2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№59
С., 01.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 951 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. К. Ц. против решение № 2089 от 26.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 10753 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав, с което е потвърдено решение от 21.04.2011 г. по гр.д. № 2461/1974 г. на Софийски районен съд, 50-ти състав за тълкуване на решение от 13.10.1975 г. на СРС, Х състав и решение за допълване от 1.07.2011 г. на СРС, 50-ти състав.
Ответникът по касационната жалба Г. Б. С. оспорва същата, а държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството не е подала писмен отговор.
С решението от 13.10.1975 г. по гр.д. № 2461/1974 г. на СРС, V р., Х състав е извършена съдебна делба между Е. Ц., Г. С. и държавата, като делбеният апартамент е разделен на два реални дяла, единият от които е възложен на Е. Ц., а другият е изнесен на публична продан, като след извършване на продажбата от получената цена всяка от страните следва да получи * част без участие на Е. Ц.. С молба от 24.09.2010 г. Е. Ц. е поискала тълкуване на решението, тъй като не е ясно дали тя като страна и съделител на имота следва да участва при извършване на самата публична продан. С първоинстанционното решение е допуснато тълкуване, като е прието, че Е. Ц. не притежава качеството на съделител относно изнесения на публична продан с решението от 13.10.1975 г. недвижим имот и не може да участва в публичната продан в качеството на съделител по реда на чл.354 ГПК, а може да участва в нея по общия ред-като наддавач по реда на чл.489 ГПК. Е. Ц. е подала въззивна жалба, съдържаща доводи, съдът се е произнесъл по непредявени искания за тълкуване, че закона и съдебната практика недвусмислено приемат, че имота, предмет на публичната продан е собственост на съделителите съобразно решението по допускане на делбата, по което в случая тя е съсобственик на * ид.ч. от апартамента, разположен върху целия етаж, предмет на делбата; решението по изнасяне на имот на публична продан няма транслативен характер и собствеността се ликвидира след реализиране на публичната продан и съответно становището на първоинстанционния съд, че не е съделител и участник в изпълнителното производство е незаконосъобразно, поради което е поискала отмяната на решенията на районния съд. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че обжалваните първоначално и допълнително решение на СРС са съответни на закона и на изразената от съдебния състав, постановил решението по делбата воля. Възражението на жалбоподателката Ц., че притежава * от апартамента, разположен на целия надпартелен етаж е прието за неоснователно, тъй като участието й в съсобствеността е прекратено чрез разделяне на този апартамент на два дяла и възлагането на единия дял на нея, а вторият дял е възложен на другите двама съделители, като способът за прекратяване на тяхната съсобственост е публична продан.
К. твърди, че изводите на въззивният съд противоречат на определение № 230/30.05.2009 г. по ч.гр.д. № 133/2009 г. на ВКС, постановено между същите страни, по което и тя е страна, както и на решение № 1068/16.06.2000 г. по гр.д. № 89/2000 г., ВКС, ІV г.о., според което решението, с което делбеният имот се изнася на публична продан, само по себе си не прекратява съсобствеността върху същия, а за да се стигне и до формалното прекратяване на съсобствеността, трябва да бъде извършена и самата публична продан, т.е. решението да бъде изпълнено. Счита, че тъй като и двете инстанции не са се произнесли по искането й, а именно „Е. К. Ц. следва ли да участва като страна в процедурата при извършване на публичната продан?”, то от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото е въпросът: следва ли въззивният съд да отмени решенията на първоинстанционния съд като недопустими и върне делото на СРС за произнасяне по искането за тълкуване на Е. К. Ц. или може да реши въпроса по същество и се произнесе по искането?.
Не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. С определение № 230/30.05.2009 г. по ч.гр.д. № 133/2009 г., ВКС, ІІ г.о. е потвърдено въззивно определение, с което на Е. Ц. е отказано издаване на дубликат от изпълнителния лист за публична продан по делбеното дело, тъй като тя не разполага с право на принудително изпълнение по решението от 13.10.1975 г., а с решение № 1068/16.06.2000 г. по гр.д. № 89/2000 г., ВКС, ІV г.о. е прието, че при делба, при която сграда е обособена в два реални дяла, от които единия е поставен в дял на един съделител, а другия е изнесен на публична продан, като сумата от продажбата следва да бъде заплатена на държавата, то при нереализирана публична продан имотът е държавен към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, т.е. и в двата съдебни акта е прието, че до реализиране на публичната продан съсобствеността върху изнесения на публична продан имот се запазва не между всички съделители, а само между лицата, чиито права следва да се реализират не чрез придобиване на реален дял, а на паричната му равностойност. В същия смисъл са и мотивите в атакуваното решение, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Въпросът, по който се иска допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е свързан с тълкуване на непълна или неясна нормативна уредба, нито с необходимост от създаване на съдебна практика или преодоляване на погрешна практика по приложението на правна норма, каквото е приложното поле на това основание, нито е обосновано защо касаторът счита, че липсата на буквално цитиране на въпроса, по който е поискано тълкуване, води до недопустимост на постановеното решение за тълкуване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2089 от 26.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 10753 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: