О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
гр. София 07.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4666/2017 год.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Е. П. в качеството й на процесуален представител на Т. Г. С. против определение № 3290/11.10.2017 г. по гр.д № 4985/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната ? жалба с вх. № 89418/03.07.2017 г.,като процесуално недопустима и е прекратено производството.
В частната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на постановеното определение. Изложени са съображения, обуславящи необходимостта от замяна на допуснатото обезпечение.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на производството по нея, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 16520/22.06.2017 г., постановено по гр.д № 7820/2017 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 390 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, предявим от Т. Г. С. против [фирма] чрез налагане на възбрана на недвижим имот, при гаранция в размер на 10 000 лв. Оставена е без уважение молбата в частта, с която е поискано налагането на възбрана върху други посочени недвижими имоти и запор върху сметките на бъдещия ответник. Определението е обжалвано с частна жалба вх.№ 89418/3.07.2017 год. от Т. Г. С.,като е уточнено с молба вх.№ 97923/20.07.2017 год. , че жалбата има характер на молба по чл. 398 ГПК за замяна на наложените обезпечителни мерки с други,поради отчуждаване на възбранения имот от бъдещия ответник и алтернативно,ако не бъде уважено искането по чл.398 ГПК,да се счита същата като частна жалба по смисъла на чл.396 ГПК. Софийски градски съд е постановил определение на 14.08.2017 г. по гр.д. № 7820/2017 г., с което е оставил без уважение направеното искане за замяна,което е потвърдено от Софийски апелативен съд.С обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба вх.№ 89418/3.07.2017 год .срещу определение № 16520/22.06.2017 г., постановено по гр.д № 7820/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с която е сезиран ,е процесуално недопустима поради липса на предмет,тъй като с нея се иска замяна на допуснатото обезпечение,а не се цели отмяна на съдебния акт и е оставил същата без разглеждане.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
В частната жалба не се съдържат конкретни оплаквания в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт,а са изложени оплаквания единствено срещу вида на допуснатата обезпечителна мярка във връзка със заявеното искане за замяна. Софийски градски съд се е произнесъл с определение от 14.08.2017год. по въпроса за правните критерии, от които следва да се ръководи съдът, когато е сезиран с молба по чл.398 ГПК,което е било предмет на обжалване с частна жалба и е потвърдено с окончателно определение № 3289/11.10.2017 г. по в.ч.гр.д. № 4985/2017 по описа Софийски апелативен съд,в което е посочено,че замяната на постановени обезпечителни мерки следва да се допусне по искане на една от страните, при несъответствие между първоначално определената мярка и обезпечителната нужда. Молителят трябва да докаже необходимостта от исканата замяна, а съдът е длъжен да обсъди и възраженията на противната страна. И при замяната на обезпечението важат основните критерии за първоначалното му определяне – да гарантира осъществяване на правата на ищеца при благоприятно за него решение на спора като същевременно да не се обременява ненужно ответника и тази преценка е направена от въззивния съд. С настоящата частна касационна жалба са релевирани идентични оплаквания срещу вида на допуснатата обезпечителна мярка,които обаче не са били предмет на обжалваното определение. Не се съдържа и искане за отмяна на самото допуснато обезпечение, а и за Т. Г. С. липсва правен интерес от подобно искане. При предвидена процесуална възможност за изменение на допуснатата обезпечителна мярка, недопустимо е по реда на обжалването на съдебния акт да бъде постигнат идентичен ефект.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3290/11.10.2017 г. по ч.гр.д № 4985/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: