О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
С. 10.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1469 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. [фирма] [населено място],представлявано от управителите Д. и Иванов,чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 330 от 14.11.12г. по в.гр.д. № 729 по описа за 2012г. на Окръжен съд Хасково,с което е потвърдено решение № 246 от 25.07.12г. по гр.д.№ 683/12г.на Районен съд Димитровград,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, се иска да се допусне касационно обжалване по въпроса дали при извършване на подбор работодателят е длъжен да посочи критериите за оценка и подробно да определи съдържането на отделните показатели за оценяване.Според касатора по този въпрос постановеният въззивен акт е в противоречие с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 525 от 12.06.10г.на ІV г.о.на ВКС и № 187 от 15.03.10г.на ІІІ г.о. на ВКС.Без да формулира изрично друг въпрос,се позовава на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 126 от 2.05.11г.на ІІІ г.о.на ВКС,в което е определено съдържанието на понятието „съкращаване в щата”.Излага и тезата си,че при преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд не се е съобразил с правилата на логиката,с което са нарушени изискванията на т.3 от ТР № 2 от 2.07.04г. и ТР №1 от 17.07.01г.- двете на ОСГК на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел,че независимо от наличието на реално осъществено съкращаване на щата на заеманата от ищеца длъжност „машинист,локомотивен,влакова работа ІІ гр.”, извършеното на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ уволнение е незаконосъобразно,поради нарушение на изискванията за осъществяване на подбор.При наличие на оспорване, работодателят не е ангажирал доказателства,с които да установи,че отразените в протокол № 25 от 24.02.12г. за подбор оценки отговарят на обективните данни и че е правилен извода му,че ищецът се е справял незадоволително с работата и не е притежавал необходимите знания и умения за изпълняваната длъжност.
При тези мотиви,поставеният от касатора въпрос съставлява годно общо основание за допустимост,съгласно приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,доколкото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд.По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото същият е разрешен от съда в съответствие с установената с ТР №3 от 16.01.12г.по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС практика. Съгласно цитираното решение – преценката на работодателя кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре /включително и относно начина на изпълнение на работата / – подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 от КТ. Съдебният контрол е за законосъобразност и при него съдът проверява приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по установените критерии.В предметния му обхват се включват всички релевантни за законността на уволнението правни въпроси. При оспорване на протокола за подбор/който е частен свидетелстващ документ и доказателствената му тежест се преценява съобразно правилата на чл.193 ал.3 от ГПК/,съдът е длъжен да извърши преценка на всички изложени възражения, включително и относно начина,по който са формирани посочените оценки, определянето на относителната тежест на всеки един от избраните от работодателя критерии и извършеното от работодателя съпоставяне на участниците в подбора.
Цитираните от касатора решения,постановени по реда на чл.290 от ГПК не установят противоречие с практиката на ВКС,защото са постановени преди ТР №3 от 16.01.12г.по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС, с което на основание чл.292 от ГПК вече е премахнато съществуващото до тогава противоречие при разрешаването на въпросите,свързани с подбора.
С оглед на изложеното като счита,че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от № 330 от 14.11.12г. по в.гр.д. № 729 по описа за 2012г. на Окръжен съд Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.