1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
ГР. С., 25.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.01.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №29/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. М. и А. М. срещу въззивното определение на Апелативен съд С. /АС/ по ч.гр.д. №2577/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане за връщане на исковата молба на касаторите, поради недопустимост на предявения с нея иск за разваляне на предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен с ответника [фирма].
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намират, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон – неправилно актоприлагане. Изложените доводи са за неправилност на обжалваното определение, като осн. по чл.281,т.3 от ГПК. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, и в частност това по т.3, по цел и предпоставки са различни и не съвпадат с тези по чл.281,т.3 от ГПК. Основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК е налице, когато по конкретен правен въпрос / в случая за допустимостта на иска/ липсва съдебна практика или създадената е остаряла и се нуждае от преосмисляне и осъвременяване при нови обществено – икономически условия, както и при непълен и неясен закон, който се нуждае от тълкуване за еднакво прилагане – ТР №1/19.02.10 г..
Въпросът за допустимостта на иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД- за разваляне по съдебен ред на предварителен договор за продажба на недвижим имот, който няма вещнопрехвърлително действие е застъпен в практиката на ВКС. В нея се приема, че с предварителния договор се обещава продажба на недв. имот /поема се задължение за сключването й/, но не се прехвърля, учредява, признава или прекратява вещно право, за да е приложим чл.87, ал.3 от ЗЗД – Р №29/80 г. на ОСГК, Р№66/61 г. на ОСГК и ТР №84/68 г. В постановеното за подобен случай и цитирано от първоинстанционния съд опр. по ч.т.д. №537/08 г. на второ т.о., по реда на чл.274, ал.3 от ГПК също е прието, че е недопустим иск по чл.87, ал.3 от ГПК за разваляне на предварителен договор за продажба на недвижим имот. По този въпрос практиката е постоянна и непротиворечива, а представената от касатора е за друго – за правото на изправната страна да развали двустранен договор по реда на чл.87, ал.1 и 2 от ЗЗД, за смесения характер на предварителния договор, когато с него продавачът се задължава да построи и прехвърли на купувача жилище, за допустимостта на иск по чл.135 от ЗЗД – и е неотносима към въпроса.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд С. по ч.гр.д. №2577/11 г. от 25.07.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: