О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр. София 25.01.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2089 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца В. И. Г., чрез адв. Г. Ц. срещу решение от 10.02.2017 г. по в.гр.дело № 365/2016 г. на Монтанския окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решението на Районен съд Монтана от 18.10.2016 г. по гр.дело № 1142/2016 г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иск за отмяна на нотариален акт № 4, том.4, дело № 1056/1995 г. на Нотариус при РС Монтана до размер на 1/4 идеална част и е потвърдено решението на Районен съд Монтана от 18.10.2016 г. по гр.дело № 1142/2016 г. в останалата част, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против И. Н. Т. за разваляне на сключения с нотариален акт № 4/1995 г. договор за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане с прехвърлители И. Г. П. и А. А. А. от една страна и приобретател И. И. Г., починала на 19.12.2012 г. от друга страна до размер на 1/4 ид.част от прехвърления имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], в ж.бл. Л., [улица], вх.А, ап. № 6, поради виновно неизпълнение от ответника И. Н. Т., като неоснователен.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са формулирани въпросите: Според жалбоподателя решението противоречи на константната практика на ВКС и е в противоречие с практиката на останалите съдилища с изключение на М. съд, съобразно казуса, обект на съдебното производство разваляне на алеаторен договор, поради неизпълнение. В изложението подробно са изложени установените според жалбоподателя факти по делото. Счита, че становището на съда, че за изпълнение на алеаторното си задължение да поеме цялостната издръжка на А. А. докато е жива, съгласно контрапрестацията по сделката, не е необходимо ежедневното му присъствие при кредиторката, че щом има средства да осигурява хранителните си и битови нужди не е необходимо да бъде осигурявана с такива, че щом може да пере, мете, чисти, здравословно е добре и не е необходимо да бъде обслужвана, което становище при спорно правоотношение по чл.87,ал.3 ЗЗД при алеаторните договори, какъвто е процесния е в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са и са приложени решение № 633/01.07.2002 г. по гр.дело № 944/2001 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./, решение № 1159/28.10.1994 г. по гр.дело № 655/1994 г. на ВС, II г.о., решение по т.дело № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС, решение № 371/04.11.2016 г., по гр.дело № 933/2015 г. на Горнооряховския районен съд.
Ответникът по касационната жалба И. Н. Т., чрез адв.К. Б. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД.
Съдът е приел, че в частта, с която е отхвърлен иск за отмяна на нотариален акт решението на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да се обезсили. Прието е, че иск за отмяна на нотариален акт е недопустим за разглеждане, че отмяната на нотариален акт, предвидена в чл. 537,ал. 2 от ГПК, е законна последица от уважаване иск за собственост, като разпоредбата е приложима само в случаите, когато с акта са засегнати права на трети лица, различни от участниците в него. Прието е също, че при уважаването на иска, предявен в хипотезата на чл. 537,ал. 2 от ГПК, нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това. Възприета е практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 3 от 29.11.2012г. по т. дело № 3/2012г. на ОСГК, според която на отмяна по реда на чл. 537,ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, поради което и тази норма няма да намира приложение по отношение на нотариалния акт, в който е обективирана сделка, когато между страните се развива производство за развалянето на тази сделка поради неизпълнение. Ако сделката бъде отменена или развалена, легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, респективно е развалена или отменена сделката.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД е отхвърлен.
За да постанови този резултат съдът е приел от правна страна, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане е двустранен ненаименован, формален и алеаторен, като правата и задълженията по него възникват по волята на страните, отразена в договора и с оглед общите разпоредби на ЗЗД за изпълнение на договорите. Прието е, че предпоставка за развалянето му съгласно чл. 87,ал.1 ЗЗД е неизпълнение на задължение по договора по причина, за която длъжникът отговаря, като съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗЗД развалянето се извършва по съдебен ред.
Съдът е приел, че между наследодателката на ищеца А. А. и наследодателката на ответника И. Г. е бил сключен действителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 13.07.1995г., прекратен със смъртта на А. А. на 03.03.2015г. Приел е също, че ищецът е наследник по закон на А. А., наред с починалата 2012г. нейна дъщеря И. Г., заместена при наследяването на А. А. от сина си И. Н. Т.. Според въззивния съд недвижимият имот, предмет на сделката А.А. е притежавала в СИО със съпруга си, починал през 2004г. , поради което и ищецът е наследил от своята майка А. А. 1/4 идеална част от имота, съответно и правото й да иска разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение на насрещната престация съобразно наследствените си права, което право е предявил с твърдения, че ответникът като единствен наследник на приобретателката И. Г. не е изпълнявал задължението по договора да се грижи и издържа А. А.. Прието е за безспорно по делото, че И. Н. е приел наследството на своята майка И. Г., част от което е и задължението й да гледа и издържа А. А.. Приел е за установено от събраните по делото доказателства, че ответникът е изпълнявал това задължение в съответствие с нуждите на А. А., съобразявайки се с волята й и предпочитанията й, чрез ежеседмични посещения, снабдяване с необходимите й лекарства, продукти, дърва за огрев, вършел е тежката физическа работа, като А. е премала този начин на изпълнение, съответстващ на установените й навици на живот – да живее в [населено място], отделно от внука си като здравословното й състояние позволявало да си пазарува, готви, чисти, пере и получава пенсията си. Посочил е, че с влошаване на здравето й , за което по делото има косвени доказателства, и напредване на възрастта й , навършени 91 години, през есента на 2013г. по нейно желание е настанена в дома за стари хора в Б., за което ответникът активно съдействал, изпълнявайки желанието на баба си. Съдът е приел, че ответникът е продължил да я посещава и в дома, и да й осигурява според нуждите й грижи и издръжка. Посочил е, че обстоятелството, че грижи за А. А. е полагал и нейния син В. И., който я довел в дома на 19.11.2013г. и изявил желание да поеме разходите за погребението й, свидетелства за изпълнен от него нравствен дълг, какъвто дължи дете на своя родител и не установява неизпълнение на задълженията от страна на ответника. Прието е за установено от събраните по делото доказателства, че ответникът за периода 19.12.2012г. – 03.03.2015г. е осигурявал на А. А. грижи и издръжка според нуждите и предпочитанията й, в обема съгласно сключения на 13.07.1995г. договор, с което изпълнение е била съгласна, поради което според съда не е налице твърдяното от ищеца неизпълнение на договорното задължение за гледане и издръжка.
С оглед на посоченото съдът е формирал извод, че предявеният иск за разваляне на договора от 13.07.1995г. поради неизпълнение до размер 1/4 идеална част е неоснователен и поради това следва да се отхвърли.
Приел е, че изводите му относно основателността на иска за разваляне на договора съвпадат с направените изводи от първоинстанционния съд и поради това решението в тази част следва да се потвърди.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по въпросите, поставени в изложението на ищеца В. Г.. Същите не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касаят правилността на обжалваното въззивно решение и представляват основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. В изложението на жалбоподателя липсва ясни и точно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. С оглед на тази практика съдът преценява, че жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по настоящото дело. Както вече се отбеляза по-горе въпросите, формулирани в изложението са такива по правилността на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадено в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.288 ГПК Върховният касационен съд трябва да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Тъй като въпросите от изложението не представляват правни въпроси съдът преценява, че не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – т.е. въпросите не са правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК на въззивното решение на Монтанския окръжен съд по поставените въпроси от жалбоподателя-ищец В. Г., чрез адв. Г. Ц..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 10.02.2017 г. по в.гр.дело № 365/2016 г. на Монтанския окръжен съд по касационна жалба вх. № 1217-54298А/17.03.2017 г., подадена от ищеца В. И. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. Г. Ц..
Осъжда В. И. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на И. Н. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 3,вх.А, ап.6 сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: