О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
гр. София, 28.04. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 6433 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Н., М. Р. Н., Р. В. Н. и Е. Й. Л. срещу решение № 938/29.04.2013 г., постановено по гр. дело № 97/2013 г. на Софийския апелативен съд. С него, като е потвърдено – в обжалваната пред въззивния съд част, решение от 17.08.2012 г. по гр. дело № 154/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, са уважени предявени от К. (К.), заместена от процесуалния си правоприемник по делото – К. (К.), срещу жалбоподателите, искове по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), като е отнето в полза на държавата следното имущество (подробно описано), придобито от престъпната дейност на жалбоподателя В. Д. Н., и такова в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) с жалбоподателката М. Р. Н., през периода 28.03.1982 г. – 28.03.2007 г., както следва: на основание чл. 10, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) – от жалбоподателите В. Д. Н. и М. Р. Н.: автобус марка „” модел „”, лек автомобил марка „” модел „”, лек автомобил марка „” модел „” и лек автомобил марка „” модел „ ”; на основание чл. 9, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) – от жалбоподателката М. Р. Н.: сумата 123.76 лв. по нейна сметка в [фирма], сумата 4.83 лв. по нейна сметка в [фирма], сумата 1 000 лв., получена от продажбата на 13 205 дружествени дяла от капитала на [фирма], и сумата 5 000 лв., получена от продажбата на 23 380 дружествени дяла от капитала на [фирма]; на основание чл. 9, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) – от жалбоподателката Р. В. Н. – сумата 96.51 лв. по нейна сметка в [фирма]; обявена е за недействителна по отношение на държавата, на основание чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД (отм.), като сключена с цел укриване и прикриване на незаконния произход на имуществото, сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № том , рег. № , дело № г. от 06.04.2007 г. на нотариус Е. П., между жалбоподателите В. Д. Н. и М. Р. Н. – като продавачи и жалбоподателката Е. Й. Л. – като купувач, на следния недвижим имот (подробно описан): апартамент № , на ет. в жил. бл. в УПИ , кв. по плана на [населено място], [улица], ведно с избено помещение № и 1.432 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, при запазване правото на безвъзмездно ползване и обитаване на имота в полза на жалбоподателите В. Д. Н. и М. Р. Н., докато са живи; отнет е в полза на държавата, на основание чл. 10, във вр. с чл. 4, ал. 1 и с чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД (отм.) – от жалбоподателите В. Д. Н., М. Р. Н. и Е. Й. Л. същият недвижим имот; и е отнета в полза на държавата, на основание чл. 9, във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) – от жалбоподателката Р. В. Н. – сумата 22 900 лв., представляваща действителната цена на следния недвижим имот (подробно описан): апартамент № , на ет. в жил. бл. в УПИ , кв. по плана на [населено място], [улица], ведно с мазе № и 1.188 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, към момента на сключване на сделката от 06.04.2007 г., обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № , том , рег. № , дело № г. от 06.04.2007 г. на нотариус Е. П., между жалбоподателката Р. В. Н. – като продавач и ответницата Г. В. Г. – като купувач; в тежест на жалбоподателите са възложени и разноски и държавни такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните пет правни въпроса: 1) подлежи ли на отнемане от трето, добросъвестно придобило имота лице, което не е доказало произхода на своите средства, с които е придобило имота; 2) изхождайки от реалния характер на договора за заем, следва ли да се приеме, че заем не е предоставен, при наличие на писмен договор и свидетелски показания, сочещи на предаването на сумата, и при липса на данни за осчетоводяването й от заемодателя; 3) при наличие на ясно изразено становище по оспорване на иска и обстоятелствата на които той се основава, допустимо ли е неявяването на страната за отговор на въпроси по чл. 176 от ГПК, касаещи именно становището в отговора, както и ирелевантни за делото въпроси, да се тълкува в нейна вреда; 4) допустимо ли е да се доказват със свидетелски показания доходи, реализирани от дейци на изкуството (музиканти, певци и др.) не по трудово правоотношение, за които не са налице писмени доказателства – ведомости за заплати; и 5) при наличие на влязъл в сила по-благоприятен закон до приключване на съдебното производство, следва ли да се приложи той. По отношение и на петте правни въпроса касаторите поддържат, същите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без да излагат каквито и да било съображения в тази насока.
Ответникът по касационната жалба – ищецът К. в отговора на жалбата излага становище и подробни съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Първите три изведени от жалбоподателите правни въпроса, видно от съдържанието им и от оплакванията в касацианната жалба, са свързани с изводите на въззивния съд за относителната недействителност по отношение на държавата, на основание чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД (отм.), на договора за продажба на процесния недвижим имот – апартамент № , сключен между жалбоподателите В. и М. Н., и жалбоподателката Е. Й. Л., както и за отнемането в полза на държавата, на основание чл. 10, във вр. с чл. 4, ал. 1 и с чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД (отм.) на същия процесен имот от тези жалбоподатели.
За да достигне до тези изводи, въззивният съд е изложил в мотивите към обжалваното решение съображения, че съгласно чл. 7 от ЗОПДИППД (отм.), когато третото лице придобива по възмездна сделка, недобросъвестността му се изразява в знанието на определени факти – не само на факта на осъществявана от прехвърлителя престъпна дейност, но и на факта, че прехвърленото имущество е придобито в резултат на престъпна дейност, като тези факти подлежат на главно и пълно доказване от страната, която се позовава на тях, а знанието за тях може да се предположи, само когато приобретателят е в определена степен на родство с прехвърлителя, даваща основание да се изключи добросъвестността му, съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.). Апелативният съд е приел, че в случая знанието у жалбоподателката Л. (респ. – нейната недобросъвестност) се извежда логически от факта, че договорът за продажба е сключен на датата, на която е допуснато обезпечението на исковете от съда чрез налагането на възбрана върху процесния имот, което именно показва намерението този имот да бъде укрит, както и от факта, че жалбоподателите-прехвърлители В. и М. Н. са си запазили пожизнено правото на ползване върху имота. С оглед това въззивният съд е приел и че целта на сделката не е свързана със задоволяване на жилищните нужди на жалбоподателката Л., в каквато насока са събраните гласни доказателства, а с укриване на имота предвид започналата вече процедура по закона, чрез прехвърляне на голата собственост, без реално предаване на владението върху имота и без реално заплащане на цената по сделката. По тези съображения са споделени изводите на първоинстанционния съд за прогласяването относителната недействителност на сделката – доколкото жалбоподателката Л. е трето недобросъвестно лице, придобило имота възмездно.
Видно от така изложените мотиви към въззивното решение, както и от приложимите в случая разпоредби на чл. 7, т. 2 и на чл. 10, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), произходът средствата, с които третото недобросъвестно лице е придобило имота по възмездната сделка с прехвърлителя, респ. – дали тези средства са придобити от това трето лице (в случая – жалбоподателката Л.) по договор за заем или по друг начин, т.е. – първият и вторият правни въпроси са без никакво значение, както за относителната недействителност на сделката, така и за отнемането на имота в полза на държавата. В тази връзка следва да се отбележи, че при обсъждането на доказателствата по делото, въззивният съд е обсъдил и тези относно твърденията на ответниците-жалбоподатели, че средствата на жалбоподателката Л. за закупуването на процесния имот от жалбоподателите Н. са от заем, даден й от търговско дружество, неучастващо като страна по делото, но видно от изложеното по-горе, тези доказателства не са взети предвид и не са обусловили горните изводи на апелативния съд за недобросъвестнотта на тази жалбоподателка по смисъла на чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД (отм.). По същия начин, въззивният съд е констатирал неявяването на тази жалбоподателка да отговори на поставените й в първоинстанциинното производство въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, но това нейно неявяване също не е взето предвид и по никакъв начин не е тълкувано в нейна вреда, при извеждането на крайните изводи на апелативния съд за относителната недействителност на сделката и за отнемането на имота в полза на държавата.
По горните съображения, първите три изведени от жалбоподателите правни въпроса не съставляват в случая общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като тези три правни въпроса не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и нямат отношение към предмета на спора по делото, респ. – са без никакво значение за крайния изход на същия (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Очевидно, без никакво отношение към предмета на предявените по настоящото гражданско дело искове по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и без никакво значение за изхода на правния спор по тях, е и петият изведен от касаторите правен въпрос – относно приложимостта на „по-благоприятния” закон. Такъв правен принцип за прилагане на най-благоприятния за дееца закон е установен в наказателното право – чл. 2, ал. 2 от НК, но той е неприложим в гражданското правораздаване.
Четвъртият изведен от жалбоподателите правен въпрос е свързан с извода на въззивния съд, че не кредитира събраните по делото гласни доказателства, досежно генерирани от жалбопадателя В. Д. Н. приходи като музикант към Б. – хотел-ресторант „В.” в [населено място] и от участия по сватби в периода 1982-1990 г. За да достигне до този извод, апелативният съд е обсъдил, както събраните по делото свидетелски показания, така и писмените доказателства и заключението на вещото лице по делото, и при съвкупната им преценка е приел, че по делото няма данни този жалбоподател да е работил на щат при Концертна дирекция К. и да е получавал трудови възнаграждения или хонорари (т.е. не по трудово правоотношение) като оркестрант, нито пък да е плащал дължими данъци върху такива приходи. Така изложените мотиви на въззивния съд са при точно приложение на процесуалноправните норми на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и при съобразяване със задължителната практика на ВКС по тяхното прилагане. С оглед това, по отношение на четвъртия изведен от касаторите правен въпрос не е налице посоченото от тях допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване – този правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Както вече беше посочено, в изложението на жалбоподателите не са изложени и развити каквито и да било съображения за наличието на това допълнително основание, а несъгласието им с горните правни изводи на въззивния съд и оплакванията им в касационната жалба за допуснати от него процесуални нарушения, не са такова основание за допускане на касационното обжалване. Освен това, апелативният съд не е приемал в мотивите към обжалваното решение, че е недопустимо да се доказват със свидетелски показания доходи, реализирани от дейци на изкуството не по трудово правоотношение, когато за тях не са представени писмени доказателства, каквато е постановката на този четвърти правен въпрос, поради което – от този аспект, и той се явява неотносим и такъв без значение за изхода на правния спор по делото.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 938/29.04.2013 г., постановено по гр. дело № 97/2013 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.