О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№590
София,02.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 410 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Инос“О. срещу О. № 201 от 20.05.2009 год. по ч.гр.д. № 417/2009 год. на Русенския окръжен съд с което е потвърдено определението от 12.03.2009 год. по ч.гр.д. № 5071/2008 год. на Русенския районен съд. С това определение е прекратено производството по предявения по реда и на основание чл.422 ГПК от „Инос“О. срещу „Корона Т. ;ЕО. осъдителен иск. За да прекрати производство, районният съд е приел, че искът по чл.422 ГПК има процесуалната характеристика на установителен, а не на осъдителен, каквато е подържаната от „Инос“О. теза.
Частният жалбоподател счита, че следва да бъде допуснато на касационното обжалване на основание чл.чл.280 ал.1 т2 и т.3 ГПК тъй като се касае за ново производство по което липсва утвърдена съдебна практика, а и съществуващата е противоречива.
Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Не са налице, обаче, предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
Въпросът с процесуалната характеристика на иска по чл.415 ал.1 ГПК е решен законодателно с изменението на ГПК (ДВ бр.42/2009 год.), като изрично е посочено, че той е установителен. По въведения процесуален въпрос относно характеристиката на иска по чл.422 ГПК вече съществува непротиворечива практика на ВКС – напр.: Определение № 377 от 15.06.2009 год. по ч.т.д. № 191/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; Определение № 324/08.06.2009 год. по ч.т.д. № 160/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о.; Определение № 340/02.06.2009 год. по ч.т.д. № 276/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. С цитираните актове, съставите на ВКС-Търговска колегия са приели искът по чл.422 е установителен. Мотивирали са се с това, че целта на предявяването му при подадено възражение от длъжника е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. С влизане в сила на решение с което искът е приет за основателен, автоматично влиза в сила и заповедта за изпълнение, като същата придобива изпълнителна сила. Поради това, за заявителя в заповедното производство, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес от предявяване само на установителен иск за признаване на вземането му, но не и правен интерес от предявяване на осъдителен иск за това вземане.
Обжалваният съдебен акт е постановен с съответствие със закона и предхождащото го тълкуване, дадено от ВКС, поради което настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия не допуска касационното обжалване на основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. № 201 от 20.05.2009 год. по ч.гр.д. № 417/2009 год. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.