О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№588
гр.София, 07.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 105/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Я. С. Б. от гр. Д. е подала касационна жалба вх. № 4* от 09.12.2009 год. срещу въззивното решение № 200 от 07.10.2009 год. по в.гр.дело № 291/2009 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 38 от 22.04.2009 год. по гр.дело № 91/2008 год. на Д. районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване по отношение на А. Д. Д., Д. Д. Д., Р. Д. Х. и С. Д. С./Ф. А. С./, че наследниците на А. Г. Б. са собственици на нива от 1.5 дка в м.”Х”, граничеща от всички страни с гора: от запад-наследници на С. М. С. , от за пад-наследници на С. , както и на нива от 0.4 дка в същата местност, граничеща на изток-път; запад и север-гора; юг-дере, като попадащи в площта на имот № 9* възстановен с решение № 820Р-2/07.10.1997 год. по преписка със заявление вх. № 1104/02.06.1992 год. със заявител А. Д. Д. за имоти собствени на А. М. Д. , означени на скица № 3/л.169/ от заключението на в.л. Парасков.
Поддържат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение, респ. съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за обезсилване и връщане за ново разглеждане на въззивния съд за произнасяне по предявения иск или за отмяна на решението и уважаване на иска. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие на решението с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 1035/1994 год., решение № 24 от 01.02.1999 год. по гр.дело № 1912/1997 год. на ІV г.о. и решение № 1* от 12.02.2002 год. по гр.дело № 544/2001 год. на V г.о., както и с тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК.
Ответниците по касация А. Д. Д., Д. Д. Д., Р. Д. Х. и Ф. А. С. /С. Д. С./ от гр. Д. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Липсва противоречие на въззивното решение с цитираните решение № 24 от 01.02.1999 год. по гр.дело № 1912/1997 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1* от 12.02.2002 год. по гр.дело № 544/2001 год. на ВКС, V г.о. С първото решение се приема, че искът за ревандикация на земеделска земя е преждевременно предявен, ако имотът не е окончателно юридически индивидуализиран с прилагане на заверена от поземлената комисия и от техническата служба на общината скица. С второто решение е проведено разграничение между иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и иска по чл.108 ЗС, като е посочено, че по първия иск ищецът следва да докаже, че към момента на внасяне на земите, той, респ. неговият праводател е бил собственик, а правен интерес от водене на втория иск не съществува докато не се изпълни специалната процедура за възстановяване на собствеността по чл.11 и следв. ЗСПЗЗ. Позоваването на цитираните решения е във връзка с оплакването на ищцата/сега касатор/, че обжалваното въззивно решение /а и първоинстанционното решение/ са постановени по непредявен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, касаещ отношенията между страните към настоящия момент, вместо по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че инстанциите по същество са разгледали спор с правно основание на предявения иск чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, което е видно не само от изричното позоваване на тази разпоредба от реституционния закон в диспозитива на първоинстанционното решение, но и от изложените в мотивите на съдебните актове съображения относно момента, към който се преценява дали наследодателят на ищцата/касатор/ А. Г. Б. /починал на 10.05.1976 год./ е бил собственик на процесните два земеделски имота към момента на образуване на ТКЗС през 1958 год. С оглед на това, след като е приел, че наследодателят на ищцата/касатор/ е притежавал в м.”Х” два имота с площ съответно от 1.5 и 0.4 дка, които обаче не са идентични с възстановения на ответниците имот № 9* първоинстанционният съд с диспозитива на решението непрецизно е вписал, че отхвърля иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че „… наследниците на А. Г. Б. са собственици…, вместо че „… А. Г. Б. е бил собственик…” на процесните земеделски земи. Обстоятелството, че въпросната неточност при формулирането на диспозитива на първоинстанционното решение не е коментирана от въззивния съд и коригирана в мотивите на постановеното от него решение, не дава основание да се приеме, че съдилищата са се произнесли по непредявен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за собственост към настоящия момент. В мотивите на въззивното решение изрично е прието, че се отхвърля иск за установяване право на собственост към момента на образуване на ТКЗС, доколкото според съда не е било установено, че заявените с исковата молба земеделски имоти са били в патримониума на наследодателя на ищцата/касатор/ А. Г. Б. С оглед на това, липсва основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, доколкото не е налице твърдяното противоречие с цитираната по-горе практика на състави на Върховния касационен съд.
Доколкото решаващият мотив на въззивния съд за неоснователност на иска е липсата на идентичност на имота, описан в исковата молба с имота, описан в клетвената декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ, подадена от прекия наследодател на ищцата П като наследник на А. Г. Б. , оплакването в касационната жалба, че делото не е изяснено от фактическа страна и че окръжният съд не се е произнесъл по всички сочени от ищцата факти, би могло да съставлява касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, касаещо правилността на обжалваното решение, по което обаче Върховният касационен съд се произнася само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая, позоваването на част от мотивите на т.19 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК не обосновава наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Не може да се приеме, че окръжният съд не е преценявал самостоятелно фактическия и доказателствен материал по делото и че не е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора, нито че формално е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Осъществената от него дейност е решаваща, а не контролна и липсва противоречие с т.19 от тълкувателния акт.
Не е налице противоречие на въззивното решение и с т.6 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, и конкретно с онази част от него, в която е посочено, че за първи път пред въззивната инстанция ответникът може да използва като отбранително средство възражение за придобивна давност. От една страна, в тълкувателния акт изрично е посочено, че се касае за възражение на ответника за придобиване на имота по давност, т.е. отбранително средство срещу предявения иск. От друга страна, макар и уточнението на придобивния способ, въз основа на който се претендира наследодателят А да е станал собственик на процесните имоти по давност да е направено едва с писмената защита при приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд /л.215-219 от гр.дело № 91/2008 год./, исковата претенция е разгледана и на това придобивно основание, като въззивният съд е приел, че „от показанията на разпитаните свидетели не се установява по категоричен начин изтекла в негова полза давност, като придобивен способ преди образуване на ТКЗС”.
Оплакванията, свързани с оставените от въззивния съд без уважение доказателствени искания, направени с въззивната жалба, с молбата-уточнение вх. № 3201/17.08.2009 год., както и в съдебното заседание на 18.09.2009 год. съставляват твърдения за пороци на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които произнасянето на ВКС зависи от наличието на поне едно от основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени алтернативно от чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл, правилността на становището на въззивния съд, изложено в определенията от 13.07.2009 год., от 04.09.2009 год. и от 18.09.2009 год. по допустимостта и относимостта на поисканите гласни и писмени доказателства, оглед на място и назначаване на съдебно-графологическа експертиза, би могло да се проверява по реда на чл.290 ГПК само при условие, че се допусне касационно обжалване на въззивното решение, ако е налице предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, обаче не е налице основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, като наличие на такова основание не се удостоверява и с представеното с жалбата копие от прокурорско постановление от 26.09.2009 год. по прокурорска преписка № 148 от 2009 год. на Смолянската окръжна прокуратура, с което е отменено постановление на Д. районна прокуратура от 04.09.2009 год. и е разпоредено образуване на досъдебно производство и започване на разследване за престъпление по чл.309, ал.1 ГПК във връзка с изготвяне на частен документ от лицето С. С. Представеното с касационната жалба постановление се свързва с неуважените доказателствени искания на жалбоподателката да се изиска оригинала на споразумителния протокол за имотни граници от 12.07.1993 год. и да се назначи съдебно-графологическа експертиза по отношение на същия протокол за установяване дали подписите са положени от едно и също лице, както и дали документът е подписан от наследниците на лицето С. С. Основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще е налице, ако материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен с обжалвано въззивно решение, ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. В случая, касаторката не сочи непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, нито твърди, че липсва съдебна практика относно разрешен идентичен правен спор. Оплакванията за неправилност на въззивното решение засягат само производството по конкретната касационна жалба и не се отнасят до необходимост от изменение на задължителна съдебна практика или на съдебна практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200 от 07.10.2009 год. по в.гр.дело № 291/2009 год. на Смолянския окръжен съд по жалба вх. № 4* от 09.12.2009 год. на Я. С. Б. от гр. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/