5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
гр.София, 29.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 278 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 138 от 25.10.2013 г. , постановено по гр. д. № 1911 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, Трети въззивен състав, с което е потвърдено решение № 141 от 5.8.2013 г. по гр.д. № 583 по описа за 2013 г. на Бургаския районен съд за отмяна на уволнението на А. Й. С. и за осъждане на касатора да и заплати 7 718,40 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 1.1.2012 г. до 31.05.2013 г.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване на решението сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК. Относно законосъобразността на уволнението повдига следните въпроси:
1. Какъв е обхватът, съдържанието и значението на изискването в чл.333, ал.1 от КТ разрешението на Инспекцията по труда да бъде дадено за всеки конкретен случай?
2. Има ли нормативно задължение за Инспекцията по труда да посочва в разрешението правното основание, на което е искано и дадено съгласие за уволнение?
3. Какво е правното значение на посочването в разрешението на конкретното основание за уволнение за законосъобразността на прекратителния акт?
4. Различието между правното основание, посочено в предварителното разрешение/чл.328, ал.1, т.2 от КТ/ и правното основание в прекратителния акт/чл.328, ал.1, т.3 от КТ/, следва ли да се тълкува като липса на предварително разрешение за уволнение по смисъла на чл.333, ал.1 от КТ, въпреки че двете основания са сходни, съотносими и кумулативно приложими?
Относно размера на присъденото обезщетение за оставане на ищцата без работа в резултат от незаконното уволнение касаторът поставя следните питания:
1. Длъжен ли е въззивният съд да подложи на самостоятелна преценка заключението на съдебно-счетоводната експертиза, събраните по делото доказателства и фактическите и правните доводи на страните?
2. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира изводите си за осъществен фактически състав на чл.225, ал.1 от КТ?
3. Кому принадлежи инициативата за назначаване на тройна съдебно-счетоводна експертиза при грешно заключение на единичната?
4. По искове по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ чия е доказателствената тежест и какъв е обхватът на доказателствените факти? Неоспорването от ответника на доказателствените факти освобождава ли ищеца от задължението за пълно и главно доказване на фактическия състав на чл.225, ал.1 от КТ?
5. Кои са елементите на брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ?
6. Включва ли се в шестмесечния период времето след преобразуване по реда на ТЗ на дружеството-работодател чрез разделянето му на две нови дружества в случаите, когато според плана за преобразуване новобразуваните дружества не са приели дейността и персонала на преобразуваното дружество, а само материалните му активи?
7. Допустимо ли е без повдигнато възражение за прихващане на изплатеното обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ от страна на ответника-праводател на касатора, когато отмени уволнението съдът да съобрази платеното вече без основание обезщетение и да извърши служебно компенсация? Длъжен ли е съдът да укаже на правоприемника по чл.227 от ГПК след конституирането му като ответна страна възможност да вземе отношение по фактите и доказателствата, които са наведени в исковата молба и в отговора и събрани с участието на праводателя му и да повдигне своите правопогасяващи или правоизключващи възражения, понеже обективно не е могъл да ги упражни преди да бъде конституиран?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Ответникът по жалбата А. С. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 300 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата А. С. е била майка на дете, което не е навършило три години, поради което за уволнението и на основание чл.328, ал.1, т.2 или т.3 от КТ е било необходимо предварително разрешение на инспекцията по труда съгласно чл.333, ал.1 от КТ. Работодателят е поискал и получил такова разрешение за уволнение на основание съкращаване на щата, но е уволнил ищцата поради намаляване обема на работа. При тези данни съдилищата са приели, че липсва разрешение на инспекцията на труда за уволнение на ищцата на посоченото основание, поради което са уважили нейните искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Посредством първата група въпроси касаторът обосновава тезата си, че в този случай има дадено валидно разрешение поради сходството между основанията за уволнение по т.2 и т.3 на чл.328, ал.1 от КТ и с оглед на социалния характер на закрилата. Според касатора естеството на закрилата е свързано с личността на работника или служителя, а не с основанието за уволнение. Тази теза не се споделя от настоящата инстанция, тъй като противоречи както на разпоредбата на чл.333, ал.1 от КТ, така и на правната теория и съдебната практика. В правната норма изрично е посочено, че разрешението на инспекцията по труда трябва да бъде за всеки отделен случай, тоест конкретно за съответния работник или служител и за основанието, на което той се уволнява. Затова искането на работодателя трябва да съдържа основанието, на което се иска уволнението. Съответно разрешението на инспекцията по труда не е разрешение въобще, а с оглед конкретното основание. В този смисъл са решение № 37 от 26.03.2001 г. по гр. д. № 1061/2000 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 1189 от20.06.2001 г. по гр.д. № 2240/2000 г. на ІІІ ГО на ВКС и „Коментар на Кодекса на труда”, В. Мръчков, К. Средкова, А. Василев, 11 издание от 2013 г., стр.1036. В настоящия случай, противно на схващането на касатора, ясно се очертава необходимостта основанието да бъде посочено от работодателя, за да прецени инспекцията по труда дали следва да даде разрешение. Нуждата от даване на разрешение е по-обоснована при съкращение на единствената щатна бройка на длъжността „специалист маркетинг”, отколкото при намаляване обема на работа. Следователно по първата група въпроси решението на Бургаския окръжен съд съответства на постоянната и непротиворечива практика на ВКС, поради което касационно обжалване по тези въпроси не следва да се допуска.
Втората група въпроси на касатора касае възраженията му относно размера на присъденото обезщетение за оставане на ищцата без работа в резултат от незаконното уволнение. Касаторът счита, че в този размер незаконосъобразно е включено допълнително възнаграждение от 86,40 лв. месечно, което не е предвидено в трудовия договор. Тъй като е бил конституиран по-късно по делото, касаторът нямал възможност да оспори счетоводната експертиза и да повдигне възражение за прихващане, както и други възражения. Доводите на касатора не кореспондират със събраните по делото доказателства и процесуалните действия на съда и страните. Размерът на обезщетението е определен въз основа на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е констатирало от проверката в счетоводството, че на ищцата и е начисляван допълнително клас в размер на 86,40 лв./стр.53 по описа на Бургаския районен съд/, следователно се касае за допълнително възнаграждение с постоянен характер, което се включва в размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. Експертизата не е оспорена от пълномощника на първоначалния ответник- [фирма]. След извършеното преобразуване на това дружество касаторът, който носи отговорност за заплащане на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ съобразно чл.123а от КТ, е конституиран като правоприемник на първоначалния ответник на основание чл.227 от ГПК, а не на основание чл.228 от ГПК. Следователно касаторът като правоприемник е обвързан от процесуалните действия и бездействия на своя праводател, поради което не може да предявява вече преклудирани съгласно чл.133 от ГПК възражения и да оспорва приетото заключение на счетоводната експертиза след срока по чл.200, ал.3, изречение последно от ГПК. Такива възражения, макар и несвоевременни дори не са повдигнати от пълномощника на касатора в публичното съдебно заседание на 31.07.2013 г., за което дружеството е било редовно призовано и представлявано. Ето защо посредством отговорите на втората група въпроси също не може да се достигне до друг резултат от спора, поради което касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд и по тези въпроси не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на А. Й. С. 300 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 25.10.2013 г. , постановено по гр. д. № 1911 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, Трети въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на А. Й. С., ЕГН [ЕГН], сумата 300/ триста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: