О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
гр. София, 24.09.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2084/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. Х. от [населено място] срещу определение № 201 от 17.06.2019 г., постановено по т. д. № 1322/2019 г. от състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на М. Х. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение № 20 от 07.08.2018 г. по т. д. № 1008/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., в частта за обезсилване на решение № 695 от 11.04.2016 г. по в. гр. д. № 2415/2015 г. на Апелативен съд – София в частта, с която след частична отмяна на решение по гр. д. № 131/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград е отхвърлен иска на „Е.” Е. с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 99, том І, рег. № 3090, дело № 93/113 г., сключен на 29.08.2013 г. между Н. М. Б., Х. П. Б. и Д. Х. Б., до размер на Ѕ идеална част от прехвърлените права, принадлежали на Х. П. Б., и е прекратено производството по делото в тази част.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Частната жалбоподателка изразява несъгласие с извода в определението за предявени два самостоятелни иска с правно основание чл.135 ЗЗД в производството, по което е постановено решението, предмет на търсената отмяна. Поддържа, че е бил предявен само един иск за обявяване на относителна недействителност на две разпоредителни сделки с различни недвижими имоти, които са разгледани от съда като общ предмет на спора и поради това за допустимостта на молбата за отмяна е без значение кои са страните по всяка една от сделките. Навежда доводи, че доколкото искът по чл.135 ЗЗД е насочен към попълване имуществото на длъжника спрямо неговите кредитори, за нея съществува правен интерес от законосъобразното му провеждане и по отношение на договора за дарение, по който тя не е страна, а оттук – и за отмяна на решението в частта за неговото отхвърляне.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника в производството за отмяна „Е.” Е. – [населено място], който изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
За да остави без разглеждане молбата на М. Х. за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 1008/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., в частта, с която е обезсилено решение от 11.04.2016 г. по гр. д. № 2415/2015 г. на Апелативен съд – София и е прекратено производството по делото в частта относно предявения от „Е.” Е. против Х. Б., Н. Б. и Д. Б. иск с правно основание чл.135 ЗЗД, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като молителката М. Х. не е страна по иска по чл.135 ЗЗД с предмет обявяване относителната недействителност на сключения между тримата посочени ответници договор за дарение на недвижим имот от 29.08.2013 г. във формата на нотариален акт № 99, том І, рег. № 3090, дело № 93/2013 г. на нотариус Д. С.. Молбата е преценена като допустима и е разпоредено разглеждането й в открито заседание в частта, с която е поискана отмяна на решението по т. д. № 1008/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., в частта относно предявения от „Е.” Е. против Х. Б., Н. Б. и М. Х. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договор за продажба на друг недвижим имот от 15.11.2012 г. във формата на нотариален акт № 121, том І, рег. № 4008, дело № 113 на нотариус Д. С. с рег. № 499.
Обжалваното определение е правилно.
Легитимацията за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение по реда на Глава двадесет и четвърта ГПК е уредена в чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК. Съгласно чл.303, ал.1 ГПК, отмяна на влязло в сила решение на основанията по чл.303, ал.1 ГПК може да поиска заинтересованата страна, а съгласно чл.304 ГПК – и лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото (чл.216, ал.2). В практиката на ВКС по приложението на чл.303 ГПК и чл.304 ГПК е възприето разрешението, че заинтересована страна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК е участвалата в делото страна, за която влязлото в сила решение е неблагоприятно като правен резултат, респ. че в хипотезата на чл.304 ГПК правото на отмяна принадлежи само на неучаствалите в делото необходими другари на ищеца/ответника.
Влязлото в сила решение, чиято отмяна е поискана с молбата на М. Х., е постановено по повод касационна жалба срещу решение на въззивен съд, с което е осъществен инстанционен контрол върху решение за отхвърляне на обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.135 ЗЗД. Д. на частната жалбоподателка, че с решението е разгледан само един иск с правно основание чл.135 ЗЗД, който има общ предмет, е неоснователен. Предмет на спора е относителната недействителност на две отделни разпоредителни сделки – договор за продажба и договор за дарение, с които са прехвърлени два различни недвижими имота на различни приобретатели, като всяка сделка е предмет на самостоятелен иск по чл.135 ЗЗД. Молителката – сега частен жалбоподател, М. Х. е страна само по договора за продажба и в това качество е била ответник само по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, с който е поискано от съда да обяви продажбата за недействителна по отношение на ищеца „Е.” Е.. От участието на молителката като ответник по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен по отношение на договора за продажба, произтича нейната легитимация за подаване на молба по чл.303 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС в частта, с която е разгледан този иск (при условие, че решението е неблагоприятно за нея). Поради обстоятелството, че не е страна по другата разпоредителна сделка – договорът за дарение, и съответно по предявения във връзка с него иск по чл.135 ЗЗД, молителката не притежава необходимата легитимация по чл.303 ГПК (както и по чл.304 ГПК) да иска отмяна на влязлото в сила решение в частта, касаеща произнасянето по същия иск. Принадлежността на имота, обект на договора за дарение, към патримониума на прехвърлителя – длъжник по смисъла на чл.135 ЗЗД, не е аргумент за наличие на правен интерес от търсената отмяна и поддържаните в тази насока доводи в частната жалба не се възприемат от състава на ВКС.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 201 от 17.06.2019 г., постановено по т. д. № 1322/2019 г. от състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на М. М. Х. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение № 20 от 07.08.2018 г. по т. д. № 1008/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., в посочената в определението част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :