О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София,28.04. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 139 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета П. С. А., против решение № 238/26.09.2013 г., постановено от Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 464/2013 г.
Касационната жалба е приподписана едновременно от главен юрисконсулт А. А. и адв. Д. Д..
В касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение, поради наличие на „предпоставките на чл. 280 и чл. 281 ГПК за допускане на касационното обжалване”. Касационни доводи няма, а само бланкетно „изложение” по чл. 280, ал. 1 ГПК – „решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – условие за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В конкретния случай е приложима и нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.”
С молба от 13.11.2013 г., след дадени указания по чл. 285, ал. 1 ГПК, касаторът е изяснил касационните си оплаквания – неправилност на обжалвания акт поради противоречие с чл. 52 ЗЗД, съществено нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и необоснованост.
Насрещната страна К. П. А. чрез адв. Д. Ц. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и отговаря на формалните изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
В молбата от 13.11.2013 г. са изложени съображения за допускане на касационно обжалване, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима в частта, с която общината е осъдена да заплати на К. П. 7000 лв. – обезщетение за причинени й неимуществени вреди от противоправно бездействие на общински служители, на осн. чл. 49, ал. 1 ЗЗД. Решението на окръжния съд, постановено по иска за заплащане на 965,16 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от същия деликт, е окончателно – то е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. В тази част касационната жалба следва да бъде върната като недопустима.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, постановено по иска на К. А. за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди от бездействието на [община], съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд установил, че поради необезопасен и непочистен от сняг тротоар – противоправно бездействие на служители на [община], К. А. счупила глезен с разместване и наместване на костни фрагменти с частично изкълчване; получила също така голям оток и подкожни кръвоизливи. Травматичното увреждане било болезнено и сериозно, наложила се оперативна интервенция и продължително лечение. Пострадалата А. претърпяла болки и страдания при счупването, лечението и пълното възстановяване. Съдът направил извод за осъществен фактически състав по чл. 49, ал. 1 ЗЗД и присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв. При определяне на размера по справедливост, съдът се е ръководил от указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС на РБ, като в конкретния случай е съобразил вида на увреждането, вида и продължителността на лечението, продължителността на гипсовата имобилизация, следоперативните грижи, възрастта на пострадалата, ограниченията в бита, трудовите функции (336 дни временна нетрудоспособност) и социалните контакти; болките по време на инцидента и след това, техният характер, продължителност и интензитет; трайните последици от увреждането – персистиращи отоци и болки при по-тежки натоварвания и козметичен дефект – два белега с дължина 10 см. след операцията; възрастта на пострадалата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът в изложението не е посочил кой е материално правният и/или процесуалноправен въпрос, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е постановил точно атакувания резултат.
Страната се е обосновала със следното: „На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В конкретния случай, като основание за допускане до касация на въззивното решение, сочим хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.”
Горното представлява възпроизвеждане на закона, но не и обосновка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Няма поставен правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в решението си, съответно обосновка какво е конкретното му отношение към резултата по спора. Както е разяснено в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС, касаторът следва да посочи ясно и точно правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, като касационната инстанция не може сама да го формулира или извлече от съдържанието на касационната жалба; Върховният касационен съд може единствено да конкретизира или преформулира поставения от касатора правен въпрос.
В случая съдът не би могъл да уточни въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК било от касационната жалба, в която дори няма касационни оплаквания, или от допълнителната молба от 13.11.2013 г., в която има само изложение на касационни основания по чл. 281 ГПК.
„Противоречието” със съдебната практика също не е изяснено.
Твърдението, че „въпросът”, който и да е той, е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото няма обосновка – касаторът само е цитирал бланкетно съдържанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Нарушението на материални и процесуални норми, както и необосноваността, са касационни оплаквания по смисъла на чл. 281 ГПК, докато проверката по чл. 288 ГПК е по основанията за допускане на самото касационно обжалване.
В случая касаторът в молбата си от 13.11.2013 г., като е възпроизвел законовата уредба по чл. 280, ал. 1 ГПК, бланкетно се е позовал на основанията по чл. 288, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, след което и изложил единствено касационни доводи по чл. 281 ГПК за неправилност на въззивното решение.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Съдебноделоводните разноски за инстанцията следва да се възложат на [община], която да заплати на К. А. 1000 лв., сторени от нея съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение, установено от договор за правна защита и съдействие № 10728.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [община], представлявана от кмета П. С. А., против решение № 238/26.09.2013 г., постановено от Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 464/2013 г., в частта по иска с цена от 965,16 лв. с правно осн. чл. 49, ал. 1 ЗЗД и ВРЪЩА в тази част касационната жалба, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение постановено от Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 464/2013 г., в частта, с която [община] е осъдена да заплати на К. П. А. 7000 лв. – обезщетение за причинени й неимуществени вреди от противоправно бездействие на общината, на осн. чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА [община] да заплати на К. А. 1000 лв., сторени от нея съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК може да се обжалва в едноседмичен срок с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, а в частта по чл. 288 ГПК е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: