3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София,17.10.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 91/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. П. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адвокат К. Н. от САК, срещу решение № 2026 от 06.11.2013 г. по гр. д. № 2191/2013 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 2073 от 14.11.2013 г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-2 състав решение № 2314 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 12388/2011 г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 25 000 лв. до пълния претендиран размер 80 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. К. счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени получените от него в резултат на произшествието тежки травматични увреждания и последиците от тях.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос – за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който въпрос е решен в отклонение от ППВС № 4/68 г. и от практиката на Върховен касационен съд по чл. 290 ГПК – решение № 749 от 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на Второ търговско отделение, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – Застрахователна компания [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационно обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 06.01.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, с което, след частична отмяна на първоинстанционния акт, на ищеца е присъдена допълнително сумата 13 000 лв., въззивният съд е преценил като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от него в резултат от процесното пътно-транспортно произшествие неимуществени вреди в размер 25 000 лв., като за разликата до пълния предявен размер 80 000 лв. е счел претенцията за неоснователна. Като относими към определяне размера на дължимото обезщетение решаващият състав е съобразил следните обстоятелства: вида и броя на причинените на ищеца телесни повреди; засягането на важен орган на тялото – главата; продължителността на болките – общо около 1 година, като 1-2 месеца интензивни; наличие на оток и възпаление; престоя в лечебно заведение и приемането на антибиотици и други медикаменти; възрастта на ищеца към датата на увреждането (39 години); пълното му възстановяване към настоящия момент. Освен това, съдебният състав е взел предвид и социално-икономическите условия в страната към настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Независимо, че е от значение за изхода на спора, поставеният от касатора материалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не е осъществено нито едно от поддържаните по отношение на него основания.
Липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с представеното по делото решение № 749 от 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, Второ търговско отделение, постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно детерминирането на критерия „справедливост”. При постановяване на обжалвания акт решаващият състав е съобразил указанията по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4 от 1968г, като е взел предвид всички онези конкретни обстоятелства, имащи значение за определяне размера на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, които са напълно различни от тези по цитираното решение на ВКС.
Поставеният материалноправен въпрос не може да бъде определен и като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Наличието на задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2026 от 06.11.2013 г. по гр. д. № 2191/2013 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 2073 от 14.11.2013 г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: