3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София,13.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4499/2018 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№4434/09.10.2018 г., подадена от адв. К. Г. – процесуален представител на ищеца В. М. А. от [населено място], област Смолян, против въззивно определение №997/18.9.2018 г. по ч.гр.д.№310/2018 г. по описа Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение №188/09.8.2018 г. по гр.д.№240/2018 г. по описа на Златоградския районен съд, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че „Въззивният състав на настоящия съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск. Както е разяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС в гражданскопроцесуалното право понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински – неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като издател. В случая съображенията на пълномощника на ищеца ,изложени в исковата молба и мотивиращи според него правния му интерес ,тъй като депозираното възражение по чл.414 ГПК не е било подписано от длъжницата М. Б. ,видно от експертна справка №2 /24.02.2017г. на ОД на МВР Смолян, не биха могли да мотивират правен интерес от предявяване на иск по чл.124,ал.4 ГПК, тъй като вече липсва законова възможност за оспорване на депозираното възражение. Ето защо, поради недопустимост на иска, образуваното производство пред районния съд подлежи на прекратяване . Като е стигнал до идентични правни изводи Златоградски районен съд е постановил валидно, допустимо и правилно определение, което следва да бъде потвърдено.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частната касационна жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3, хипотеза втора ГПК, като се поставят пет процесуалноправни въпроса: 1.Длъжен ли е съдът по чл.415, ал.1 ГПК да се отведе на основание чл.22, ал.1, т.5 ГПК при разглеждане на делото по чл.124, ал.4, изречение първо ГПК, по което се оспорва на онова възражение по чл.414 ГПК, послужило като основание/процесуална предпоставка/ за завеждане на делото по чл.415, ал.1 ГПК ?, 2. Налице ли е „друго обстоятелство“ – основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК – пораждащо „основателно съмнение“ в безпристрастността на съда, който разглежда иска по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, с който се оспорва истинността на възражението по чл.414 ГПК, когато същият съд, между същите страни е разглеждал искът по чл.415, ал.1 ГПК ?, 3. В случаите когато въззивният съдебен състав по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК решава частната жалба, изисква ли се от частния жалбоподател да заяви отвод на състава на съда, за да може съдебният състав, който ще решава частната жалба да си направи отвод/сам да се отведе/ на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК при наличие на предвидените там „други обстоятелства“, щом като частната жалба ще се решава в з.з.?, 4. Длъжен ли е съдът по иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК сам да се отведе и без заявен отвод от страните, когато са налице „други обстоятелства“ по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, щом като в качеството му на въззивен съд ще решава в з.з. частната касационна жалба, подадена срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд или не е длъжен под предлог, че за съдебните актове, вземани по частни въззивни жалби в з.з., „другите обстоятелства“ по чл.22, ал.1,т.6 ГПК нямат никакво значение ?, и 5. Преклузията, установена в чл.193 ГПК за оспорване истинността на документите-доказателства, приложима ли е в случаите, когато с иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК се оспорва истинността на документ – заявление на страна по делото, а именно възражение по чл.414 ГПК в едно заповедно производство ?.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и отмяната му.
Във връзка с предмета на делото, съдът констатира, че е образувано тълкувателно дело №2/2018 г. по описа на ВКС ОСГТК, по въпроса „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“
Предвид наличието на образувано тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателното дело.
Предвид на изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.7, във връзка с чл.292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.дело № 4499/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., до произнасяне на ОСГК на ВКС по тълк.д.№2/2018 г. и постановяване на решение по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: