О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 29.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4205/16 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Ш. А.,подадена чрез пълномощника му адв.И.И., срещу решение № 502/ 15.04.2016 г. постановено по в.гр.д.№ 312/2016 год.по описа на Варненски окръжен съд в частта му,с която,като краен резултат е отхвърлен предявеният от Ф. Ш. А. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,за разликата над 5000 лв.до пълния предявен размер 15 000 лв.,ведно със законната лихва от 03.02.2015 год.до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по материалноправните въпроси: 1.Кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ по смисъла и на чл.52 ЗЗД,към която норма препраща разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ; 2.Следва ли при определяне на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ да бъдат взети в предвид обстоятелствата,които са настъпили през 2015 г. и не са във връзка с настоящето дело и присъдените обезщетения,като се вземе предвид,че периода на претендираното обезщетение е за 2013 г.Поставя е трети арест”,продължителността на наказателното производство – 2 год. и риторичен въпрос – Може ли да се приеме за актуална съдебната практика,посочена в ППВС № 4/1968 г.,т.2.Освен това счита,че при определяне размера на обезщетението съдът е постановил решението си в противоречие с ТР № 3/2004 г.,т.11.Представя и се позовава на ТР № 3/2004 г.,решение по гр.д.№ 652/2011г.на ВКС и решение по гр.д.№ 638/2012 г.на ВКС и двете постановени по реда на чл.290 ГПК.юмакар е некоректн свързан с размера на неимуществените вреди и обезщетението,без позоваване и представяне на влезли в сила решения,с оглед довода, че въпросът, свързан с определяне размера на обезщетението е разрешаван противоречиво от съдилищата.По процесуалноправния въпрос – следва ли да се приеме,че е налице фактическият състав на чл.2,ал.1,т.4,пр.1 ЗОДОВ,когато на подсъдимия в наказателното производство е наложено наказание по повдигнато обвинение,по което лицето е оправдано с влязло в сила присъда след възобновяване,ако са налице претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между наложеното наказание от съда и причинената вреда се позовава общо на чл.280,ал.1 ГПК,без да конкретизира кое да е от специалните основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответната страна – Прокуратура на РБ не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да намали размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди,съдът след съвкупна и подробна преценка на доказателствата по делото и при съобразяване с практиката по чл.290 ГПК на ВКС е приел, че е налице причинна връзка между действията на ответника Прокуратура на РБ – повдигнато незаконно обвинение,по което едното ДП е прекратено,а по другото е внесен обвинителен акт,но с решение по внохд № 1408/2014г. е потвърдена оправдателната присъда,взетите мерки за неотклонение”задържане за 72 часа” и „домашен арест”, преживените негативни емоции и стресово състояние на ищеца, отразили се негативно на психиката му и довели до отчуждаване от обичайната му среда,както и рефлектирали негативно в отношенията му с околните,включително и с неговата съпруга.Приел е,че от значение за размера на обезщетението е и безспорното ограничаване на правото на свободно придвижване,включително чрез мярка за неотклонение”домашен арест”,което в настоящия случай е налагало ищецът да търси парична помощ от трети лица,тъй като съпругата му не е работила,а семейството има три деца, както и други релевантни обстоятелства – възрастта на ищеца към момента на постановяване на оправдателната присъда ,единствения работещ член на семейството,неосигурената му възможност за лечение на зъбобол и обществено-икономическите условия в страната,към момента на влизане в сила на оправдателната присъда.В съответствие с обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД е определил обезщетение за неимуществени вреди,доколкото те подлежат на точна парична оценка,в размер на 5 000 лв.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,защото поставените материалноправни въпроси се свеждат до критериите,по които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Съгласно трайно установената практика на ВКС – размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение е съобразено от въззивния съд в обжалваното решение.Само за пълнота следва да бъде посочено, материалноправен въпрос за съдържанието на понятието справедливост при определяне на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ, е обуславящ волята на съда, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените съдебни решения. По тях ВКС се е произнасял също по искове с правно основание чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, но при обстоятелства специфични за всеки отделен случай, имащи отношение към неимущественото увреждане и справедливото му обезщетяване. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди, произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна.
Такъв е и смисълът на приетото в ППВС № 4/68 г., т. II, а именно – обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими в посочения смисъл, а не е постановил решението си без обосновка. Разрешението на въззивния съд не е сторено и в нарушение на т. 11 от ТР № 3/2005 г., в което касационният съд сочи съответно, че “в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, при определяне на обезщетението се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан, в контекста на особеностите на всеки конкретен случай”. Разглежданият казус не е такъв. Освен това касаторът не е формулирал въпрос, който да е разрешен в противоречие именно с ТР № 3/2005 г., а кръгът проблеми, разгледани от касационния съд в посоченото тълкувателно решение, е различен от този, който касаторът посочва в поставените материалноправни въпроси.
Не е налице поддържаното основание и във връзка с въпроса „ за задължението на съда да вземе в предвид само обстоятелствата за претендирания период при обосноваване на своите изводи за основателността на исковата претенция” . Така поставен въпросът не е правен по смисъла на чл.280 ГПК. По същество тази част от изложението е оплакване за неправилност на съдебния акт поради допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата, което не подлежи на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280 ,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставените въпроси за развитието на правото.Следва да се има предвид, че развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 502/ 15.04.2016 г. постановено по в.гр.д.№ 312/2016 год.по описа на Варненски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: