението й.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката не е формулирала правен въпрос, към който отнася твърденията си за решаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС, за решаването му в противоречие с други влезли в сила съдебни решения, както и твърдението си, че разглеждането му ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото. Изложението преповтаря част от съдържащите се в жалбата касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК – твърди се, че необсъждането на довода на ищцата за недопускането й на работа съставлява нарушение на процесуални правила, опорочило фактическите изводи на съда, както и че изводите на съда за наличие на реално съкращаване на щата не съответстват на доказателствата по делото. Тоест, изложението съдържа оплаквания за неправилност на решението, които не може да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/.
Независимо от горното, за пълнота следва да се отбележи, че позоваването на чл. 280, ал. 1, 2 и 3 ГПК е формално и се изчерпва с цитиране на законовата разпоредба. Не се сочи задължителна съдебна практика /ТР, ППВС или решение на ВКС по чл. 290 ГПК/ – с оглед твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се прилагат съдебни решения като доказателства за противоречива практика, с оглед позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а съгласно приетото в ТР № 1/2010 г., т. 3, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива практика – „влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд”. Не се изяснява с какво разглеждането на даден въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – с оглед позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице някое от основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване, което би позволило извършване на преценка на правилността на въззивното решение.
Ответната страна по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 356 от 15. 07. 2011 г. по гр. д. № 565/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: