2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
С., 03.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 559/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество /ЗД/ [фирма] – [населено място], срещу решение № 152 от 26.01.2011 г., постановено по гр. д. № 856/2010 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. С посоченото решение е потвърдено постановеното от Софийски градски съд решение от 30.06.2007 г. по гр. д. № 1765/2007 г. в обжалваната с въззивната жалба на ЗД [фирма] част, с която застрахователното дружество е осъдено на основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ да заплати на В. Б. М. обезщетение за неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие на 09.01.2005 г. в размер на сумата 20 000 лв., ведно със законните лихви от 08.05.2007 г. и деловодни разноски.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като изводите на въззивния съд за наличие на деликт и на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между него и виновния за произшествието водач не кореспондират с доказателствата по делото, а размерът на присъденото обезщетение е определен в противоречие с установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. В касационната жалба са изложени и съображения за неправилна преценка на степента на съпричиняване на вредите от пострадалия ищец, довела до нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а като значими за изхода на делото са посочени въпросите : Налице ли е деликт; Налице ли е валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”; Размер на вредата; Размер на справедливото обезщетение с оглед изискването на чл.52 ЗЗД и степента, в която пострадалият е допринесъл за увреждането. К. твърди, че въпросите за начина на доказване на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” и за определяне степента на съпричиняване от страна на пешеходец, пресичащ пътното платно в пияно състояние в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, са решени от въззивния съд в противоречие с практиката в решение № 527/55 г. по гр. д. № 963/55 г. на ВС, ІV г. о., и решение № 1350/14.01.2009 г. по гр. д. № 5914/2007 г. на ВКС, ІІ г. о. Относно въпроса за размера на справедливото обезщетение се позовава на отклонение от задължителната практика в ППВС № 4/1968 г.
Ответникът по касация В. Б. М. от [населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната с въззивната жалба на ответника ЗД [фирма] осъдителна част, след като е приел, че са доказани предпоставките от фактическия състав на чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ за ангажиране отговорността на ЗД „Б. И.” в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца В. Б. М. в резултат на пътно – транспортно произшествие на 09.01.2005 г., причинено виновно и противоправно от застрахован със застраховката водач на превозно средство. Вината и противоправността на водача, причинил процесното ПТП, са приети за безспорно доказани от приложеното влязло в сила решение по НАХД № 4851/2005 г. на Софийски районен съд, с което водачът е признат за виновен в извършване на произшествието /съставляващо престъпление по НК/ и е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78А НК. Изводът за наличие на валидно възникнало и съществувало към 09.01.2005 г. застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между водача и ответника е направен въз основа на неоспорените писмени доказателства – констативен протокол за ПТП и справка от Гаранционен фонд, в които е удостоверено, че към посочената дата гражданската отговорност на водача е била застрахована от ЗД [фирма] със застрахователен договор от 01.01.2005 г., оформен писмено в застрахователна полица със срок на валидност 01.01.2005 г. – 31.12.2006 г.
За да счете за справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД присъденият от първата инстанция размер на обезщетението – 20 000 лв., въззивният съд се е позовал на заключението на съдебно – медицинската експертиза по делото и на депозираните свидетелски показания относно обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изрично е акцентирал върху продължителния период на лечение /повече от осем месеца, през три от които пострадалият е бил неподвижен на легло, а след това се е придвижвал с патерици/, както и върху установените от вещото лице – ортопед трайни и необратими остатъчни последици от травмите, а именно – постоянни болки в областта на увредения долен крайник и ограничаване движението на колянната става с 10 градуса и на глезенната става с 30 градуса, създаващо затруднения при клякане, ходене и качване на стълби. При определяне на обезщетението е отчетено съпричиняване на вредите от ищеца в степен 1/5, предвид приетото за доказано нарушение на изискването на чл.108, ал.2 ЗДвП пешеходците да се движат по пътното платно противоположно на посоката за движение на преводни средства, най-близо до лявата му граница, когато няма банкет или е невъзможно използването му. Възражението на ответника за по-голям принос вследствие употребения от ищеца алкохол непосредствено преди произшествието е преценено като неоснователно. Възприетото в тази насока становище е аргументирано със заключението на назначената за целта медицинска експертиза, според което леката степен на алкохолно опиване, в която се е намирал пострадалият, не е рефлектирала върху съзнанието и поведението му на пътя.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаните основания за достъп до касация – чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Поставените от касатора въпроси за наличието на деликт и на застрахователно правоотношение несъмнено са от значение за конкретното дело, но не са обуславящи за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е от значение за изхода на делото, правният въпрос трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващата правна воля на съда по съществото на спора, а не преценката на доказателствата и възприемането на фактическата обстановка. Произнасянето на въззивния съд относно наличието на деликт и на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответното дружество произтича изцяло от преценката на доказателствата и приетите за установени въз основа на тях правнорелевантни факти. Направените в резултат на тази преценка изводи не попадат в приложното поле на касационния контрол и не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, тъй като са израз на решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция, правилността на която подлежи на проверка само и единствено в производството за осъществяване на касационен контрол по реда на чл.290 ГПК. Неотносимостта на въпросите към общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК препятства достъпа до касация по повод на тях, а това прави безпредметно обсъждането на поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за размера на съпричиняването. Несъмнено този въпрос е релевантнен за делото, но е извън очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Въззивният съд е определил степента на съпричиняване след анализ на доказателствата, установяващи поведението на пострадалия ищец по време на произшествието. Евентуалните грешки при преценката на доказателствата и установяването на фактическата обстановка по спора са от значение за правилността на въззивното решение – от гледна точка на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, но не попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Не е доказана и поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото в представеното решение № 1350/14.01.2009 г. по гр. д. № 5914/2007 г. на ВКС, ІІ г. о., въпросът за съпричиняването е разрешен в зависимост от специфичните за конкретния казус факти като е отчетено и въздействието на употребения алкохол върху поведението на увреденото лице. В настоящия случай съдът се е произнесъл по възражението за съпричиняване при различна фактическа обстановка като е отрекъл наличието на причинна връзка между лекото алкохолно опиване на ищеца по време на инцидента и действията му на пътя, съобразявайки заключението на съдебномедицинската експертиза. Различното произнасяне относно степента на съпричиняването е резултат от разликата във фактите по всяко от делата, поради което не сочи на противоречие в практиката при прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД спрямо идентични случаи.
Обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е въпросът за размера на присъденото обезщетение и спазването на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определянето му. Въпреки обуславящия характер на въпроса, касационно обжалване и по повод на него не следва да се допуска поради отсъствие на данни за отклонение на въззивното решение от задължителната практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Решаващият състав на Софийски апелативен съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в пълно съответствие с обективираната в ППВС № 4/1968 г. задължителна практика като е съобразил както указаните в постановлението общи критерии, имащи принципно значение за справедливостта, така и конкретните факти по делото, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” в конкретния случай. След като няма отклонение от задължителната съдебна практика, не се налага решението да се допуска до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 856/2010 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 152 от 26.01.2011 г., постановено по гр. д. № 856/2010 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :