О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 588
гр. София, 29.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5534 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Г. Г., подадена чрез адвокат К. К. Г. против решение № 7490 от 14.10.2016 г. по гр. дело № 7407/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II – г въззивен състав.
Ответникът – [фирма], [населено място], чрез адвокат В. К. Б. е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноски.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, ІІ – г въззивен състав се е произнесъл по предявените против касатора от ответника по касация искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3, по чл. 220, ал. 1 КТ, които е отхвърлил, като е потвърдил първоинстанционното решение № ІІ – 61 – 4089 от 08.04.2016 г. по гр. дело № 48239/2015 г. на Районен съд – София, включително в частта за разноските и е присъдил разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 1034 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението по чл. 71, ал. 1 КТ относно длъжността „продуктов мениджър” е законосъобразно. Мотивирано е разбирането, че клаузата в трудовия договор от 05.01.2015 г., че срокът за изпитване се сключва за 6 месеца, в полза на работодателя и ще се продължава автоматично, ако никоя от страните не предупреди друга за противното 10 дни преди изтичане на пробния срок е недействителна. Обосновано е съображението, че въпросната клауза нарушава чл. 70, ал. 1 КТ, доколкото диспозитивно е правилото, засягащо продължителността на срока, но не и другите елементи на разпоредбата. Прието е противоречие на посочената клауза с разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ, тъй като уговорката ограничава правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение във всеки момент преди изтичане на максималния срок по чл. 70, ал. 1 КТ.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изложено е, че въззивната инстанция се е произнесла в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 81 от 06.03.2013 г. по гр. дело № 700/2012 г. на ВКС, състав на IV г.о., решение № 505 от 03.01.2013г. по гр. дело № 1476/2011 г. на ВКС, състав на IV г.о. и решение № 236 от 08.05.2000 г. по гр. дело № 1199/99 г. на ВКС, състав на III г.о. по въпросите: „Допустимо ли е в трудовоправните взаимоотношения страните, изхождайки от нормата на чл. 66, ал. 2 КТ във връзка с чл. 9 от ЗЗД да уговорят клаузи, представляващи по своята същност допълнителни модалитети /условия/, свързани с възникването и прекратяването на трудовия договор, включително и прекратяване на трудов договор със срок на изпитване съгласно чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ ?” ; „Как следва да се определи нормата на чл. 71, ал. 1 КТ – като диспозитивна или като повелителна ?” ; „Уговорени модалитети, свързани с прекратяване на трудовия договор със срок на изпитване по чл. 70, ал. 1 от КТ, противоречат ли на нормата на чл. 71, ал. 1 от КТ ?” ; „Допустимо ли е страната, която при възникване на трудовото правоотношение се е съгласила с процесния модалитет /условие/ на трудовия договор, да се позовава на недействителност на процесната клауза след прекратяване на трудовия договор, при оспорване уволнението от другата страна ?” ; „Трябва ли Съдът, въпреки че признава недействителност на клауза от трудов договор, която предопределя законността на уволнението, да приложи чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от КТ и да признае, че дори и клаузата да е недействителна, то уволнението е незаконосъобразно, и да уважи исковата претенция ?“. Твърди се, че съществува и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като спорът създавал предпоставки за по – задълбочено тълкуване на чл. 66, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 КТ. Страната твърди още, че „Настоящото съдебно производство поставя разглеждането на свободата на договарянето в контекста на трудов договор с уговорен модалитет, който създава допълнително условие за страната, в чиято полза е уговорен срокът на изпитване”.
Първата група въпроси засяга клаузата от трудовия договор от 05.01.2015 г., уговорена, както следва: „Договорът се сключва за шест месеца в полза на работодателя, и ще се продължава автоматично, ако никоя от страните не предупреди другата за противното 10 (десет) дни преди изтичане на пробния срок”. Първият, вторият и третият от въпросите, цитирани по – горе по реда на изложението се отнасят до възможността да се уговарят допълнителни условия относно възникването и прекратяването на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 70, ал. 1 КТ, отнасят се също така до изясняване характера на нормата по чл. 71, ал. 1 КТ – диспозитивна или повелителна, а също така третират въпроса за съотношението на уговорените модалитети по чл. 70, ал. 1 КТ спрямо нормата на чл. 71, ал. 1 КТ, в смисъл дали й противоречат. Тези въпроси не релевират предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като не са обвързани с конкретни правни разрешения на въззивния съд, формиращи общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а освен това в приложението не са мотивирани и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, чрез съпоставяне на изводите на въззивния съд и касационния съд по идентични правни въпроси, с които могат да се обосноват твърдения на страната за противоречие в тълкуването на закона, обуславящо отклонение на приетите от въззивната инстанция изводи от тълкувателната практика по чл. 290 ГПК. В решението по гр. дело № 700/2012 г. на състав на ІV г.о. на ВКС е разгледан въпроса относно уговарянето по чл. 66, ал. 2 КТ на други обезщетения, различни от дължимите във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение по раздел ІІІ, глава Х на КТ, т.е. произнасянето е по въпрос, който не е включен в предмета на настоящия спор, по който СГС не се е произнесъл. В решението по гр. дело № 1476/2011 г. на състав на ІV г.о. на ВКС са разгледани въпроси относно съотношението между свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД и обвързаността на страните от императивните норми по чл. 66, ал. 2 КТ, които не са относими към настоящия спор. Решението по гр. дело № 1199/1999 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС не се отнася до цитираната група въпроси, тъй като засяга действието по време на недействителността на трудовия договор при прекратяване на трудовото правоотношение. По другия въпрос по реда на изложението, за допустимостта на възражението за недействителност на трудовия договор, при оспорване на уволнението от насрещната страна не е мотивирано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното по посочените въпроси липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. Такива предпоставки не са налице и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са мотивирани допълнителни основания по същата норма.
Налице са основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по последния по реда на изложението въпрос – „Трябва ли Съдът, въпреки че признава недействителност на клауза от трудов договор, която предопределя законността на уволнението, да приложи чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от КТ и да признае, че дори клаузата да е недействителна, то уволнението е незаконосъобразно, и да уважи исковата претенция ?”. Въпросът е релевантен, тъй като по него е формирано правно разрешение от въззивния съд. Съгласно мотивите на обжалвания акт клаузата в трудовия договор, предмет на спора е недействителна, като ограничаваща правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение във всеки момент преди изтичане на максималния срок по чл. 70, ал. 1 КТ. Практиката на ВКС по тълкуването на чл. 75 КТ /решение по гр. дело № 1199/1999 г. на състав на ІІІ г.о./ съдържа разрешения, съгласно които при добросъвестност на работника или служителя, обявяването на недействителността няма ретроактивно действие, а важи само занапред. СГС е мотивирал извод за недействителност на процесната клауза, без преценка на фикцията на закона, че трудовия договор при визираното в чл. 75, ал. 1 КТ условие е действителен. Така приетите разрешения по тълкуване на закона са различни от обоснованите в тълкувателната практика, която следва да се квалифицира, като такава по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /казуална съдебна практика/, обстоятелство обуславящо квалифицирането на основанието за допускане на касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /в този смисъл са разрешенията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на О. на ВКС/. Изводите на въззивната инстанция по посочения въпрос противоречат на изводите в касационното решение.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК само по посочения въпрос.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7490 от 14.10.2016 г. по гр. дело № 7407/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II – г въззивен състав.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: