2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
[населено място], 25.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.11.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №518/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1,т.2 от ГПК, вр. с чл.23, ал.2 от З. / законът/.
Образувано е по частни касационни жалби на К. /Комисията/ и на В. Д. и В. Д. срещу въззивното определение на Апелативен съд С. /АС/ по ч.гр.д. №СП 97/10 г., постановено в производство за налагане на обезпечителни мерки по чл.22 и 23 от закона, в различни негови части. В жалбите се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му в съответната обжалвана част.
Частните жалби са подадени в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване по силата на закона / чл.23, ал.2/ определение и са допустими.
За основателността им ВКС на РБ, намира следното:
Частната жалба на Комисията е срещу въззивното определение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното е отхвърлено искането й за налагане на обезпечителни мерки – възбрана върху посочени в определението недвижими имоти и запор върху банковите сметки на В. Д., като съпруга на лицето по чл.3 от закона В. Д.. В. съд е приел, че недвижимите имоти са придобити с правни сделки преди инкриминирания с повдигнатото на Д. обвинение в престъпление по чл.212, ал.5, вр. с чл.20, ал.1 и 2 и чл.26, ал.1 от НК период – м.април 2008 г. – м. май 2009 г., поради което не е налице вероятна основателност на бъдещия иск за отнемането им. За влоговете по банковите сметки е приел, че са лични на съпругата на основание режима им по новия СК/09 г., действащ и за заварените бракове.
Тези изводи на въззивния съд са формирани в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като не са отчетени хипотезите на отнемане на имущество по закона, за което се предявява искът по чл.28 от него. О. производство има привременен характер и специфична цел и не навлиза в съществото на спора по обезпечения иск. Предпоставките за отнемане на имуществото по З. са: то да е придобито през проверявания период, от лице, за което е установено основание по чл.3 от закона и в конкретния случай да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник – чл.4, ал.1 от закона. Дали моментът на придобиване на имуществото го свързва с престъпната дейност е конкретен въпрос от съществото на спора, който се разрешава въз основа на твърдяните и доказани факти във взаимовръзката им / Р по гр.д. №1116/09 г. на ВКС, 4-то г.о./.
В случая имотите в обжалваната част са придобити през проверявания период от лицето по чл.3 от закона и съпругата му, за което са представени доказателства. Придобиването на повечето от тях е и непосредствено преди инкриминирания период – през втората половина на 2006 г. и през 2007 г., а апартаментите и гаражите в Ст. З. – през 2001 г. Дали придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето по см. на чл.4 от закона и подлежи ли на отнемане е въпрос по съществото на спора, който не може да се предрешава в обезпечителното производство.
Същото се отнася и за влоговете на съпругата на лицето по чл.3, открити и набрани през проверявания период, при действието на отменения СК, извън доходите от тр. възнаграждение и каквото и да е друго възнаграждение за труд – чл.446 от ГПК. Законът в чл.8 и 9 предвижда да се отнема в полза на държавата и това имущество, което е придобито от престъпна дейност и прехвърлено на съпруга или придобито на негово име от трети лица. АС се е позовал само на новата уредба на влоговете по СК /09 г., която действа и за тези по заварените бракове, без да отчете хипотезите на отнемане по закона, и така е формирал незаконосъобразен извод за неоснователност на искането за обезпечение, поради неотносимоста му към личното имущество на съпругата.
Частната жалба в тази част е основателна – въззивното определение е неправилно, следва да се отмени и отменените от АС обезпечителни мерки да бъдат наложени отново.
По жалбата на В. и В. Д. срещу въззивното определение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за възбраняване на техен недвижим имот в С. и не е разгледано искането на първия от жалбоподателите за отмяна на обезпечителните мерки върху имущество на юридически лица – търг. дружества, в които е съдружник и управител.
В. имот е придобит през инкриминирания период – с нот. акт от м.11.08 г. и през време на брака на жалбоподателите, на името на съпругата. П. на презумпцията по чл.21, ал.3 от СК, както и установяването на липса на принос на съпругата са въпроси по съществото на спора в хипотезата на отнемане на имуществото по чл.10 от закона и не подлежат на разглеждане и решаване в това производство.
В. Д. е подал въззивната жалба в качеството си на физическо лице. Тя не изхожда и от юридическите лица – О., които имат имущество и правосубектност отделни от тази на съдружниците в тях, какъвто е жалбоподателят. Затова правилно е прието, че частна жалба от юр. лица срещу наложените върху тяхно имущество обезпечителни мерки не е подадена, за да бъде разгледана във въззивното производство. Отв. Д. като съдружник може да обжалва наложения запор върху дружествените му дялове в двете търг. дружества / Р №835/06 г. на ВКС търг. колегия, І-во отд./. Така наложената забрана е за негови действия по разпореждане с дела и въздействие върху членственото правоотношение, но обжалване на запорирането на дяловете с конкретни оплаквания не е заявено пред въззивния съд.
Частната касационната жалба на В. Д. и В. Д. срещу въззивното определение е неоснователна – в обжалваната от тях част определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № СП 97/10 г. от 2.08.10 г., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното, е отхвърлено искането на К. за налагане на обезпечителни мерки върху част от имуществото на В. Д. и В. Д. /недвижими имоти и банкови сметки на последната/ и са обезсилени издадените обезпечителни заповеди и вместо него постановява:
ДОПУСКА обезпечение на бъдещия иск по чл.28 от З. на държавата чрез К. срещу В. И. Д. като лице по чл.3 от закона и съпругата му В. И. Д. с цена 2 640 242 лв., като:
НАЛАГА възбрана върху: недвижим имот – апартамент №5, в [населено място], жил. група „Ю. парк” [жилищен адрес] на 2-ри етаж;
недвижим имот – паркомясто №4, в същата жилищна група и блок;
недвижим имот – апартамент №7, в С., в същата жилищна група и блок на втори етаж;
недвижим имот – паркомясто №3 в С., същата жил. група и блок;
недвижим имот – гараж №13, на първи етаж от масивна жил. сграда в С., СО – Район В., [улица];
недвижим имот – 1,291 ид.части от дворно място върху което е построен предходния имот цялото с площ от 562,50 кв.м.;
недвижим имот – апартамент №3, на същия адрес;
недвижим имот – апартамент №6 в гр. Ст. З., [улица], трети етаж;
недвижим имот – гараж №4 на същия адрес, сутеренен етаж;
недвижим имот – гараж №5, на същия адрес, сутеренен етаж;
недвижим имот – апартамент №7 на същия адрес, мансарден етаж;
недвижим имот – гараж №1 на същия адрес, партерен етаж;
недвижим имот – поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №44094.1.25 по кадастрална карта, одобрена през 2006 г. по плана на [населено място], общ. Ц., Бургаска област;
недвижим имот – ПИ с идентификатор №44094.1.28 по същата карта и план;
недвижим имот – ПИ с трайно предназначение: урбанизиран, с начин на трайно ползване ниско застрояване, с идентификатор №44094.1.29. по същата карта и план,
така както подробно са описани в издадените и намиращи се по делото обезпечителни заповеди на СГС – на л.594, 601 и 592 от делото на този съд.
НАЛАГА запор върху банковите сметки с титуляр В. И. Д.:
№ B. 7935 4079 9969 02, открита на 14.02.08 г. във финансовия център на [фирма], [населено място].
№ ВG 90 B. 7935 4079 9969 01, открита на 25.09.1996 г. в лева в същата банка, в гр. Ст. З..
№ BG 97 P. 7173 2733 0364 82 , открита на 9.12.05 г. в Банка П. България АД, клон „С. Велики”, гр. Ст. З..
№ BG 77 S. 9300 0013 1815 86, открита на 29.11.06 г. в банка Д. ЕАД, финансов център, Ст. З., така както са посочени в издадената от СГС и намираща се по делото обезпечителна заповед на л.585.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение в обжалваната от В. и В. Д. част..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: