3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№59
гр. София,29.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1944 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], Русе, срещу определение № 310 от 01.06.2017г. в. т. д. № 672/2016г. от Апелативен съд – Варна, постановено по реда на чл.248, ал.1, ГПК, с което е изменено решение № 49/ 10.03.2017г. по в.т.д. № 672/2016г. на Апелативен съд – Варна, в частта, в която съдът е осъдил масата на несъстоятелността на [фирма] да заплати на Апелативен съд – Варна сумата от 282,38 лева – държавна такса за първата инстанция и сумата от 141,19 лева – държавна такса за втората инстанция, и вместо това е постановил осъждане на [фирма] да заплати по сметката на Окръжен съд – Разград сумата от 282,38 лева – държавна такса за първата инстанция и по сметката на Апелативен съд- Варна – сумата от 141,19 лева, дължима държавна такса за втората инстанция, а в полза на масата на несъстоятелността на [фирма] – сумата от 1900 лева – разноски за първата инстанция.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Сочи, че е изводът на съда, че при прекратяване на производството по делото, поради липсата на правен интерес, обусловена от последващи предявяването на иска негови фактически и правни действия, е необоснован. Счита, че в конкретния случай разноски в полза на синдика не следва да се присъждат, като дължимата държавна такса следва да бъде заплатена от масата на несъстоятелността, тъй като първоинстанционното решение е обезсилено, поради недопустимост на иска. Поддържа, че уважаването на искането на ищеца за присъждане на разноски е предпоставено от уважаването на иска, като в случая не е приложимо правилото на чл.78, ал.2 ГПК – същата урежда изключение от правилото на чл.78, ал.1 ГПК, когато независимо, че искът е уважен, разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, каквато не е настоящата хипотеза. Изложени са съображения, че възлагането на разноски, които не са заплатени предварително от ищеца – в случая държавната такса, е обвързано от уважаването на иска, като по делото съдът е приел, че исковете са недопустими и е прекратил производството.
Ответниците по частната жалба не представят отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на определението по чл.248, ал.1 ГПК апелативният съд е приел, че при прекратяване на отменителен иск се дължи заплащане на държавна такса. Счел е, че отговорността за същата следва да се понесе от ответника по отменителния иск – настоящ жалбоподател, тъй като прекратяването на производството по делото е постановено, поради липсата на правен интерес, обусловена от последващи предявяването на иска негови фактически и правни действия. Въз основа на това, съдът е приел за основателна молбата на синдика по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение, с което е осъдено дружеството в производство по несъстоятелност да заплати държавните такси за първата и втората инстанция и е присъдил разноски в полза на масата. С влязло в сила решение на въззивния съд (същото не е обжалвано) е обезсилено решението на първоинстанционния съд и е прекратено като недопустимо производството по иска на синдика на [фирма] /н/, [населено място], срещу [фирма] /н/ и [фирма], [населено място], по иска по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на безвъзмездна сделка – учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот за срок от 50 години в полза на [фирма], както и по обусловения иск за връщане на учреденото вещно право на ползване в масата на несъстоятелността. Апелативният съд е приел, че интересът от предявяване на конститутивния иск и на обусловения от него иск е отпаднал, с оглед осъществилия се в хода на процеса нов факт – отказ от правото на ползване, направен от [фирма].
Частната жалба е основателна.
Настоящият състав на ВКС намира, че в хипотеза, при която спорът не се разрешава по същество, а делото е прекратено, поради отпадане на правния интерес, свързано с действие на ответник по иска, това само по себе си не е достатъчно за да бъде ангажирана на отговорността за разноските на ответника по иска, тъй като да се приеме противното означава отговорността за разноските при един неоснователен, но допустим иск, по отношение на който по-късно отпада интереса от воденето му, да се понесе от страната, в чиято полза би се разрешил спора. Това би противоречало на цялостната концепция на законодателя, заложена в разпоредбите на чл.78 ГПК, че отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, в случая апелативният съд неправилно е в случая приложил разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а молбата на синдика по чл.248, ал.1 ГПК – отставена без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 310 от 01.06.2017г. в. т. д. № 672/2016г. от Апелативен съд – Варна, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на синдика на [фирма] /н/, [населено място], по чл.248, ал.1 ГПК, за изменение на решение № 49/ 10.03.2017г. по в.т.д. № 672/2016г. на Апелативен съд – Варна, в частта за разноските
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.