4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
Гр.София, 17.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3599 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г. – П. О. /в несъстоятелност/, [населено място] срещу решение № 182/08.07.14г., постановено по т.д.№ 317/13г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 156/30.07.13г. по т.д.№ 245/12г. на Плевенския окръжен съд за признаване за установено на основание чл.694, ал.3, вр. чл.694, ал.1 ТЗ по отношение на касатора съществуването на вземането на [фирма], [населено място] в качеството му на кредитор, изключено от Списъка на приетите от синдика вземания с Определение № 707/17.10.12г. на съда по несъстоятелността по т.д.№ 24/10г. на Плевенския окръжен съд, по реда на чл.692, ал.4 ТЗ в размер на 665598.58 лв., като главница, от които 615598.58 лв. по фактури за извършени доставки на ВВГ № [ЕГН]/30.05.09г., № [ЕГН]/31.05.09г., № [ЕГН]/29.06.09г., № [ЕГН]/30.06.09г., № [ЕГН]/29.07.09г. и № [ЕГН]/31.07.09г. и 50000 лв. по договор за заем от 18.11.04г., както и в размер на 189344.04 лв., лихва за забава върху главниците от датата на изискуемостта до датата на откриване на производството по неъстоятелност – 16.03.12г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.12г., и е признато на основание чл.194, ал.2, вр. чл.193 ГПК, че направеното оспорване на истинността на представените по делото документи не е доказано.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице правен интерес на ищеца [фирма] за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. С влязло в сила определение № 707/17.10.12г. на съда по несъстоятелността по реда на чл.692, ал.4 ТЗ във връзка с възражение на длъжника [фирма] е изменен изготвеният Списък на приети предявени вземания, като са изключени вземания в общ размер на 863388.37 лв., от които 665698.58 лв. по т.2.1, 189345.01 лв. по т.2.2 и т.2.3. В определението неправилно е посочено, че е изтекъл едномесечния срок за предявяването им, тъй като молбата е предадена на куриерска служба на 23.04.12г., срокът е започнал да тече от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност на 22.03.12г., а 22.04.12г. е бил неприсъствен ден., т.е. вземанията са предявени в срок. С оглед на тези обстоятелства са изложени съображения, че след като вземанията са изключени от списъка на приетите от синдика вземания, е налице правен интерес за кредитора от предявяване на положителния установителен иск по чл.694, ал.3, вр. чл.649, ал.1 ТЗ. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че кредиторът е доставил на длъжника втечнен въглеводороден газ, за което са издадени фактури, осчетоводени са от двете дружества, отразени са в дневниците по ДДС и е изтеглен ДДС, стоката е получена от купувача и не е заплатена. Установено е и вземането за връщане на предоставен заем.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът поставя шест въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК, но част от тях са аналогични. Първият въпрос за допустимостта в производството по несъстоятелност едно и също вземане на кредитора да се приеме два пъти, в контекста, че е изключено с определение на съда по реда на чл.692 ТЗ, тъй като не е предявено в срок, е идентичен с третия въпрос – може ли синдикът да приеме същото вземане при наличие на определение по чл.692 ТЗ, като в едното от определенията вземането е изключено, а в другото е прието. Тези въпроси са свързани с шестия въпрос – допустимо ли е да се развиват две производства по чл.694 ТЗ – по едното по предявен отрицателен установителен иск, а по другото – положителен установителен иск, който, от своя страна, е свързан и с четвъртия въпрос – допустимо ли е да има постановени две определения по чл.692 ТЗ за едно и също вземане. Отговорите на тази първа група въпроси обуславя и отговорите на втория и петия въпроси – допустим ли е иск по чл.694 ТЗ от страна на кредитор, чието вземане е изключено от страна на съда с определение по чл.692 ТЗ, тъй като вземането не е предявено в срок, и дали процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.694 ТЗ е само определението по чл.692 ТЗ или е необходимо и вземането на кредитора да е предявено в срок.
По отношение на правния интерес от предявяване на установителния иск, отговорът произтича пряко от законовата норма на чл.694, ал.3 ТЗ – с правото да предяви иск разполага кредиторът, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението на съда по чл.692, ал.4 ТЗ. Спазването на срока за предявяване на вземането се проверява от съда при произнасяне по иска. В този смисъл не се налага тълкуване на правната норма, като в случая въззивният съд се произнесъл по въведените възражения относно срока за предявяване на вземанията. По същество касаторът оспорва правилността на приетите за установени факти и обстоятелства по спора и формираните въз основа на тях изводи. С оглед на правомощията на ВКС в производството по чл.288 ГПК евентуалната необоснованост на въззивния акт не подлежи на преценка в производството по допускане на касационното обжалване, след като не е обвързано с поставен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който да налага проверка за приложението на конкретна правна норма.
Въпросът, допустимо или недопустимо ли е в производството по несъстоятелност да са налице две определения по чл.692 ТЗ, не от значение за спора, тъй като в случая такива са постановени. Това обстоятелство не прегражда правото на кредитора или на длъжника за предявяване на установителни искове, ако са налице предпоставките по чл.694 ТЗ. В случая и по двете определения по чл.692, ал.4 ТЗ са предявени искове, поради което въпросът за съществуването или несъществуването на вземания на кредитора не е разрешен с влязло в сила съдебно решение по чл.694 ТЗ. Не е налице и връзка на преюдициалност на едното производство спрямо другото, поради което и е неоснователно искането на касатора за спиране на делото по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 182/08.07.14г., постановено по т.д.№ 317/13г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.