О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
С. 17.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 7708 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от третото за изпълнителното производство лице [фирма] [населено място], представляван от собственика А. против определение № 1720 от 26.07.2013г. по ч.гр.д.№ 1660 по описа за 2013г.на Апелативен съд С., с което е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 590 от 22.02.2013г.против решение № 499 от 13.02.2013г. по ч.гр.д.№ 50/13г. на Благоевградски окръжен съд, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на длъжника И. К. А. в частта й срещу действията на ЧСИ Дервиш с рег.№ 796, обективирани в постановление № 3661 от 28.09.12г., партиден № 118,том ХІ на Агенцията по вписване Б. за възлагане на недвижим имот, срещу който е насрочено принудително изпълнение, оставено е без уважение искането за насрочване на открито съдебно заседание по делото и е оставено без уважение искането за спиране на производството по изпълнителното дело, като е прекратено производството по ч.гр.д.№ 1660/13г.на САС в тази част. Счита така постановения акт за неправилен поради което желае да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество.
Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира подадената частна жалба за неоснователна поради следното :
Във връзка с подадени на основание чл.435 от ГПК жалби от длъжника и от третото лице по изп.д.№ 450/09г. [фирма] [населено място], срещу предприети от частен съдебен изпълнител действия по : – налагане на възбрана, – насочване на принудително изпълнение срещу фирмен ресторант с разгърната площ от 324.26 кв.м., представляващ търговски обект на два етажа в [населено място] [улица], – извършване на опис, – провеждане на публична продан и – постановяване на въвод на купувача, е образувано гр.д.№ 50/13г. на Благоевградски окръжен съд, приключило с решение № 499 от 13.02.2013г. В това производството съдът е преценил подадената от [фирма] гр.Б. жалба за недопустима /с изключение на частта, касаеща възлагането на недвижимия имот, в която я е преценил за неоснователна/ на три основания. Първото е поради просрочие. Второто поради това, че третото лице не е било във владение на имота нито към момента на възбраната и описването на недвижимия имот, нито преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, каквито са изискванията на чл.435 ал.4 и ал.5 от ГПК. Третото е, поради липса на правен интерес от обжалване на постановлението за възлагане на имота, пред вид невнасяне на задатък. С тези съображения съдът е оставил без разглеждане жалбата му.
Относно жалбата на длъжника И. К. А./брат на третото лице С. А./, съдът я е счел за недопустима в частта й досежно налагане на възбрана, насочване на опис, насрочване и провеждане на публична продан и постановяване на въвод, поради необжалавемост на тези действия. Жалбата на длъжника срещу единственото посочено в закона като допустимо за обжалване действие на ЧСИ по възлагане на недвижимия имот, съдът е оставил без уважение като неоснователна поради липса на изложени доводи във връзка с предвидените две възможни основания за оспорване- наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно и имуществото да не е възложено на най-високата цена.
Съдът е оставил без уважение исканията за насрочване на открито съдебно заседание и за спиране на производството по изпълнителното дело
Срещу така постановеното решение е подадена една частна жалба от третото лице и от длъжника, по повод на която е постановено определение № 1720 от 26.07.2013г. по ч.гр.д.№ 1660/2013г.на САС. В него съдът е преценил, че обжалваното решение № 499 от 13.02.2013г. по ч.гр.д.№ 50/13г. на Б. инкорпорира в себе си два самостоятелни акта – определение и решение. Той се е произнесъл по същество само по тази част, която е преценели, че е с характер на определение.
Сега обжалваната му част /тази, която въззивният съд е преценил като имаща характер на решение/, с която е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на [фирма], касаеща решение № 499 от 13.02.2013г. по ч.гр.д.№ 50/13г. на Б., в частта с която е оставена без уважение частната жалба на длъжника И. К. А. досежно действията на ЧСИ Дервиш с рег.№ 796, обективирани в постановление № 3661 от 28.09.12г.и е прекратено производството, е мотивирана с чл.437 ал.4 от ГПК и с т.2 от ТР № 3 от 12.07.2005г.по т.д.№ 3/05г.на ОСГТК на ВКС, съгласно която съответният апелативен съд е функционално компетентен да разгледа само частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд.
Предмет на настоящето производство е само правилността на преценката на въззивния съд за недопустимост на подадена пред него частна жалба срещу акт на първата инстанция, с който е оставена без уважение жалба срещу действия на ЧСИ по възлагане на недвижимия имот и не са уважени искания за насрочване на открито съдебно заседание и за спиране на производството по изпълнителното дело. В този смисъл изложените в частната жалба доводи по същество /за това че съдия- изпълнителят бил допуснал изпълнение върху имот чужда собственост, за това,че имотът е във владение на третото лице, за допуснати нарушения при връчване на поканата за доброволно изпълнение/ са ирелевантни и не могат да бъдат обсъждани.
Съгласно чл.437 ал.4 от ГПК решението на съда, с което той се произнася по подадена жалба срещу подлежащо на обжалване действие на съдия-изпълнител е окончателно и не подлежи на обжалване. Процесуалният ред за контрол за законосъобразността на акта на окръжния съд в посочената част е изчерпан с произнасянето на апелативния съд. Липсата на предвиден процесуален ред обоснова правилността на постановения от Апелативния съд акт. В този смисъл правилно е и позоваването му на т. 2 на ТР № 3 от 12.07.2005г.по т.д.№ 3/05г. на ОСГК и ТК на ВКС /която запазва действието си и при новата уредба на ГПК/, съгласно която в производството по чл.435 и сл. от ГПК въззивният съд не действала като същинска въззивна инстанция, а само като контролна.
Преценката на съда дали да насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на жалбата срещу действията на съдия – изпълнителя и за отказ за спиране на производството по изпълнителното дело не подлежат на самостоятелно обжалване, защото подобна възможност изрично не е предвидена и тъй като те не са преграждащи.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1720 от 26.07.2013г. по ч.гр.д.№ 1660 по описа за 2013г.на Апелативен съд С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.