О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
гр. София 04.07.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1760/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета Т. А. Т., чрез адв. Т. П., против решение № 7/07.01.2016 г., постановено по гр.д. № 757/2015 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е отменено решение от 22.07.2015г., постановено по гр.д. № 1334/2011 г. по описа на Районен съд – Козлодуй и са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във вр.чл.422,ал.1 ГПК от касатора против Й. С. Й.,К. А. М.,В. Н. С. и [фирма].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е формулирал следните въпроси: 1/ Дали причинената вреда по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, изразяваща се в заплащане на неизвършени СМР от организациите и лицата по чл. 4, т. 1-3 ЗДФИ, е пряка и непосредствена последица от поведението на начетеното лице в случаите, когато начетеното лице е подписало протокол за приемане на СМР, които са отчетени, но реално не са извършени; 2/ Действа ли умишлено начетеното лице, осъществяващо контролни функции по извършването на СМР в случаите, когато е подписало протокол за приемане на СМР, които са отчетени, но реално не са извършени; 3/ Дали следва да се счита за опровергана официалната доказателствена сила на акта за начет и размества ли се тежестта на доказване, ако се установи, че доказателствената сила не може да бъде оборена по независещи от ответниците причини. По отношение на първите два въпроса твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, позовавайки се на приложените съдебни актове: постановление № 7/17.06.1981г., решение № 226/18.03.2009 г. гр.д. № 926/2008 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 69/21.05.2012 г. по гр.д. №516/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 1131/09.10.2013 г. по гр.д. № 4189/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 68/20.02.2013г. по възз.гр.д. № 782/2012 г. по описа на Окръжен съд Враца, решение № 188/07.08.2013 г. по гр.д. № 954/2012 г. по описа на Районен съд-Козлодуй.По въпросът, формулиран в т. 3 сочи основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от [фирма], в който се излагат съображения, че не са налице основания за допускане до касационна проверка на обжалваното решение, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Ответниците Й. С. Й.,К. А. М. и В. Н. С. не се депозирали писмен отговор и не взимат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да се произнесе с обжалваното решение Окръжен съд – Враца е бил сезиран с въззивни жалби от ответниците в първоинстанционното производство – К. А. М., [фирма] и Й. С. Й. срещу решение от 22.07.2015 г. по гр.д. № 1334/2011 г., с което са уважени предявените против тях солидарно с В. С. установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ал.1 ГПК за сумите, присъдени в полза на [община] по ч.гр.д. № 872/2010г. по описа на РС Козлодуй, като на основание чл. 265 ГПК към въззивните жалби се е присъединила и В. С.. Въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по искова молба на [община], с която са предявени против Й. С. Й., К. А. М., В. Н. С. и [фирма] при условията на субективно съединяване установителни искове по чл. 422 вр. чл.124 ал. 1 ГПК за установяване дължимост на суми присъдени в заповедно производство по частно гражданско дело № 872/2010г. по описа на РС-Козлодуй, както следва: главница в размер на 13 294,84 лева, представляваща парично вземане по акт за начет № 11040055/17.12.2008г. на АДФИ [населено място], лихва върху главницата в размер на 4490,26 лева за периода от 02.08.2006 г. до 17.12.2008г., както и разноски по делото в размер на 355,70 лв. Първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни и доказани и ги е уважил. Противно на първоинстанционното решение, във връзка с наведените оплаквания в подадените жалби, въззивната инстанция е счела, че посредством приложените доказателства е оборена презумпцията за истинност на констатациите в акта за начет в смисъл, че не всички от заплатените СМР са били реално извършени и е причинена вреда на [община] в размер на исковата сума – главница. Съдът е взел предвид, че актът за начет и констатациите в него за нанесена вреда са изградени изключително върху заключението на назначеното в хода на финансовата инспекция в.л. Р. относно извършените СМР, дадено около 2 години след извършването на самите СМР. Кредитирал е с доверие показанията на свидетелите П., Р., С., М.. При установяване на относимите обстоятелства е взел предвид и заключението по изслушаната и приета специализирана техническа експертиза, според което при изготвяне на заключението на вещо лице Р. извършените СМР са заличени и не е възможно установяването им, тъй като същите не могат да запазят действителния си обем и вид след изтичане на 1 година от извършването им и към датата на изготвяне на заключението действителния обем на извършените СМР не може да се определи. Освен това от експертизата и данните по делото се установява, че и преди процесния ремонт и след него са вършени различни ремонти по коритото на реката. Съдът се е позовал и на приложения и приет по делото КП/16.11.2006 г. на комисия, назначена от Областен управител В. по повод сигнал от кмета на Общината, в който са отразени резултати от проверката на три обекта, между които и процесния,според който и трите обекта са завършени, като комисията е дала предписания за отстраняване на документални пропуски. Този протокол е бил подписан и от кмета на Общината, материалната му доказателствена сила не е оборена, а пред въззивна инстанция са изслушани членове на комисията – свидетелите И. и С., които потвърждават отразеното в него. При тези данни въззивният съд е приел, че актуваните с протокол образец № 19 СМР по почистване коритото на р. О. в границите на [населено място] са извършени действително и в цялост, а констатациите в акта за начет са оборени по несъмнен и категоричен начин. Съдът е посочил изрично, че съгласно чл. 21, ал.1, т. 1 ЗДФИ претендираната с акта вреда трябва да е причинена умишлено – лицето трябва да е действало противоправно, осъзнавайки вредните последици, които ще настъпят от действията му, целейки или допускайки настъпването им, а доказателства в тази посока не са приложени по делото, тъй като подписването на протокол образец 19 не обуславя умишлено действие. Взето е и предвид, че липсват доказателства между действията на физическите лица, подписали протокола и претендираните щети. При тези съображения въззивният съд е счел за неоснователни исковете срещу физическите лица – преки причинители, което е обусловило и изводът му за неоснователност на иска спрямо търговското дружество – извършител на СМР, чиято отговорност е производна. При тези съображения Окръжен съд – Враца е отменил първоинстанционнто решение и е отхърлил предявените искове.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите, формулирани в т. 1 и т. 2 се отнасят до правилността на направените от въззивния съд изводи по същество на спора. Въззивният съд е приел, че доказателствената сила на акта за начет е опровергана, следователно не се установява, констатираните в него вреди действително да са настъпили. Съдът не е изследвал хипотеза, в която начетеното лице е подписало протокол за СМР, които действително не са извършени, а като се е позовал на събраните доказателства е стигнал до фактическото заключение, че почистването на коритото на р.О. по договор от № 19/17.07.2006 г. е извършено Вторият въпрос е свързан с вината на начетеното лице, като елемент от фактическия състав за възникване на отговорността по чл. 21, ал. 1, т. 1 вр. чл. 23, т. 3 и чл. 21, ал. 2 ЗДФИ, а съдът изрично е посочил, че не са събрани доказателства в тази посока. Несъгласието с решаващите изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка. Съобразявайки задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се посочи, че основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Ето защо поставените въпроси в т. 1 и т. 2 не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че касаторът не е обосновал и наличие на претендираните от него допълнителни предпоставки. Представил е Тълкувателно постановление на Пленума на ВС и решение по 290 ГПК на ВКС, които отговарят на изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не разрешават въпрос, който е разрешен в противоречие в обжалваното решение. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото отново липсва идентитет на разрешаваните въпроси и фактическата обстановка, а и не са представени доказателства за влизане на приложените решения в сила.
Формулираният в т. 3 въпрос също не може да обуслови наличие на основание за допускане до касационна проверка. Самият той е неточен и неконкретизиран, за настоящият състав не става ясно какво питане повдига жалбоподателят. Освен това при преценка на събраните доказателства съдът приема, че доказателствената сила на акта за начет е опровергана, т.е. липсват изводи, като тези обективирани във въпроса. От друга страна касаторът бланкетно се е позовал и не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280 ,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати действително направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7 / 07.01.2016 г., постановено по гр. д. № 757/2015 г. на Окръжен съд- Враца.
ОСЪЖДА [община], ЕИК[ЕИК], представлявана от Кмета – Т. А. Т., да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000 лв./хиляда лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: