5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр. София,28.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №792 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. С., в качеството на синдик на „Мега Мол Русе“ АД /н./, срещу решение №233 от 12.09.2018г. по в.т.д.№417/2017г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане, са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от синдика на „Мега Мол Русе“ АД /н./, срещу „Ю. К. Дивелопмънт“ /Малта/ Л., със седалище Ф., Малта и срещу „Мега Мол Русе“ АД /н./ искове, както следва: иск за обявяване за недействителни, на основание чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ, по отношение на кредиторите на производството по несъстоятелност на договор за особен залог на машини, съоръжения и оборудване от 22.11.2012г., вписан в РОЗ и допълнително споразумение към него от 24.01.2014г., вписано в РОЗ; иск за обявяване за недействителни, на основание чл.647 ал.1 т.2 от ТЗ, по отношение на кредиторите на производството по несъстоятелност на договор за особен залог на машини, съоръжения и оборудване от 22.11.2012г., вписан в РОЗ и допълнително споразумение към него от 24.01.2014г., вписано в РОЗ.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил преобладаващата практика на ВКС относно правната природа на обезпечителните договори, в която се приема, че е възможно обезпечителният договор да бъде и възмездна, и безвъзмездна сделка, като преценката следва да се извърши с оглед на конкретния договор. Счита, че като не е изследвал конкретните особености на договора между ответниците, въззивният съд е нарушил материалния закон и е постановил едно неправилно решение. Изтъква, че процесният договор за особен залог е сключен две години след възникване на обезпеченото вземане и по отношение на него не е налице който и да било от възприетите в практиката на ВКС / решение №97/30.05.2013г. по т.д.№442/2012г. на ВКС, ІV г.о./ критерии, от които би могъл да се направи извод за възмездност на договора
Допускането на касационно обжалване се обосновава с наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следния съществен правен въпрос, обусловил изхода на спора: 1. Договорът за особен залог възмездна или безвъзмездна сделка ли е по смисъла на чл.647 ал.1 от ТЗ? Поддържа, че въпросът е решен в противоречие с решение №97/30.05.2013г. по гр.д.№442/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в което е прието, че договорът за ипотека не може да бъде еднозначно и категорично квалифициран като възмезден или като безвъзмезден договор.
Ответникът по касация „Ю. К. Дивелопмънт“ /Малта/ Л., със седалище Ф., Малта оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Ответникът „Мега Мол Русе“ АД /н./ не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е установил, че на 23.12.2010г. е сключен договор за заем между „Мега Мол Русе“ АД, като заемополучател, и „Ю. К. Дивелопмънт“ /Малта/ Л., като заемодател, на сумата от 250 000 евро, с годишна лихва 6%. На 22.11.2012г. е сключен договор за особен залог между „Ю. К. Дивелопмънт“ /Малта/ Л., като заложен кредитор, и „Мега Мол Русе“ АД като залогодател, на машини, съоръжения и оборудване за обезпечаване на вземането на заложния кредитор по договора за заем, сключен на 23.12.2010г., в размер на 250 000 евро, вписан в РОЗ. С допълнително споразумение /анекс/ от 24.01.2014г. към договора за заем страните са се съгласили че се дължи неустойка в размер на главницата по заема, а именно 250 000 евро, ако заемателят не издължи получената в заем сума до 31.01.2014г. На 24.01.2014г. страните са сключили допълнително споразумение към договора за особен залог, в смисъл че същият ще обезпечава и задължението за заплащане на неустойка по допълнителното споразумение. С решение №172/17.11.2014г. по т.д.№14/2014г. на Русенския окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Мега Мол Русе“ АД /н./, с начална дата 18.04.2013г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Въззивният съд е приел за безспорно, че сделките са сключени в двугодишния срок преди подаване на молбата за несъстоятелност, считано от 21.01.2014г., както и за безспорно, че между страните съществува свързаност по смисъла на §1 т.5 от ДР на ТЗ, като „Ю. К. Дивелопмънт“ /Малта/ Л. притежава 50% от акциите на „Мега Мол Русе“ АД /н./. Също е приел, че договорът за особен залог няма характер на безвъзмездна сделка по смисъла на чл.647 от ТЗ. Посочил е, че тъй като не са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ и на разпоредбата на чл.647 ал.1 т.2 от ТЗ, като по-конкретно не е налице законовото изискване сделката да е безвъзмездна, евентуалните искове с правно основание чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ и чл.647 ал.1 т.2 от ТЗ са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният в изложението правен въпрос не отговаря на общата предпоставка за достъп до касация, въпреки, че е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав. Съгласно разпоредбата на чл.295 ал.1 от ГПК, когато са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Поставеният от касатора въпрос дали договорът за особен залог съставлява безвъзмездна сделка по смисъла на чл.647 ал.1 от ТЗ е обсъждан при първоначалното разглеждане на спора. С постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №224/18.12.2017г. по т.д.№513/2017г., Върховният касационен съд е отхвърлил изцяло като неоснователен предявеният като главен иск по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ и е върнал делото на Великотърновския апелативен съд за произнасяне по евентуалните искове по чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ; по чл.647 ал.1 т.2 от ТЗ и по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ. В същото решение съставът на ВКС е прел, че правната норма на чл.647 ал.1, т.6 от ТЗ в този законов текст включва в своята хипотеза, като елемент от фактическия състав, увреждане на кредиторите в характерния за отменителните искове смисъл, изяснен по-горе, а именно: намаляване на имуществото на длъжника, посредством разпоредителни сделки от негова страна с права и вещи от същото или създаването на опасност от такова увреждане / случаите на учредяване на обезпечения за чужди задължения/. Приел е, че процесните два договора за учредяване на особен залог върху имущество на длъжника за обезпечаване на негови собствени задължения към кредитора са категорично извън обхвата на хипотезите на отменителните искове по чл.647 от ТЗ, и в частност на тази, въз основа на която е уважен главният иск по чл.647 ал.1, т.6 от ТЗ. Съдът е изложил доводите, че последиците на сключен от длъжника в несъстоятелността договор за учредяване на реално обезпечение за необезпечено до този момент вземане срещу него самия се уреждат в разпоредбата на чл.646 ал.2, т.2 от ТЗ, като за уважаването на иск на това основание, се изисква кумулативно: договорът да е сключен след началната дата на неплатежоспособността и същевременно в едногодишен срок, съответно в хипотезата на ал.3 във вр. с ал.4, т.1 на чл.646 от ТЗ на знание за неплатежоспособност в двугодишен срок, преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ. Предвид дадените от касационния съд задължителни указания, с които въззивният съд се е съобразил при повторното разглеждане на делото, не са налице предпоставките по чл.295, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въведения от касатора въпрос.
Независимо от това следва да се отбележи, че разрешение относно реда за защита срещу сключените от длъжника обезпечителни договори, увреждащи масата на несъстоятелността е дадено както с постановеното при първото разглеждане на производството решение по чл.290 от ГПК, така и с решение №238/15.01.2019г. по т.д.№2668/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.. В последното е прието, че съображенията в решение №97/30.05.2013г. по гр.д.№442/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., не касаят исковете за попълване на масата на несъстоятелността. Договорът за ипотека не може да бъде предмет на исковете по чл.646, ал.2, т.2 и т.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г./, не защото принципно не може да се разглежда като безвъзмездна или като явно неравностойна сделка, а защото има специално установен ред за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу учредените от длъжника вещни обезпечения, включително договорите за учредяване на ипотека. Тази защита чрез исковете по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ и чл.647 т.5 и т.6 от ТЗ /ред. преди изменението, ДВ бр.20/2013г./, а понастоящем по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ и чл.647 ал.1 т.4 и т.5 от ТЗ, е предвидена с оглед правните последици на учреденото обезпечение по отношение на разпределението на масата на несъстоятелността и приложението й не е обусловено от това дали при учредяването на ипотеката длъжникът е получил определена облага или не. Дадените разрешения относно договора за ипотека са изцяло приложими и към договорите за залог, включително и процесния договор за особен залог и сключеното допълнително споразумение към него. По тези съображения са неоснователни доводите на касатора за противоречие на обжалваното въззивно решение с решение №97/30.05.2013г. по гр.д.№442/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., съответно не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Наличието на формирана практика по значимия за делото правен въпрос изключва и допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Въпреки изрично направеното от „Ю. К. Дивелопмънт“ /Малта/ Л. искане, не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото към подадения отговор на касационната жалба не са представени доказателства за извършването на такива.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №233 от 12.09.2018г. по в.т.д.№417/2017г. на Великотърновски апелативен съд, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.