5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№589
София, 26.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 320/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К. от [населено място], област П., чрез процесуалния си пълномощник адвокат Я. Я., срещу решение № 1995 от 03.11.2014 г. по гр.д. № 2513/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав, с което: след отмяна на решението на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 6-ти състав от 01.04.2014 г. по гр.д. № 10986/2012 г. в осъдителната част, е отхвърлен предявеният от К. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу [фирма] за присъждане на сумата 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майката на ищеца Надежда С. К., настъпила на 15.08.2007 г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 15.08.2007 г., като е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част – за разликата над 70 000 лв. до 150 000 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. К. изразява несъгласие с квалифицирането на споразумението със застрахователя като спогодба по см. на чл.365 ЗЗД, по силата на което му е изплатено обезщетение в размер на 10 000 лева. Поддържа, че въззивният съд не е тълкувал споразумението съобразно критериите по чл.20 ЗЗД и не е съобразил, че с него не се обезщетяват всички вреди на пострадалия, а предложеното от застрахователя обезщетение не е съобразено със съдебната практика към момента на увреждането, нито са налице „взаимни отстъпки” на страните при сключване на споразумението. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение по същество, с което да се уважи прекия иск срещу застрахователя, ведно със законната лихва от увреждането.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които се поддържат допълнителните предпоставки по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – Застрахователно [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник ст.юрисконсулт Х. Х., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, по съображения в писмен отговор.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав, след преценка на доказателствата по спора и клаузите на подписаното между страните споразумение от 03.11.2008 г. е приел, че последното има характер на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. По силата на споразумението са приети за погасени заявените от ищеца права за заплащане на допълнително обезщетение за понесени от смъртта на майка му неимуществени вреди. Зачетено е изричното изявление на ищеца, че със споразумението се считат обезщетени всички вреди от увреждането, обвързващо застрахователя и пострадалия, както и изявлението, че след изпълнение на поетите с него задължения на застрахователя, ищецът няма да има други претенции от какъвто и да било характер към застрахователя и към наследниците на виновния за произшествието водач. Въззивният съд се е позовал на задължителна за него практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Във връзка с твърдението на касатора за несъобразяване на критериите по чл.20 ЗЗД/ т.І.1. от изложението/ не е формулиран конкретен правен въпрос, обосноваващ наличието на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Неизпълнението на това задължение на касатора съставлява достатъчно основание за отказ да се допусне обжалването, без да се изследва доказаността на поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна, в тази част от изложението се съдържат единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – чл.9, чл.20 и чл.365 ЗЗД, които не биха могли да се преценяват в стадия по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Относно обвързаността на съда с процесното споразумение се поддържа допълнителната предпоставка по т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на първоинстанционното решение по делото, както и първоинстанционни дела/ без данни за влизането им в сила/, постановени по преки искове на останалите наследници на починалата при ПТП Надежда К.. Дори и да се счете, че настоящият състав би могъл да конкретизира в тази насока относим за изхода на спора правен въпрос, невлезлите в сила решения/едно от които е отмененото от САС първоинстанционно решение по настоящото дело/ са извън обхвата на посоченото допълнително основание за допускане на обжалването. В този смисъл е т.3 от цитираното тълкувателно решение.
Липсва изрично формулиран правен въпрос и по отношение действителната стойност на вредата и предпоставките за освобождаване от отговорност на застрахователя на делинквента. Независимо от това, в случая е необходимо да се отрази, че цитираните и представени от касатора ТР № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС, както и решения на ВКС, ТК, постановени по: т.д. № 114/2010 г., по т.д. № 1106/2011 г. и по т.д. № 619/2011 г. не касаят аналогични разрешения и затова не биха могли да се преценят като относими към поддържаното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
В раздел ІІІ от изложението са формулирани следните правни въпроси, с твърдение, че те са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото: „ 1. Обвързан ли е съдът със сключено от страните споразумение, което не отговаря на условията на чл.365 ЗЗД – едната страна не е направила отстъпки, или когато взаимните отстъпки са явно нетъждествени по обем; 2. Следва ли съдът да зачете подписан между страните договор, когато същият противоречи на чл.9 ЗЗД и явно е в противоречие с обичаите в практиката и добросъвестността. Ако едната страна си е послужила със заблуждаващи клаузи в договора и по този начин е мотивирала другата да сключи договора, то може ли неизправната страна да черпи права от този договор; 3. Винаги ли искът по чл.226 КЗ трябва да се отхвърли като неоснователен само поради формалното наличие на споразумение или съдът трябва при всеки отделен случай конкретно да тълкува договора съобразно чл.20 ЗЗД, както и да извърши проверка отговаря ли спогодбата на изискванията на закона, обичаите в практиката и добросъвестността; 4. Има ли право увреденото лице да търси разликата между определено и изплатено, по споразумение със застрахователя, обезщетение и действителния размер на претърпяната вреда тогава, когато е очевидно, че размерът на обезщетението драстично се разминава с действителния размер на претърпените вреди и 5. В конкретния случай сключеното споразумение има ли характеристиките на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД и в кои случаи сключените извънсъдебни споразумения със застрахователя на гражданската отговорност на делинквента имат правопогасяващо действие спрямо правото на иск срещу същия. На какви условия трябва да отговаря една спогодба, за да е обвързваща за съда?”
Отговорът на част от тези въпроси е свързан с конкретната преценка на договорните клаузи, обективирани в сключеното споразумение, осъществена от въззивната инстанция при решаване на материалноправния спор по същество. Друга част от въпросите е относима към невъведени в процеса възражения за недействителност на споразумението и към правилността на изразеното от решаващия състав на САС становище, че споразумението има характеристика на спогодба по см. на чл.365 ЗЗД. Според т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС при селектирането на касационните жалби не би могло да се преценява правилността на атакувания съдебен акт, като е направено и ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281, т.3 ГПК.
Липсва основание за допускане на обжалването по въпрос № 4, предвид постоянната практика на ВКС, обективирана в решение по т.д. № 333/2012 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1104/2009 г., ІІ т.о., решение по гр.д. № 220/2010 г., ІV г.о. и др., според която пострадалият няма право да търси репариране на вреди, предмет на валидно извънсъдебно споразумение със застрахователя, в което е заявен валиден и допустим отказ от права от страна на третото увредено лице. Само когато увреденият и застрахователят не са изразили ясно и категорично своята воля относно дължимостта и размера на обезщетението, пострадалото лице има право да претендира обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя за разликата над размера, определен и изплатен по постигнатото със застрахователя извънсъдебно споразумение и действително претърпените вреди. Тази практика е съобразена изцяло при постановяване на атакуваното въззивно решение, при отчитане на конкретните договорни клаузи на споразумението от 03.11.2008 г.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1995 от 03.11.2014 г. по гр.д. № 2513/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: