О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 26.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3610/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма],чрез пълномощник адв.Н. С. срещу решение № 690/25.05.2016 по гр.д.№795/2016 г. на Окръжен съд-Варна.
В касационната жалба се твърди ,че изводите на въззивния съд са необосновани- трудовото правоотношение с ищцата е прекратено по нейно изрично, ясно и недвусмислено изразено желание, в изискуемата писмена форма.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа основание за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставят се въпросите:
-налице ли е основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ при подадена писмена молба с изрично, ясно и недвусмислено изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение;
-допустимо ли е съдът да постанови решението си въз основа на заключение на вещи лица, което излиза извън обхвата на поставената им задача и съдържа предположения, а не категорични заключения за вероятния момент и начин на съставяне на частен документ.
Касаторът счита,че обжалваното решение противоречи на решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№2251/2014 г.,ІV г.о., гр.д.№ 537/2012 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№1383/2012 г., ІV г.о.,без да конкретизира в какво се изразява това противоречие.
Ответницата по касационната жалба Р. Н. А. в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв.Г. Р. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е потвърдено решение №880/08.03.2016 г. по гр.д.№10881/2015 г. на Районен съд-Варна, ХІV състав.С него е уважен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ и е отменена като незаконосъобразна заповед № 8/17.07.2015 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, поради липса на съгласие на служителя . Въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността обменител. На 17.06.2015 г. поискала да бъде освободена от тази длъжност, считано от 17.07.2015 г. и с процесната заповед трудовото й правоотношение е било прекратено. Намерил е, че съдържанието на текста не може да бъде преценено като предложение до работододателя за прекратяване на трудовото правоотношение, а по -скоро като уведомление по чл.326ал.1 вр.с ал.2 и сл.КТ.Според заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза с участието на две вещи лица, подписите в изследваните молби, включително тази от 17.06.2015 г. са положени от ищцата, но най-вероятно в по-ранен етап във времето. Аргументират се с установеното от тях ,че молбата за назначаване на ищцата от 01.11.2012 г. и молбата за прекратяване на трудовото правоотношение от 17.06.2015 г. са изготвени при съвпадащ шрифт на използвания компютър . При форматирането на принтирания текст от двете молби върху двете части на един и същ лист бяла хартия размер А4, получени чрез прокъсване, трасологичните следи от това върху долния и съответно горния край на молбите съвпадат.Всички подписи на ищцата са изпълнени с пишещо средство тип ролер със синя химикална паста, върху отметки изпълнени с черна химикална паста.Цифрите в ръкописния текст са изпълнени от работодателя.Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на касатора, че заключението на двете вещи лица не следва да бъде ценено,тъй като са излезли извън обхвата на поставената им задача, напротив направил е извод, че то е дадено в изпълнение на поставената им задача. Изтъкнал е, че цифровия текст на молбите, за които се твърди,че техен автор е ищцата, е изпълнен от работодателя.В заключение е приел,че ищцата е подписала молбата от 17.06.2015 г. при постъпването й на работа,че тя не представлява надлежно отправено предложение за прекратяване на трудовото й правоотношение, а работодателят не е имал право да го прекрати.Посочил е,че ако предложението е постъпило действително на 17.06.2015 г. работодателят е следвало да вземе отношение в седмодневен срок- до 24.06.2015 г., а в случая обжалваната заповед е издадена на 17.07.2015 г.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението,постановено от въззивния съд. Първият въпрос е поставен в хипотеза, която не е приета в атакувания съдебен акт- направените изводи са в обратен смисъл, а именно,че с оглед текстовото съдържание на подадената молба, тя не представлява предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.Същото се отнася и до втория процесуалноправен въпрос. Въззивният съд изрично е посочил,че не намира за основателно възражението на касатора ,че заключението на вещите лица не следва да бъде ценено . Посочил е ,че то е дадено именно в отговор на поставената им задача , като е изследвана и хартията, върху която са отпечатани документите с оспорено авторство.Съгласно разрешенията в ТР № 1/ 10.02.2010 г. по тълк.дело №1/ 2009 г. на ОСГТК-т.1,за да изпълни приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК поставеният от касатора въпрос следва да е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, а не да произтича от негово становище, което е категорично отречено в мотивите на обжалваното решение.За да бъде обосновано поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът следва да издири и приложи задължителна съдебна практика по поставените въпроси при идентичност на разглежданите случаи и не само да декларира,че е налице противоречие на изводите на въззивния съд с приетите разрешения в нея, но и подборно да аргументира в какво се изразява то. Практиката следва да е създадена при пълен идентитет на фактология и правни изводи. Само първото от приложените решения на ВКС може донякъде да бъде преценено като относимо ,но не е налице противоречие на формираните от въззивния съд изводи с разрешенията,които се съдържат в тях относно: заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, което е бланкетно; задължението на работодателя за уведомяване, когато служителят е престанал да се явява на работа; срока, за който страната дала предложението се счита обвързана от него.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
Не може да бъде уважено искането на ищцата да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, тъй като не са представени доказателства, които да установяват извършването им.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 690/25.05.2016 по гр.д.№795/2016 г. на Окръжен съд-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: